Решение № 8194 от 27.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Монтесито 87 ЕООД, гр. Велинград, представлявано от К. Гончев, чрез процесуален представител, срещу решение 543/27.06.2022 г., постановено по адм. дело 324/2022 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Разпореждане за забрана 0000063/04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Пазарджик /Разпореждането/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено и претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОБДХ - Пазарджик, чрез процесуален представител, в писмен отговор и становище оспорва същата като неоснователна и иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна АС Пазарджик е приел, че при извършена проверка на 04.20.2022г. на място в обект ресторант Парадайс с дейност кетъринг, намиращ се на адрес: гр. Велинград, ул. Яко Молхов 12, стопанисван от Монтесито - 87 ЕООД, е установено, че дружеството - касатор, в стопанисвания от него обект, дистрибутора като съхранява и предлага за търговия (продажба) в хладилните съоръжения на обекта негодни за консумация от хората храни от животински произход, а именно: месо и сурова наденица с общо тегло 13,800 кг без етикети от производител и придружаващи документи за произход, както и 4 кг кайма за кебапчета Майстор Митре, произведена от Маринели ООД, с партиден L28012201 с изтекъл срок на годност - с отбелязване използвай преди 02.02.2022г. С оглед направените констатации е издадено оспореното пред АС Пазарджик Разпореждане за забрана 0000063/04.02.2022 г. на главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Пазарджик, с което, за нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 от Закона за храните и на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/ и чл. 138, § 2, б. г от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент, е забранена търговията на описаните в констативен протокол от 04.02.2022 г. негодни за консумация от хората храни от животински произход. За да постанови обжалваното решение, АС - Пазарджик е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличието на правни и фактически основания за издаването му и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което би се отразило на изхода от спора. Административният съд приема за установено, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен орган, но въобще не е формиран фактически извод относно възлагането на правомощия на конкретния издател на административен акт, а само е възпроизведено съдържанието на национални и общностни норми, които позволяват да бъде определен повече от един компетентен орган. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, но според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625. Оспореното пред АС-Пазарджик разпореждане не е издадено от ръководител на ведомство по чл. 7 от ЗУАВ, за да се приеме, че компетентността му произтича единствено от заеманата длъжност. Издател на оспорения акт е главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ- гр. Пазарджик, когото решаващият съд конституира като ответник по делото. В съдебното решение не са изложени мотиви от кои доказателства и на какво основание съдът приема за установено, че издателят на акта е компетентен орган, респективно дали е такъв като длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и разполагащо с правомощия да налага мерки по чл. чл. 138, параграф 2, буква "г" от Регламент (EС) 2017/625, а именно да ограничава или забранява пускането на пазара и движението на стоки или/и е официален ветеринарен лекар, разполагащ на основание чл. 41, ал. 2 от ЗУАВ с всички правомощия по Регламент (EС) 2017/625 по отношение на стоките от животински произход. По делото е представена справка от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-гр. Пазарджик от която се установява, че д-р Д. Видаркинска работи като държавен служител на длъжност главен инспектор в отдел Контрол на храните при ОДБХ-Пазарджик, включително през м. февруари 2022г. Справката обаче не дава отговор на съществения въпрос за компетентността на издателя на акта, а именно в какво точно качество действа д-р Видаркинска при упражнените правомощия да налага мерките по регламента. Съдът не излага съображения и не обосновава извод, че този служител във всички случаи (без отделно оправомощаване (определяне), само по силата на заеманата от него позиция, представлява длъжностно лице, осъществяващо официален контрол по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ и може да налага мерките по чл. 138, параграф 2, букви "г" от Регламент (EС) 2017/625 по отношение на всякакви стоки, независимо от техния произход. Съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая има изрично оплакване за нищожност на оспорения административен акт, но административният съд не обсъжда относимите към този въпрос доказателства, позовава се на представената справка, без да я обсъди и да събере в изпълнение на служебното начало допълнителни доказателства, установяващи по безспорен начин компетентността на административния орган в конкретния случай. Съдът се задоволява с общ анализ на приложимото национално и европейско законодателство в тази насока, като изводите му не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пазарджик. При новото разглеждане следва да бъдат събрани и обсъдени всички доказателства и доводи на страните, след което да се осъществи и проверката по чл. 168 от АПК. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение