Решение № 4517 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2017 г.

Решение № 4517 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- С. област срещу решение № 1214 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 453/2016 г. на Административен съд С. област, с което е отменено решение № 1012-22-26 # 2 от 08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. област, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-22-294#11/20.10.2015 г., делото е върнато като преписка на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-22-294 от 12.08.2015 г., с което Й. И. М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст съгласно § 4 ПЗР на КСО, при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона, и са присъдени разноски. Излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Й. И. М., чрез пълномощника си адвокат М. Д. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. област е отменил решение № 1012-22-26 # 2 от 08.04.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-С. област, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-22-294#11/20.10.2015 г., върнал е делото е като преписка на ТП на НОИ - С. област за ново произнасяне по заявление вх. № 2113-22-294 от 12.08.2015 г., с което Й. И. М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст съгласно § 4 ПЗР на КСО, при съобразяване на дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че пенсионният орган и директора на ТП на НОИ не са дали указания на М. да представи доказателства за удостоверяване на трудов стаж с други документи, освен представените но неценени такива. Съдът е приел също, че административният орган е следвало да изиска от М. трудовата му книжка и да прецени информацията в същата при изчисляване трудовия стаж на лицето. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с размера на осигурителния стаж на Й. М. във връзка с подадено заявление вх. № 2113-22-294 от 12.08.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно § 4 ПЗР на КСО. Пенсионният орган е отказал да отпусне исканата пенсия, приемайки, че не са налице предпоставките на чл. 68 от КСО, че към датата на заявлението М. има навършена възраст 70 г. 04м. и 01 дни и осигурителен стаж, както следва: от първа и втора категория - 00 г. 00м. 00дни и от трета категория 00 г., 04м. 04дни, или общ осигурителен стаж от превърнат от трета категория труд - 00 г. 04м. 04дни. Администратвният орган не е направил преценка на представените със заявлението писмени доказателства- трудова книжка, удостоверения обр. УП-3 № -178/16.10.1990 г., издаден от "Железопътен завод" гр. С., обр. УП-3 № 8-3/05.01.1997 г. и обр. УП-2 № 8-2/05.01.1997 г., издадени от ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт". Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като административният орган не е взел предвид представените доказателства е следвало да даде указания на молителя да представи други доказателства за осигурителен стаж, включително трудова книжка. Административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, нито е дал указания в тази насока. В съответствие с материалния закон съдът е приел, че административният орган не е извършил всички необходими и предвидени в цитираната разпоредба действия, че не изчерпал всички възможни начини за установяване на трудовия стаж положен от жалбоподателя в спорните периоди. Административният орган не е дал указания на М. да представи трудова книжка, а такава се съдържа в доказателствата по делото. Не е уведомил молителя за пропуските и не му е дал възможност да представи съответните доказателства. Същевременно административният орган служебно не е събрал доказателства за съдържанието на архивните документи на Железопътен завод С. за периода 01.04.1963 г. -31.12.1987 г., а се е ограничил само в изследването на тези документи за периода 01.01.1992 г. -30.06.2009 г. Същевременно данните от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочат, че за процесните периоди М. е полагал труд- съответен размер и категория, и съществуват необходимите данни за определяне на пенсия. Стигайки до извода, че администратвният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не са налице твърдяните от жалбоподателя касационни основания. С оглед изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащането на разноски е основателно. Такива се дължат в размер на 300,00/триста/лева съобразно представения списък на разноските и приложения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,