Решение № 5141 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11858/2009 г.

Решение № 5141 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11858/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Стоян Киров Скулев от гр. Варна, Марийка Парушева Кирова от гр. Варна, Деспина Скулева Димитрова от с. Кичево, общ. Аксаково и Домна Скулева Каркаленджева от гр. Варна, срещу решение № 1081/22.06.2009 г., постановено от Административен съд-Варна, ХХХI състав, по адм. д. № 2996/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Желязко Парушев Иванов от гр. Варна, срещу Заповед № 475/12.08.2008 г. на кмета на район"Приморски", община Варна, с която е одобрена оценката на част от имот № 545 по ПНИ на СО"Траката"в землището на гр. Варна, с площ от 603 кв. м. в размер на 10225.92 лв., при участието на заинтересованите лица: Деспина Скулева Димитрова, Домна Скулева Димитрова, Стоян Киров Скулев, Марийка Парушева Кирова, Иван Георгиев Иванов, Анка Николова Моравиева и Албена Стойчева Друмева. и е присъдил разноски. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба на Желязко Парушев Иванов срещу заповедта на кмета, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПМС 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Тя е депозирана от надлежна страна, легитимираща се като адресат на оспорения в рамките на законоустановения срок акт пред компетентния съд. Административното производство е инициирано на 15.05.2008 г. по молба вх. № УТ-94-А-273 от Албена Стойчева Друмева, с която е сезиран ответникът с искане за закупуване на 603 кв. м. от ПИ 545,находящ се в СО"Траката" в землището на гр. Варна. Към молбата е приложен нот. акт № 151/2000 г., обективиращ договор за продажба, по силата на който Албена Друмева се легитимира като собственик на 600 кв. м. ид. части от описания имот. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството са уведомени наследниците на Скули Георгиев Скулев, на Паруш Иванов Георгиев, на Архонди Иванов Георгиев и на Георги Иванов Панайотов. Предмет на оценяване са 603 кв. м. ид. части от земята, като оценката в размер на 10225.92 лв. е определена по реда на чл. 90, глава VII от ППЗДС, във връзка с § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С обжалваната заповед кметът на община Варна, район"Приморски"е одобрил оценката на част от ПИ 545 в посочения размер и е разпоредил сумата да бъда заплатена от Албена Стойчева Друмева в тримесечен срок от влизането на акта в сила. Не е спорно, че ПНИ е влязъл в сила по отношение на процесния имот. Заповедта за неговото одобряване е обнародвана в ДВ бр. 16/2006 г. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената СТЕ/ определена също в размер на 10 225.92 лв./, тъй като същото, независимо от изрично поставената задача, се е позовал на реда по глава седма, чл. 90 от действащия ППЗДС. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на установената форма, съдържа необходимите реквизити, както и че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, но са нарушени приложимите материалноправни разпоредби. Този извод следва от посочения в одобрената експертна оценка ред за определяне на нейния размер, който е основан на действащия ППЗДС, но е бил приложим редът по глава седма, раздел I-ви от отменения ППЗДС от 1996 г. В тази връзка е приел, че размерът на оценката би бил по-нисък от определения от адм. орган, но поради забраната да се нарушава положението на жалбоподателя, определената оценка не може да се намалява, поради което е отхвърлил жалбата. В касационната жалба се правят следните доводи: Видно от събраните доказателства, на касаторите, като наследници на Скули Киров Скулев, който е притежавал недвижим имот, с площ от 5.4 дка., им е признато правото на собственост върху него с влязло в сила решение на ОСЗГ-Варна № 1066/25.02.2004 г., в съществуващи/възстановими/реални граници и който съставлява част от имот 10422 от КП от 1956 г., при условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. В качеството им на лица, в чиято полза е постановена реституция на гореописания имот, част от който е и процесния, са депозирали във ВРС искова молба, по която е образувано гр. д. № 9209/2007 г. ХIV състав, което е приключило с влязло в сила решение-Съдът е приел за установено, че ответницата Албена Стойчева Друмева не е собственик на реална част с площ от 430 кв. м. от ПИ545,целият с площ от 1203 кв. м. при граници: ПИ № № 590,549,548,547,546,6168 и останалата част от ПИ 545.Въпреки, че това решение е представено по делото, съдът изобщо не го е взел пред вид, нито го е коментирал в мотивите на решението си. Освен това съдът изобщо не е съобразил, че Албена Стойчева Друмева не е имала никога качеството на ползувател, придобил по реда на § 4а от ЗСПЗЗ на 600 кв. м. от процесния имот, за да е налице за нея правната възможност да придобие и разликата до действителната площ на новообразувания имот по реда на § 4з от ЗСПЗЗ. Този режим на придобиване законодателят е въвел само и единствено за ползувателите, които изкупуват разликата на преференциални цени, определени със заповед на кмета на общината, които цени са многократно по-ниски от действителните пазарни цени на пазара на имотите. В случая е налице обикновена съсобственост между Албена Друмева в качеството и на приобретател на част от имота, закупил 600 кв. м. от ползувателя, а останалата част от имота е в съсобственост с бившите собственици, на които имотът е възстановен по силата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В случая способа за ликвидиране на съсобствеността не е чрез изкупуване на желано ниски цени чрез посредничеството на кмета на общината, а чрез извършване на съдебна делба по реда на ГПК или чрез извънсъдебна доброволна делба пред нотариус. Освен това молбата е подадена и след законоустановения срок по § 4л от ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението и вместо него прогласяване нищожността на оспорената заповед, като постановена в недопустимо административно производство и да се прекрати същото като образувано от лице, нямащо права по реда на § 4з от ЗСПЗЗ. Ответните и заинтересованите страни, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, а по същество е основателна. Решението на административния съд е нищожно. От доказателствата по делото съдът е установил фактите по спора като правилно е приел, че се касае за оспорване на заповед на кмета за утвърждаване на оценка по § 31 ПЗР на ПМС 234/1999 г. във връзка с § 4л ПЗР ЗСПЗЗ. От обсъждането на доказателствата, както и на доводите на страните, съдът е приел, че съгласно § 4л ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 ПЗР на ПМС 234/1999 г. оценката се изготвя при прилагане на нормите, базисните цени и коефициенти по гл. VII, раздел I ППЗДС, към който препраща § 31. Тази норма диференцира подхода при оценяване в зависимост от разположението на земите. В случая се касае за селищно образувание, за което се прилага редът, уреден в ППЗДС (отм.) - чл. 99-100. Доводите в касационната жалба, че лицето не е ползвател, придобил земя съгласно § 4а от ЗСПЗЗ, при което за него не възниква и правна възможност за придобиване на разликата /пар. 4з/ са неоснователни. Заповед от 24.01.2006 г. на Областния управител за одобряване на ПНИ е влязла в сила /решение на ВАС от 22.02.2008 г./, а безспорно Албена Димитрова е придобила имота от 600 кв. м от бившия ползвател с трансформирано право на ползване в собственост. Тези доводи са неотносими към настоящия спор за законосъобразност на оценката, утвърдена със заповед на кмета. Необоснован е правният извод на съда, че е приложен правилно реда за определяне на оценката. В заповедта за утвърждаване на оценката административният орган е приел определяне на цената съгласно данъчната оценка на имота. За изясняване на този въпрос е назначена и експертиза за определяне на цената, която също е приела данъчната оценка като критерии, независимо от позоваването на ППЗДС, макар че в съдебно заседание е заявило, че оценката следва да бъде по отменения ППЗДС. Оценката съгласно приложимия чл. 99, ал. 1, т. 1 ППЗДС (отм.) следва да е базисната цена, определена в рамките на 3 лева /вр. чл. 96 ППЗДС (отм.)При безспорните данни, че се касае за част от имот, който се намира в границите на урбанизирана територия - селищно образувание, приложим е начина на определяне на оценка, съгласно гл. VII ППЗДС. Поради това е неприложимо заключението на експертизата, че тази оценка се определя от данъчната оценка, възприета и от административния орган. Съдът не е съобразил изменението на заключението, извършено от експерта в съдебно заседание. Не може да бъде приет изводът на съда, че по този начин ще се влоши положението на жалбоподателя. Безспорно е налице нарушение на материалния закон при изготвяне на оценката, което не е съобразено от съда. Административният орган е извършил оценката по начин, който не е предвиден в закона. Следователно актът му е лишен изцяло от законово основание и не е могъл да бъде изготвен при тази хипотеза. Това обосновава извод за пълна липса на основание, предвидено в хипотезата на приложимата правна норма за извършване на оценката. Налице е нищожност, поради материална незаконосъобразност. Констатацията за нищожност на административния акт е от компетентност на съда в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти. Посоченият акт е такъв и съдът следва да констатира нищожността му и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение. Тази констатация е приложима и в настоящия казус. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността на решението съдът следи служебно. В решението на административния съд е прието, че нарушението на закона, допуснато при одобряване на оценката не води до пороци на административния акт. Всъщност се касае за нищожен административен акт, с чието потвърждаване административният съд е постановил решение, което е нищожно. То следва да се върне на съда за ново решаване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 168 от АПК, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения адм. акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съдът обявява нищожността на акта дори и да липсва искане за това. В конкретния случай административното производство пред административният орган-кметът на район"Приморски"-община Варна, е било образувано по заявление вх. № УТ-94-А-273/15.05.2008 г. от Албена Стойчева Друмева, която няма качеството на ползувател на земята, а е приобретател чрез покупко-продажба на 600 кв. м. идеални части от процесния имот, видно от нот. акт № 151,том I, р. 2790,н. д. № 145/2000 г. на нотариус рег. № 335 по регистъра на нот. камара с район на действие Варненски районен съд. Съгласно § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на което основание е издадена оспорената заповед, правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, която се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината. Следователно правоимащи в случая са собствениците или ползувателите на зем. земи, не и трети лица, придобили имотите по общия ред чрез покупко-продажба. Същите лица имат права и по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заявлението за оценка е подадено от лице, което няма активна легитимация за това и след срока по § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Производството пред административният орган е било недопустимо, а издадената в недопустимо производство заповед на кмета е нищожна и съдът е следвало да прогласи нищожността и и да прекрати административното производство като процесуално недопустимо. Липсва правно основание за издаване на оспорената заповед, а административните актове подлежат на обжалване не само относно размера на оценката, но и относно липсата на правно основание за издаването им. От друга страна, тъй като заявителят не е правоимащо лице за изкупуване на имота, не може да се ползва и от привилегирования ред за определяне на оценката. Основателен е и доводът на касаторите, че съдът не е преценявал и представеното решение № 3232/21.11.2008 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 9209/2007 г., което е влязло в сила на 16.12.2008 г. С него е признато за установено между касаторите и ответницата, че Албена Стойчева Друмева не е собственик на реална част от 430 кв. м. от ПИ 545 по ПНИ на селищно образувание-м."Траката", одобрен със заповед № РД-06-7706/20/24.01.2006 г. на Областния управител на Варненска област, целият с площ от 1203 кв. м. и е отхвърлен предявения установителен иск за собственост само за частта от имота с площ от 600 кв. м., като придобита чрез правна сделка-договор за продажба, обективиран в описания нот. акт № 112/2000 г. От друга страна, ПНИ е влязъл в сила на 22.02.2008 г./датата на обявяване на решението по адм. д. № 10681/2007 г. на ВАС, а решението на ВРС е постановено след него. Освен това с ПНИ не се разрешават спорове за собственост, те се разрешават по общия исков ред, а решението по спора за собственост е основание за промяна на влезлия в сила ПНИ на основание § 4к, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В настоящото производство е безспорно установено, че Албена Стойчева Друмева не е ползувател с права по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно не е правоимащо лице, което би могло да иска извършването на оценка по привилегирования ред, приложим за ползуватели, заплащане по нея и съответно-придобиване на частта над 600 кв. м. от процесния имот по административен ред. По изложените съображения решението следва да се отмени и вместо него да се прогласи за нищожна оспорената заповед на кмета и да се прекрати образуваното адм. производство като процесуално недопустимо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,