Решение № 14865 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14855/2018 г.

Решение № 14865 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14855/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба от директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Петрова, срещу решение № 6070 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 5287/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменено разпореждане № 4506-40-1173/25.04.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, П. Боев от [населено място] в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Боев срещу разпореждане № 4506-40-1173/25.04.2018 г. на директора на фонд "ГВРС" към НОИ, с което на П. Боев е отказано изплащането на гарантирано вземане по заявление - декларация вх. № 4502-21-499/20.02.2018 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че синдикът на "Алпина" ЕООД в несъстоятелност не може да осъществи контакт с управителя на дружеството и да получи счетоводни документи, разчети, платежни ведомости и друга документация. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя не е била извършена поради бездействие на административния орган, който се е оправдал с изявлението на синдика, че не разполага с никакви документи на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 4 ЗГВРСНР (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г.) право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. В предходни свои редакции в посочената разпоредба са се съдържали норми, които са уреждали права на обезщетение за неплатени трудови възнаграждения за работници, чието трудово правоотношение не е било прекратено към датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, съответно е било прекратено през последните три месеца преди вписване на решението по несъстоятелността. С измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие за напред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарните и финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите, когато е налице прекратено трудова правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по § 41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г. Съответствието на обжалвания акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Придаденото обратно действие на чл. 4 ЗГВРСНР касае всички вземания за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за периода след 31.01.2015 г. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, съобразно която посочените в процесния отказ факти не обуславят основание за отказ от изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Административният орган не излага мотиви по какъв начин невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбоподателя да му бъде изплатено такова обезщетение. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. Както се посочи по-горе, в случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителя. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Отказът е мотивиран не с обстоятелството, че лицето не е представило изискваната от чл. 4, ал. 1 от Наредбата справка по образец съгласно приложение № 1, а с обстоятелството, че по обективни причини не е била извършена проверка при работодателя по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство констатацията, изложена в констативен протокол № КГ-5-21-00395077 от 30.03.2018 г., за невъзможност да се установи контакт с управителя и да се изискат необходимите документи, не е опровергана. Представена е писмена декларация от 17.09.2018 година на синдика на "Алпина" ЕООД, съгласно която служителят П. Боев е заемал длъжност мениджър автотранспорт към "Алпина" ЕООД, като за периода от 01.02.2015 година до 03.07.2015 година не са му били изплащани месечни трудови възнаграждения, както и не му е била променяна заплатата през този период. Тези нови обстоятелства не са били взети при постановяване на отказа на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за изплащане на гарантирано вземане. Административният орган не е съобразил и наличната на лист 13 по делото справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове, които подкрепят извода на решаващия съд за незаконосъобразност на издадения акт, като постановен при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,