Решение № 4525 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2018 г.

Решение № 4525 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11630/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат А. А. - АК П. като пълномощник на Р. П. против решение № 1533 от 2.07.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 982/2018 г. С него се отхвърля жалба на Р. П. против решение по Протокол от 16 март 2018 г. на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд П. в частта, с която Р. П. не е избран за съдебен заседател към Окръжен съд П. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Общо събрание на съдиите от Апелативен съд П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратула дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на Общото съобрание на съдиите от Апелативен съд П.. С него е взето решение с което "не избира за съдебен заседател към Окръжен съд П. с мандат 2018 - 2013 г. Р. П., тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗСВ". Съдът е разгледал по същество жалбата и от доказателствата по делото е установил от бюлетина за съдимост на Р. П., че същият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода месец октоммври 2003 г. до месец октомври 2004 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление е съставил неистински официални документи - молби удостоверения от името на директора на ДОВДЛРГ "Олга Скобелева" гр. П. до управителя на "Градски транспорт" ЕАД, молба удостоверение без изх. № от 31.10.2003 г. на името на М. А., Х. А. и О. Д., молба удостоверение с изх. № 198 от 6.10.2004 г. на името на О. Д., Х. А., М. А., И. П., И. С., А. С., Н. С. и А. М., молба удостоверение с изх. № 197 от 24.09.2004 г. на името на Н. М., молба удостоверение с изх. № 197 от 24.09.2004 г. на името на П. В., молба удостоверение с изх. № 197 от 24.09.2004 г. на името на Д. Я., молба удостоверение с изх. № 197 от 24.09.2004 г. на името на Н. А., молба удостоверение с изх. № 197 жт 24.09.2004. на името на Л. Р. и молба удостоверение без изх. № от 26.10.2004 г. на името на К. С. и И. К. с цел да бъдат използвани. С решение от 18.08.2006 г. по НАХД № 1146/2006 г. по описа на ПРС на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 вр. с чл. 375 от НПК вр с чл. 78А, ал. 1 НК го освобождава от наказателна отговорност като му налага административно наказание глоба в размер на 500 лева. Решението е влязло в сила на 5.09.2006 г. При тези констатации е спорен въпросът налице ли е осъждане по чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗСВ, което е материална пречка да бъде избран за съдебен заседател или е заличено осъждането, или няма осъждане с налагането на административно наказание. Съдът се е позовал на ТР № 3 от 20.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г. на ОСНК в което е посочено, че не се заличава престъпния характер на наказанието. При отсъствие на нарушения при вземането на решението съдът е извел извод за несонователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт посочва, че за съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията. Тълкуването на нормата води до извода, че изискванията към качествата съдебния заседател са завишени с оглед обществената значимост на дейността в която участват, в по висока степен, от други длъжности за които съдимостта също има значение. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗСВ съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите. Този правен статут от друга страна поставя допълнителни изисквания и към личността на съдебния заседател като материални предпоставки за заемане на тази длъжност. Поради това, факта на осъждане за престъпление от общ характер в настоящия случай е пречка жалбоподателят да бъде избран, както правилно е посочил и административния съд в обжалваното решение. Съдържанието и значението на съдимостта по НК не е идентично със съдържанието на този термин, употребен в разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т. 4 ЗСВ. В ЗСВ е употребен израза независимо от реабилитацията, което означава, че всяко наложено наказание за извършено престъпление от общ характер е материална предпоставка която препятства избора за съдебен заседател. Наред с това в чл. 67, ал. 1 ЗСВ е посочено, че може да бъде избран за съдебен заседател български гражданин при наличие на всички материални предпоставки, което означава че за органа решаващ този въпрос няма задължение за избор дори и при наличие на условията и предпоставките по чл. 67 ЗСВ. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 67 ЗСВ не изключва и преценка за значимостта на някои факти и обстоятелства от значение за извършване на тази дейност и това е в компетентността на органа, решаващ въпроса с избора на съдебни заседатели при изложени мотиви за тях. В настоящият случай факта на осъждането е достатъчна пречка като материална предпоставка по чл. 67 ЗСВ, като наред с това е и обстоятелство, съставляващо пречка на общо основание без да е предвидено в закона, при преценката за качествата на жалбоподателя да бъде избран за съдебен заседател. При тези съображения цитираните тълкувателно решение на ОСНК на ВКС и постановление на Пленума на ВС не са единствената база за обсъждане на факта на осъждането по смисъла на ЗСВ и преценката за законосъобразност на обжалваното решение на Общото събрание на съдиите. Не са основателни доводите, че в приложените протоколи има вписване, че общото събрание е на съдиите и служителите, тъй като от съдържанието е видно, че това е общо събрание на съдиите и те са гласували. Формални и технически грешки не се отразяват на законосъобразността на взетото решение, тъй като не могат да променят резултата. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение