Решение № 4665 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 976/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по жалба на директора на ТД Митница Пловдив срещу решение 1035/19.12.2023г. на Административен съд Хасково по административно дело 1099/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ЗТД-3000-319/32-560292/18.09.2023г., издадена от директора на ТД Митница Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за значението на размера на дължимия акциз и на момента на издаване на административния акт за преценката за съответствието му с целта на закона. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Стил- БГ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Адм. съд Хасково заповед по отношение на Стил - БГ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до него за стопанисвания от дружеството магазин на главен път Е 80, паркинг Генералово, общ. Свиленград, обл. Хасково за срок от един месец. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с лишаване от право да упражнява търговска дейност в същия обект на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС за нарушение по чл. 123, ал. 6 ЗАДС /посочено е наказателното постановление за налагане на административно наказание/. С първоинстанционното решение е отменена ЗНПАМ. По установяванията на първостепенния съд жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление BG2023/3000-554НП от 18.09.2023 г. на началника на отдел МРР, ТД Митница Пловдив за нарушение по чл. 123, ал. 6 ЗАДС, като му е наложена имуществена санкция в размер 1 000 лева, отнет е предмета на нарушението и е разпоредено лишаване от права. Дължимият акциз за стоките е 83.50 лева. Съдът е отрекъл в производството по издаването на индивидуалния административен акт да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата. Изследвал е компетентността на издателя на акта. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал съответствието на акта са материалния закон. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Отмяната на утежняващия административен акт е мотивирана с несъответствието му с целта на закона. Налагането на ПАМ след преустановяване на нарушението съдът е приравнил на санкция, каквато функция тази категория мерки на административна принуда не могат да имат. С оглед ниската стойност на дължимия акциз е изключил мерките да са насочени към целите по чл. 22 ЗАНН. Отрекъл е приложимостта към спора на решението на Съда по дело С-97/21, но донякъде с аргументи от мотивите му е отрекъл допустимостта на кумулирането на санкции. Така е обосновал и противоречието на ЗНПАМ с правилото на чл. 6, ал. 5 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и тези по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършеното нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването и забраната на достъпа до търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Основателно първоинстанционният съд е определил заповедта като съответстваща на изискванията за форма. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. Налагането на ПАМ след преустановяване на нарушението не изключва преследването на целите на превенцията. Несъразмерно е постигането на целите чрез изолирането на адресата на мерките от обекта, в който е извършено нарушението и то за период от време, който е абсолютно определен в чл. 124б, ал. 1 ЗАДС без възможност администрацията да индивидуализира мерките и да съобрази кумулирането им с други мерки на административна принуда. Основателно съдът е търсил аргументи в решението на СЕС по дело С-97/21. Без да има тъждество в отнесения пред него спор и този по главното производство от делото на Съда, допустимо е позоваването на мотивите на това решение, за да се обоснове съответстващо на правото на Съюза тълкуване на вътрешната правна норма или ако такова тълкуване се невъзможно да остане неприложена вътрешната правна норма. По припомнените в т. 38 от цитираното решение на съда критерии процедурата за налагане на конкретните ПАМ е с наказателноправен характер. Макар по критериите на националното ни право мерките да са квалифицирани като административни, те наред с превантивната преследват и репресивна цел, а тежестта на мерките е съществена, тъй като засягат правната сфера на адресата за продължителен период от време без възможност за индивидуализиране и то след като той е лишен и от право да упражнява търговска дейност б обекта на нарушението /чл. 124а, ал. 1ЗАДС/. Затова и разглежданите в главното производство мерки трябва да се квалифицират като санкции с наказателноправен характер, би следвало да се приеме, че кумулирането на тези санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата. (вж. т. 49 от решението на Съда по дело С-97/21). В същото време от цитираната разпоредба на Хартата следва, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. (пак в решението на Съда по дело С-97/21). Отмяната на оспорения пред Адм. съд Хасково административен акт е правилна, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 2 000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правната сложност на делото и възражението за прекомерността му е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение