Решение № 14706 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2014 г.

ВАСIII отделение08.12.2014 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Павел Деянов Иванов, Маргарита Стилиянова Тошева, Васил Стилиянов Николов, Валентина Аспарухова Симеонова, Георги Аспарухов Георгиев, наследници на Деян Николов Иванов срещу Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, (публ. ДВ, бр. 2 от 7.01.2013 г.) в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение № 1 към т. 1 на Решението: пореден № 31 и № 8008 по КВС, ЕКАТТЕ 99121, намиращ се в землището на с. Илиенци, представляващ ливада с обща площ 0,740 дка, от които отчуждени 0,525 дка Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14706 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Павел Деянов Иванов, Маргарита Стилиянова Тошева, Васил Стилиянов Николов, Валентина Аспарухова Симеонова, Георги Аспарухов Георгиев, наследници на Деян Николов Иванов, срещу Решение № 811 на Министерския съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100 на територията на област София. Жалбоподателите обжалват административното решение като незаконосъобразно както в частта досежно отчуждаването като законосъобразно административно производство, така и в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение № 1 към т. 1 на Решението: пореден № 31 и № 8008 по КВС, ЕКАТТЕ 99121, намиращ се в землището на с. Илиенци, представляващ ливада с обща площ 0,740 дка, от които отчуждени 0,525 дка като поддържат, че определената цена като обезщетение - 519,00 лева - е занижена и не съответства на пазарните цени. Молят съдът да отмени изцяло отчуждаването поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Ответникът - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни министър на регионалното развитие, министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура". оспорват основателността на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет е отчуждена част от пореден № 31 и № 8008 по КВС, ЕКАТТЕ 99121, намиращ се в землището на с. Илиенци, представляващ ливада с обща площ 0,740 дка, от които отчуждени 0,525 дка, който имот преди влизане в сила на ПУП е имал предназначение на земеделска земя - нива. За отчуждената част от имота е определено обезщетение в размер на 519,00 лева, като размерът на обезщетението е определен по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС р. с § 1а, т. 2 и т. 4, буква "в" от ДР на ЗДС поради липса на пазарни аналози. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Относно размера на определеното парично обезщетение за имота по искане на жалбоподателите е назначена съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице е ползвало два пазарни аналога, вписани в Службата по вписванията - гр. София и отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС - нот. акт № 2, т. II, рег. № 4570, дело № 177 от 27.125.2011 г. и и нот. акт № 07, том I, дело № 6 от 24.02.2012 г. В резултат на изчисленията по метода на осредняване на пазарните цени на тези два имота експертът предлага цена от 877 лв/дка, а частта от имота, която се отчуждава има стойност 460 лв. Двата имота обаче имат за предмет земеделска земя с предназначение за ползване - нива. Представена е и оценка като вариант две от заключението, в която имотът е оценен по наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, като стойността на изчисленото от вещото лице обезщетение - 519 лв съвпада с това на административния орган. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. В случая обаче методът на оценка, предложен от вещото лице не може да бъде приложен по следните съображения: Съгласно § 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. ", а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда: "Равностойното парично обезщетение по ал. 1 (да) се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. ". Легално определение на понятието "Пазарни цени" законодателят е дал в разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и това са: "... осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. ". Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Налице е легална дефиниция и на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" в § 1а, т. 4 от ЗДС. Това " ... са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; и в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии.". Имотите в землището на град София попадат в различни райони, съобразно административно-териториалното деление на града. Следователно, относими към определянето на равностойното парично обезщетение са всички вписани сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, намиращи се в един и същ район, т. е. приложимата норма е тази на § 1, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС, а не § 1, т. 4, б. "в", която е приложена от независимия оценител. Представените по делото и използвани от вещото лице пазарни аналози не покриват критериите, посочени в § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС различния начин на трайно ползване изключва прилагане на но определеното в законо изискване това да са имоти със сходни характеристики. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че в случая е неприложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Отчуждаваната част следва да се оцени по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както правилно е процедирал и административният орган при определянето й. Оценяването по този ред е законосъобразно тъй като няма вписани сделки, отговарящи на параметрите на ЗДС за землище, в което се намира процесния имот. В този смисъл решението, в обжалваната му част, е законосъобразно, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото разноските следва да бъдат понесени от страните така както са направени. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

3