Решение № 17709 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2019 г.

Решение № 17709 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, против решение № 361/22.02.2019 г., постановено от Административния съд – Благоевград по адм. д. № 41/2019 г., в частта, в която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "АЛСПЕД" ЕООД с ЕИК 101749772 сумата от 4 872 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ № F368869/09.03.18 г. на директор на ТД на НАП София, както и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски за производството по ЗОДОВ, в размера на 595 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на присъденото обезщетение със сумата представляваща начислен ДДС по 406 лева за всяка инстанция или общо 812 лева. Твърди се още, че тази сума не може да се квалифицира като вреда за търговеца, доколкото както получателя така доставчика са регистрирани за целите на ДДС и ответника по касационната жалба е възстановил тази сума в патримониума си. Съдът не е установил по делото, дали тази сума е възстановена по силата на упражнено право на възстановяване с оглед определяне на точния размер на предявения иск. Ответникът – "АЛСПЕД" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в подробно писмено становище. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на НП № F368869/09.03.18 г. на директор на ТД на НАП София. Съдът е приел за установено, че с решението, постановено от районния съд по нахд № 849/18 г. по жалбата срещу въпросното НП, същото е отменено. В това производство ищецът е бил представляван от адвокат Маринов въз основа на приложено пълномощно на л. 49 от делото на РС и от него е видно че са платени 2 436 лева по банков път договорено възнаграждение. В производството пред касационната инстанция образувано по жалба на ТД на НАП ищецът отново е бил представляван от адвокат (л. 9 от делото) и е платена сумата от 2 436 лева по банков път. Съдът е посочил, че в производството пред него, ищецът е представил фактура-оригинал и платежно нареждане за плащане по банков път с дата 1.11.2018 г. От правна страна, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ отменен незаконосъобразен акт. От друга страна, са представени с исковата молба доказателства за направените разноски за адвокатско възнаграждение, приложените дела на РС – Благоевград и АС – Благоевград, доказвали реалното извършване на разхода, който е вреда за ищеца, тъй като водел до намаляване на имуществото му и е пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Съдът е приел за неоснователни доводите на касатора, че разноските за ползван адвокат във връзка с осъществената защита по издаденото НП не са вреда по смисъла на ЗОДОВ, като се е мотивирал със съдебната практика и ТП № 1/15.03.2017 г. по т. д. 2/2016 г. на ОСС на ВАС. Решението на административния съд е правилно в частта, в която е приел, че данъчната основа на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за предоставената адвокатска услуга е вреда за него и тя е в пряка, причинно-следствена връзка с НП. По тези въпроси, съдът е постановил решението си в съответствие с приетото с ТР № 1/17 г. от ВАС по т. д. № 2/16 г. Приетите от съда факти и обстоятелства са установени обективно въз основа на доказателствата, събрани по делото. Установено е, че разхода за адвокатски хонорар е направен своевременно, в хода на производството пред районния съд и пред касационната инстанция, където ищецът е бил процесуално представляван от адвокат. Това се установява и от протоколите на проведените съдебни заседания по делата. Съдът е приложил правилно материалния закон, присъждайки като обезщетение, справедливия според него размер на данъчната основа от заплатеното адвокатското възнаграждение. Неправилно е решението на съда в частта, в която е присъдил като обезщетение сумата от 812 лева, представляваща начислен ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение. В тази част от спора, съдът не е обсъдил възражението на ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга, който е регистрирано по ЗДДС лице и не е изискал допълнително доказателства във връзка с него. Защитата, която се дължи с уважаването на иска по чл. 1 ЗОДОВ не трябва да надхвърля целта му, а именно да обезщети реалните вреди, понесени от лицето. Тя не следва да е средство за неоснователно обогатяване. Вярно е, че ДДС, начислен върху хонорара, е неделима част от дължимото за плащане от клиента, но това не означава, че във всички случаи клиентът е намалил имуществото си с размера на заплатения ДДС. Част от механизма на ДДС е приспадането на заплатения данък от платеца му и понасянето на данъка в тежест от крайния потребител. Преди да присъди като обезщетение и размера на начисления ДДС, съдът е трябвало да изследва, дали ищецът е бил краен потребител по предоставената адвокатска услуга или той е приспаднал начисления му по фактурата данък. В случай, че ищецът е приспаднал заплатения от него ДДС по въпросната фактура приложена л. 19 от делото, издадена от адвокатското дружество, то за него не е налице вреда, тъй като не е намаляло имуществото му с неговия размер. Съдът е следвало да даде указания на ищеца за ангажиране на писмени (счетоводни) документи по този въпрос, а така също в изпълнение на правомощието му по чл. 171, ал. 2, е могъл да назначи и съдебно-счетоводна експертиза с такава задача. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило и на крайния резултат. Решението в тази част следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на същия съд за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд,