Решение № 394 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от Н. Барашки и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив (ОД на МВР), срещу решение 854 от 10.05.2023 г., постановено по адм. дело 2762/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касационната жалба, подадена от Н. Барашки, от гр. Сопот чрез пълномощниците си адв. Е. Недева и адв. С. Стефанова, е против частта на решението на АдмС Пловдив, с която е отхвърлен искът за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на полицейско насилие за разликата над присъдените 6 000 лева, както и в частта, в която е прието, че ищецът е допринесъл за увреждането чрез опит за бягство. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, размерът на присъденото обезщетение е занижен и същия не изпълнява критериите за справедливост, поради което моли да се отмени обжалваното решение в тази част, като вместо него бъде уважен искът му в цялост. Претендира разноски. Касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив (ОД на МВР) е против частта на решението, с която е осъдена дирекцията да заплати на Барашки, сумата в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която е осъдена да заплати 285лв. разноски, 545 лв. адвокатско възнаграждение и 1250 лв. възнаграждения за вещи лица. В касационната жалба са развити съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение в оспорената му част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени обжалваното решение в тази му част, като вместо него бъде постановено ново по същество, с което се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски. Ответникът на втората касационна жалба - Н. Барашки, чрез адв. С. Стефанова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди съдебното решение в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР Пловдив, съответно за основателност на касационната жалба на Н. Барашки. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Производството пред АС Пловдив е образувано по исковата молба на Н. Барашки против ОД на МВР Пловдив, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на незаконосъобразните действия при упражняване на административна дейност, които се изразяват в болка и страдание по време на полицейското насилие. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ОД на МВР, да заплати на Н. Барашки сумата в размер на 6 000 лв., ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за разликата до пълно предявения размер от 60 000 лв. Със същото решение е осъдил ОД на МВР Пловдив да заплати на Барашки разноски в размер на 285 лв. по компенсация, сумата от 545 лв. разноски по съразмерност за осъществено процесуално представителство, както и на Административен съд Пловдив сумата в размер на 1250 лв., представляваща заплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица. От представените по делото доказателства, както и допуснатите свидетелски показания, съдът е приел иска за частично основателен, като отчитайки определени показатели и критерии и съобразявайки конкретните обстоятелства по делото е определил справедлив по своята преценка размер на обезщетението. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е обосновал извод, че са налице предпоставките за реализиране на отговорността на ОД на МВР Пловдив по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни преживявания, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пловдив, поради което е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му. Неоснователни са твърденията в касационната жалба на Баташки, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АС Пловдив. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. В случая е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР Пловдив. Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за частична основателност на исковата претенция на Н. Барашки против ОД на МВР Пловдив. Правилно е преценено наличието на всички предпоставки за ангажиране на обективната отговорност за вреди на държавния орган. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на АдмС Пловдив. На следващо място, настоящата касационна инстанция счита, че съдът обосновано е приел, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган чл. 4 от ЗОДОВ, като във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. В тази връзка обосновани и правилни са изводите на решаващия съд, че по делото е безспорно са установени наранявания в различни части на тялото на Барашки, при което се стигнало до разкъсване на тъпанчето (в дясно), двустранна повърхностна травма на ухото, повърхностна травма на долния клепач на дясното око, повърхностна травма на окосмената част на главата, болезненост в дясната гръдна половина и в областта на бедрата. В случая безспорно ищецът е преживял негативни емоции - създаден у него физически, но и психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство. Водим от изложеното и с оглед на доказателствата по делото, разпита на свидетели, приетите единична и тройна съдебномедицински експертизи се доказва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни преживявания, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника, както и е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. На следващо място, настоящата инстанция счита, че административният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характерът на породените негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В случая, обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техният интензитет и продължителност. Съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,