Решение № 4105 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2017 г.

Решение № 4105 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4116/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 176, ал. 1 АПК. Производството по делото е било образувано по касационна жалба на Т. Й. Г., чрез адв. М. Д., срещу Решение № 32 от 11.01.2017 г. по адм. д. № 1219/2016 г. по описа на Административен съд - П., I отделение, 4 състав. С решение № 9492/17.07.2017 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила обжалваното Решение № 32 от 11.01.2017 г. по адм. д. № 1219/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С молба от 17.08.2017 г., с копие до ВАП, ВКС, ВСС и ЕК, адв. Д. е направила искане за допълване на решение № 9492/17.07.2017 г. с правото на ЕС, и особено с регламенти на ЕС и съответствието с чл. 47 от ХОПЕС и претенции за наличие на дискриминация-неравностойно третиране и създаване на затруднения. Във връзка с указания на съда, с допълнителна молба от 20.10.2017 г., адв. Д. е конкретизирала, че с обжалваното Решение № 32 от 11.01.2017 г. по адм. д. № 1219/2016 г. Съдът е пропуснал да се произнесе по валидността и допустимостта на съдебния акт на АС П., по отношение съответствието му с правото на ЕС. Според молителя това задължение на съда произтича от чл. 7 ГПК и чл. 9 АПК, както и ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК. Позовава се на решения на ЕС от 1993 и 2014 г. във връзка с нерегламентирана държавна помощ, респективно забрана за държавна помощ. Искането е процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. По същество е неоснователно. Непълно е решението, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Първоинстанционният съд подробно е изложил съображения по законосъобразността на административния акт, както е оспорен. С решението чието допълване се иска съдът е възприел изцяло установените факти и правните изводите на съда, като в обхвата на касационния инстанционен контрол са включени валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт. Касационният съдебен състав след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материално правните разпоредби, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК е приел, че решението е правилно. Въпреки конкретно изложени мотиви във връзка с бланкетните касационни доводи в жалбата тричленния състав на ВАС е изложил подробни мотиви досежно правилността на обжалваното първоинстанционно решение, включително позовавайки се на практика на СЕС. С диспозитива на решението е формирана воля по целия предмет на касационното оспорване. Неоснователни са твърденията, наведени в молбата, за липсата на произнасяне на тричленния състав относно мотиви в решението на първоинстанционния съд. Липсата на мотиви не означава липса на произнасяне по целия предмет на спора. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Постановяването на допълнително решение предпоставя такава непълнота, която може да се отстрани, без да се променя постановения вече правен резултат. Не е налице непълно решение, когато съдът е отразил напълно формираната своя воля, какъвто е настоящият случай. С решението, чието допълване се иска, тричленният състав на ВАС се е произнесъл по целия спорен предмет, поради което съдът счита, че не са налице основания за допълване на решението. Предвид на изложеното, Върховният административен съд