Решение № 9453 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК , образувано по касационна жалба на С. Тарашев от гр.Пазарджик, чрез адв. Посталков срещу решение 40 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело 3/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е оставена без уважение /отхвърлена/ жалбата му против заповед 18-6257-08.07.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Смолян. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на СГКК - Смолян не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът - Община Девин, в писмен отговор, подаден от кмета, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност , обоснованост и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е оставена без уважение /отхвърлена/ жалбата на настоящия касатор против заповед 18-6257-08.07.2020г. на началника на СГКК - Смолян, с която е одобрено изменението на КККР на [населено място], на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53б, ал. 1 и чл.53б,ал.5, т.1 от ЗКИР с нанасяне на нови обекти в кадастъра - селскостопански път , засягащ редица имоти, между които и собственият на оспорващия Тарашев имот с идентификатор 54198.2.28, чиято площ се намалява с 59 кв. м. Решението е постановено след отмяна на предходно такова, постановено по оспорването на Тарашев , с решение 28 от 04.01.2022г. по адм.д.3377/2021г. по описа на Върховен административен съд, с което не е съобразен обхвата на съдебния контрол при постановяване на обжалваното решение. С това решение Върховният административен съд е отменил решение 399 от 23.12.2020 г. по адм. дело 269/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян в частта, с която е отменена заповед 18-6257-08.07.2020 г. на началника на СГКК - Смолян само досежно одобреното изменение на КККР по отношение на поземлен имот с идентификатор 54198.2.28. Именно за тази част от процесната заповед Тарашев притежава изискуемата активна процесуална легитимация за оспорване. Като не е съобразил така очертания от Върховния административен съд предмет на контрола за законосъобразност и е отхвърлил /оставил без разглеждане/ жалбата на Тарашев против заповед 18-6257-08.07.2020г. на началника на СГКК - Смолян в нейната цялост, административният съд е постановил частично недопустимо решение, което следва по реда на чл.221, ал.3 АПК да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповед 18-6257-08.07.2020г. на началника на СГКК - Смолян, в частта извън одобреното изменение на КККР за собственият на оспорващия имот с идентификатор 54198.2.28. Решението за законосъобразност на оспорената от Тарашев заповед досежно засягане на собственият му имот е съобразено със задължителните указания, дадени с решение 28 от 04.01.2022г. по адм.д.3377/2021г. по описа на Върховен административен съд. Прието е, че оспорената заповед 18-6257-08.07.2020г. на началника на СГКК - Смолян е за отстраняване на установена явна фактическа грешка по реда на чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, по подадено от Община Девин заявление, ведно с обяснителната записка , мотивирано с допусната грешка при нанасяне в КК на съществуващия на място селскостопански път. Първоначалната КК на [населено място] е безспорно, че е влязла в сила през 2019 г. КККР, като имота на оспорващия, възстановен в стари реални граници от Поземлена комисия гр.Девин, съставлява неурбанизирана територия /ливада/ и е нанесен в КК с идентификатор 54198.2.28 и съвпада с имот 2028 по картата на землището на [населено място]. Обстоятелството, че се касае за неурбанизирана територия е обосновано и със събраните свидетелски показания. Законосъобразността на заповедта е мотивирана от съда с наличие на втората хипотеза на § 1, т. 9 ДР ЗКИР - поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Така постановеното решение е обосновано и правилно. От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че имотите са нанесени в КК при съобразяване на границите по картата на възстановената собственост /КВС/, в която е допусната фактическа грешка при нанасяне на съществуващия път, т.е. налице е явна фактическа грешка по смисъла на чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР във вр. с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР и § 1, т. 9, предл. второ от ДР на ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата очертава две самостоятелни хипотези, като в случая е приложима втората, тъй като се касае за неурбанизирана територия с установено несъответствие на съществуващите на място граници на съществуващия още преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ селскостопански път с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. Следователно процесната заповед е издадена на съответно правно основание и се явява законосъобразна, тъй като вещото лице установява съвпадение между новонанесените граници със съществуващите на място такива на пътя, който съставлява топографски обект с изкуствен произход. От съществено значение е и безспорно установяният факт, че собственият на оспорващия имот няма материализирана граница от към пътя. Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение чрез установяване на факти досежно вида на територията с гласни доказателства. Изводът ,че територията е неурбанизирана, изведен от административният съд, не се базира единствено на свидетелските показания. Всички вписвания в КР и скиците-извадка от КК сочат на неурбанизирана територия земеделска и горска територия. Изключение прави единствено имот с идентификатор 54198.9.3 гробищен парк, урбанизирана територия, но това е ирилевантно обстоятелство по отношение на територията,в която се намира имота на оспорващия с идентификатор 54198.2.28. В тази връзка е и приетото от Върховния административен съд в решение 28 от 04.01.2022г. по адм.д.3377/2021г. по описа на Върховен административен съд данните по делото сочат на отстраняване на явна фактическа грешка, във втората хипотеза на § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Предвид изложеното, и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в допустимата си част, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са направени такива от ответниците пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,