Решение № 3549 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2015 г.

Решение № 3549 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Светлан Христов Петков в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 913/24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4005/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на ЕТ "Автоекспрес - Димо Куманов" - гр. Добрич е обявен за нищожен РА № 081400598/21.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 724/1.12.2014 г. на същия директор. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд неправилно е приложил § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, тъй като при всички случаи съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът като съд по същество е бил длъжен да се произнесе относно дължимостта на установените от ревизията данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., в противен случай няма да бъдат събрани безспорно установени данъчни задължения. Счита се, че решението на съда представлява отказ от произнасяне по същество на подвигнатия спор, което съществено накърнява правото на защита и на повторно преразглеждане на спора. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Автоекспрес - Димо Куманов" - гр. Добрич в депозирани по делото писмен отговор и писмени бележки от адв. Ивайла Стефанова я оспорва с искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожен посочения по-горе ревизионен акт първоинстанционният съд е установил, че ревизията е била повторна, като първоначално е била възложена през 2011 г., а в ЗВР № 1303999/23.09.2013 г. изрично било отбелязано, че се издава във връзка с получено предходно решение № 510/10.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че налице е образувано преди 1.01.2013 г. ревизионно производство, неприключило през 2012 г., висящо към 1.01.2013 г., когато влиза в сила § 35 от ЗИД на ДОПК с издаден ревизионен акт на 21.08.2014 г. Съдът е обсъдил правомощията на решаващия орган съобразно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ДОПК и е приел, че след връщането на преписката от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна е издадена нова заповед за възлагане с нов номер и от нова дата, е налице техническа дейност, която не е относима към висящността на първоначално възложената ревизия. Налице е позоваване в решението на съдебна практика на ВАС, според която с решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 1.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който определя органът, който да издаде ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 1.01.2013 г., според който всички незавършени производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова и обосновано е приел, че приложима за процесния случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 1.01.2013 г. Съдът правилно се е съобразил с актуалната съдебна практика на ВАС по прилагането на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес, под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на производството по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено от приходната администрация, която не се е съобразила с § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК, поради което е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът винаги е длъжен да се произнесе по съществото на спора. Наистина според разпоредбата на чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК съдът е съд по същество, което означава, че той няма правомощия след отмяна на акта, да го връща на административния орган на процесуално основание. Когато обаче съдът установи, че актът е издаден от некомпетентен орган, той не може да го отмени като унищожаем, а да обяви неговата нищожност. Нищожният акт не поражда действие, поради което съдът не може да реши спора по същество именно поради този голям порок на акта, а само е длъжен да обяви неговата нищожност. Нищожността на административния акт може да се прогласи и от касационната съдебна инстанция, както и в случаите, когато не е направено пред съда изрично възражение за това, а и когато служебно се установи от съдебния състав, че е налице такъв тежък порок на административния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията в ДОПК и на актуалната съдебна практика на ВАС и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия се дължат разноски за един адвокат в размер на 2 250 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,