Решение № 12781 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2014 г.

Решение № 12781 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2014 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение Решение № 5464 от 14.08.2014 г., постановено по адм. дело № 6288/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Със същото съдът е осъдил Областен управител на Област София да заплати на "Биел Груп" ООД гр. София обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 700 лв., представляващи внесен депозит за участие в търг, произтичащи от нищожна негова заповед № РД-15-167/09 г., мораторна лихва върху нея считано от плащането й на 01.07.2009 г. до предявяване а исковата молба на 02.07.2012 г., в размер на 221, 78 лева; 10 984,74 лв. мораторни лихви върху внесения депозит за участие в търга, и 2517, 21 лева законна лихва върху внесения депозит за периода от подаване на исковата молба на 02.07.2012 г. до връщането му на 13.03.2013 г. В останалата част иска на "Биел Груп" ООД по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди е отхвърлен. Предвид изхода на делото и съдът е осъдил "Биел Груп" ООД да заплати на Областен управител гр. София съдебни разноски в размер на 9 136,75 лева, а Областен управител е осъден да заплати разноски в полза на дружеството в размер на 349,25 лева. Първата касационна жалба е подадена от Областна администрация гр. София, представлявана от областния управител на област София, с която се обжалва решението като неправилно, в частта, в която Областният управител на гр. София, в качеството му на представител на държавата, е осъден да заплати обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и разноски в размер посочен по-горе. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като ищецът с молба, приета в с. з на 18.11.2013 г., след първото заседание по делото е поискал изменение на основанието на исковите претенции, и АССГ е допуснал изменение на исковете в нарушение на чл. 214 от АПК. Също така жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва касационната жалба на "Биел Груп" ООД. Втората касационна жалба е подадена от "Биел Груп" ООД, с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, в отхвърлителната му част и в частта за присъдени разноски. Излагат се доводи за неправилност на решението, че е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяване на атакуваното решение в обжалваната част, и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендира адвокатско възнаграждение. Оспорва касационната жалба на Областна администрация като твърди, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете депозирани касационни жалби. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от "Биел Груп" ООД, по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Държавата, в лицето на Областния управител на област София за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от нищожна заповед № РД-15-167/09 на Областния управител. Претендираното обезщетение е за имуществени вреди както следва: 413 668,25 лв. - пропуснати ползи от нереализирана печалба във връзка със сключен договор за продажба на имота между ищеца и ООД"Химпрод"- Русия, ведно със законната лихва; 117 091,44 лв. - мораторна лихва върху сумата от 413 668,25 лв.; 78 233,20 лв. - претърпени вреди от изплатена неустойка поради неизпълнение на предварителен договор; 9 425,83 лв. - мораторна лихва върху сумата 39 116,60 лв.; 10 984,74 лв. мораторни лихви върху сумата от внесения депозит за участие в търга в размер на 35 243 лв.; 2 517,21 лв. - законна лихва върху внесения депозит; 700 лв. вреди от закупена тръжна документация; 221,78 лв. мораторна лихва върху 700 лв. Административен съд София-град приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на "Биел Груп" ООД в размер: 700 лева за закупуване на тръжна документация, мораторна лихва върху нея в размер на 221, 78 лева; 10 984,74 лв. мораторни лихви върху внесения депозит за участие в търга, и 2517, 21 лева законна лихва върху внесения депозит за периода от подаване на исковата молба на 02.07.2012 г. до връщането му на 13.03.2013 г. В останалата част иска е отхвърлен. Предвид изхода на делото и съдът е осъдил "Биел Груп" ООД да заплати на Областен управител гр. София съдебни разноски в размер на 9 136,75 лева, а Областен управител е осъден да заплати разноски в полза на дружеството в размер на 349,25 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че единствено горепосочените суми, са в пряка причинно-следствена връзка с издадената нищожна заповед № РД-15-167/09 на Областния управител и само по отношение на тях са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира недопустимост на съдебния акт поради следното: Видно от исковата молба на "Биел Груп" ООД в основата на исковите претенции в твърдението за нищожност на заповед № РД-15-167/09 на Областния управител с която е обявен търг за продажба на недвижим имот - публична държавна собственост. Твърдението е направено по правилата н чл. 204, ал. 3 от АПК с искането за инцидентно установяване в исковото производство на нищожността на заповедта. Исковата претенция е насочена към Държавата, в лицето на Областния управител на област София като ответник по исковете. В първоинстанционното исково производство съдът е конституирал като ответник Областния управител на област София и същият е призоваван в това му качество. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство. Затова и на основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че ищецът изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. В депозираната искова молба пред АССГ, ищецът "Биел Груп" ООД е насочил исковите си претенции срещу "Държавата. Съгласно чл. 31 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго, като по делата които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, Държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По силата на чл. 32, т. 4 от ГПК в случаите по чл. 31 ГПК, представители на страните по пълномощие могат да бъдат областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството.. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, липсва пълномощно, с което областния управител на гр. София да е упълномощен от министъра на финансите да представлява Държавата по заведените искове по чл. 1 от ЗОДОВ от " Биел Груп" ООД. След като ищецът е посочил, че насочва исковата си претенция срещу Държавата, то като ответник по делото е следвало да бъде конституирана Държавата, представлявана от министъра на финансите като неин представител, а не областния управител на област София. Наред с това е постановил осъдителен диспозитив срещу областния управител на област София, в качеството му на представител на Държавата, без последния да има такова качество. Осъдил е областния управител, който не е страна и не може да бъде страна в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати разноски за съдебното производство, каквито се дължат от юридическото лице, което представлява. С оглед на тези констатации, първоинстанционият съд е провел производството при ненадлежно конституирана страна-ответник срещу която няма предявени искови претенции от ищеца и решението е недопустимо. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение