Решение № 171 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5102/2007 г.

Решение № 171 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5102/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. К., А. Ц. И. и Д. Ц. Х. срещу въззивно решение № 561 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 580/2006 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.01.2006 г. по гр. д. № 339/2003 г. на Районен съд гр. К., с което е отхвърлен предявеният от Х. Ц. К., А. Ц. И. и Д. Ц. Х. срещу "Петрол" А., гр. С. и "Виброполигон" Е., с Бутан, обл. Враца иск за предаване владението върху следния недвижим имот: поземлен имот пл. № 1* кв. 65 по плана от 1984 г. на с. Б., обл. Враца с площ от 1700 кв. м. на основание чл. 108 ЗС. Поддържа се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба "Петрол" А., гр. С. и "Виброполигон" Е., с. Б., обл. Враца не изразяват становище по жалбата. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение Врачанският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на Районен съд гр. К., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск с правно основание чл. 108 ЗС. Изложил е съображения, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация, а именно правото на собственост върху имота, предмет на ревандикационния иск. При решаване на основания спор по делото за наличието на изискуемите предпоставки за възстановяване на собствеността на ищците, въззивният съд правилно е приел, че ищците като наследници на Д. Ц. К. да са легитимирани да искат възстановяване на имота при доказаните обстоятелства, че наследодателката им е била собственица и че имотът е отнет без законово основание. Възстановяването на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва само ако имотът съществува реално при влизане в сила на закона. В настоящия случай от приетите в двете инстанции съдебни експертизи е установено, че имот пл. № 552 в кв. 66 по плана на с. Б. от 1907 г. за който ищците са поддържали, че е идентичен с имот пл. № 1* в кв. 65 по плана от 1984 г. и че е бил собственост на наследодателката им не съществува на място като имотна и кадастрална единица. По сега действащият застроителен и регулационен план част от имота попада в отредения през 1978 г. парцел **** за бензиностанция, която е изградена, а друга част попада в имот пл. № 1* на "Виброполигон" Е., но не може да се установи какво е съотношението на частите в рамките на претендираните 1700 кв. м. В случая имотът не е индивидуализиран като кадастрална единица и не се установява от доказателствата по делото да съществува реално в параметрите, в които се твърди, че е бил незаконно отнет от наследодателката им. След като имотът не съществува реално до размерите на отнетия имот и не може да бъде обособен като самостоятелен парцел, с оглед осъществените мероприятия, то реалното му възстановяване е невъзможно. Недопустимо е в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ квадратурата му да се отнася към общата площ на новия имот и по този начин да възниква съсобственост, тъй като целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обекти на собственост. Ако те са изгубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, не би могло да бъдат възстановени на техните собственици. Когато реалното възстановяване на имота е невъзможно какъвто е настоящият случай законодателят е предвидил друг начин за обезщетяване на бившите собственици. Предвид изложеното правилно въззивният съд е приел, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация по отношение на недвижимия имот, описан в исковата молба, и е отхвърлил предявеният иск за ревандикацията му. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.