Решение № 10658 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2012 г.

Решение № 10658 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5714/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, против решение № 2964 от 29.02.2012 г. по адм. дело № 13252/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, в частта, с която жалбата на дружеството против решение № 38 от 28.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни е отхвърлена за наложената имуществена санкция за сумата 10 000.00 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Комисията за защита на личните данни не е взел становище. Заинтересованата страна Нели Андонова от гр. Свиленград не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решение № 38 от 28.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което на "Българска телекомуникационна компания" (БТК) АД, гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв. на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3, изразяващо се в неправомерно обработване на личните данни на Нели Андонова, извършено на 16.04.2008 г. в магазин от веригата "2be" в гр. Свиленград. Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено при правилно прилагане на чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно наложената имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 10 000 лв. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 38 от 16.07.2008 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е прието за установено извършено от "БТК" АД нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Жалбата на "БТК" АД против решение № 38 от 16.07.2008 г. на КЗЛД в частта за установеното нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД е била отхвърлена с решение № 12616 от 27.10.2009 г. по адм. д. № 12220/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, оставено в сила с решение № 9556 от 08.07.2010 г. по адм. д. № 1934/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Със същото решение Върховният административен съд, петчленен състав, е отменил решение № 38 от 16.07.2008 г. на КЗЛД в частта, с която "на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни" и е върнал административната преписка на КЗЛД за произнасяне съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД с оглед дадените задължителни указания за индивидуализиране по вид и размер на наложеното административно наказание. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания, релевиращи нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложимо субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, което задължава съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спорния предмет (вида и размера на наложената имуществена санкция) доказателства и е установил правилно фактите по делото. Неоснователни са доводите за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от Комисията за защита на личните данни. Доводите са свързани с нарушението на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, извършено от администратора на лични данни през 2008 г. Спорът във връзка с констатираното нарушение с решение № 38 от 16.07.2008 г. на КЗЛД е разрешен с влязлото в сила решение № 12616 от 27.10.2009 г. по адм. дело № 12220/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК не може да бъде пререшаван. По силата на чл. 177, ал. 3 от АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му на друго основание. Касационните доводи не са съобразени с обстоятелството, че решение № 38 от 28.07.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на "Българска телекомуникационна компания" АД, гр. София, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000.00 лв., е издадено в изпълнение на решение № 9556 от 08.07.2010 г. по адм. дело № 1934/2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД с издаваните решения Комисията за защита на личните данни, ако установи извършено нарушение, има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Предвидените в чл. 42 и 42а от ЗЗЛД административни наказания - глоба и имуществена санкция, които се намират в глава осма "Административнонаказателни разпоредби", могат да бъдат наложени в административното производство по реда на чл. 38 от ЗЗЛД. Незаконосъобразен е административен акт, в който е посочено, че на адресата се налага административно наказание, но същото не е индивидуализирано по вид и размер. В разглеждания случай с влязъл в сила административен акт е прието осъществено от касатора нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, за което разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда администраторът на лични данни да се накаже с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд обосновано е приел, че при липсата на конкретни мотиви, обосноваващи решението на административния орган да наложи имуществена санкция в размер от 15000 лв., имуществената санкция е законосъобразно наложена до определения от закона минимален размер от 10 000.00 лв. Като се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато и последиците от него (чл. 27, ал. 2 от ЗАНН), съдът е постановил решение, с което е отменил решение № 38 от 28.07.2010 г. на КЗЛД в частта за наложената на "Българската телекомуникационна компания" АД, гр. София, имуществена санкция за сумата над 10 000.00 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. В закона не е предвидена възможност за освобождаване на извършителя на нарушението от административнонаказателна отговорност или за налагане на имуществена санкция в размер, по-нисък от нормативно установения минимум. Оспореното административно решение е законосъобразно в частта за наложената имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер от 10 000 лв. и като е отхвърлил подадената жалба, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,