Решение № 4112 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2011 г.

Решение № 4112 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, срещу решение № 78 от 30.09.2011 г. по адм. д. № 149/2011 г. на Административен съд Силистра с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Тенер Азисов Ризов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01 - 6500/22665 от 12.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция /РА/, с който е установена като недължимо платена сума във връзка с подаденото от Тенер Азисов Ризов Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 19/100609/37040 в размер на 15742.35 лева. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно - процесуалния кодекс, чл. 20а ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители / ЗПЗП / и чл. 73 от Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент / ЕО / № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. В случая е правилно е констатирано, че като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, АУПДВ не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 15742.35 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в ИСАК, с която разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент / ЕО / № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административния орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което правилно е прието като самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Във връзка с приложението на материалния закон, неоснователно е оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал съдебно - техническа експертиза, с цел изясняване наличието на недопустими за подпомагане площи, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното по-горе относно съдържанието на АУПДВ и несъответствието му с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, правилно е прието, че такава експертиза не следва да бъде изслушвана, тъй като същата е практически насочена към допълване на мотивите на административния акт, а това е недопустимо. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение