Решение № 8050 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 188/2016 г.

Решение № 8050 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 188/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на А. Д. Т. от гр. Г. Д. против решение № 1705/9.11.2015 г., постановено по адм. дело № 513/2015 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 473/1.06.2015 г. на кмета на община Г. Д. за премахване на незаконен строеж. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила за събиране и преценка на доказателствата, като се иска отмяната му. Ответната страна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и въз основа на обективна преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключение по СТЕ, решаващият съд приема, че разпореденият за премахване обект съществува във вида и размерите, описани в констативния акт. Представлява строеж, за който се изисква одобряване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Такива не са представени от жалбоподателя, а документите, на които той се позовава, не обосновават законност на строежа. Безспорно е установено, че по действащият ПУП-ПРЗ от 2009 г. и по предходния план от 1992 г. строежът попада изцяло в УПИ ХIII, отреден за "озеленяване", т. е без предвиждане за застояване. Това е достатъчно да се приеме, че не е търпим строеж, независимо от времето на извършването му, по което страните спорят. Като е достигнал до обосновани и верни фактически и правни изводи, административният съд е постановил правилно решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическите установявания са обосновани от събраните доказателства и не се налага назначаването на нова тричленна СТЕ, както неоснователно претендира касатора. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,