Решение № 16354 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2012 г.

Решение № 16354 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Велчо Василев Александров е подал касационна жалба срещу решение № 5015 от 09.11.2011 г. по адм. дело № 5165/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № Р-48-1 от 08.06.2011 г. на кмета на Столична община - район "Възраждане", с която последният е наредил да се изземе от жалбоподателя общинско жилище, тъй като то се държи на отпаднало правно основание. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено и делото да се реши по същество. Ответната страна - кметът на Столична община, район "Възраждане" - не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с настанителна заповед № РД - 58 - 66 от 11.08.1997 г. Велчо Василев Александров бил настанен в портиерско жилище на адрес: град. София, Зона Б - 5, бл. 2, вх. В, ет. 1 - партер. С решение № 449 от 11 ноември 2004 г. на Столичния общински съвет било променено предназначението на портиерското помещение от обект за нежилищни нужди в жилищен обект. След смяната на статута на помещението въз основа на настанителната заповед, с Велчо Александров е бил сключен договор за наем от 11.01.2007 г. Със Заповед № РД-46-7/16.04.2007 г. на кмета на Столична община - район "Възраждане" е била отменена заповед № РД - 58 - 66 от 11.08.1997 г. за настаняването на Велчо Александров в общинското жилище и е бил прекратен сключеният между него и общината договор за наем. Тази заповед била обжалвана от жалбоподателя. С решение № 198 от 17.09.2007 г. на Административния съд- София град, II отделение, жалбата му била отхвърлена. С решение № 13151 от 05.11.2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, е било оставено в сила решението на Административния съд - София град. Въз основа на влязлото в сила решение е била издадена оспорената в производство заповед, с която било наредено изземването на обитаваното от Велчо Александров общинско жилище, поради това, че го държал на отпаднало правно основание. От правна страна, административният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила и материалноправните разпоредби. Според изложените в решението мотиви, фактическият състав по чл. 65, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Закона за общинската собственост бил осъществен, тъй като жалбоподателят държи общинския имот на отпаднало правно основание. Поради това административният орган разполагал с правомощие да разпореди изземването на общинското жилище съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. С оглед направената преценка, че заповедта е издадена в съответствие със закона, съдът отхвърлил жалбата на Велчо Василев Александров. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Административният съд не е направил погрешен извод по отношение на компетентността на издателя на акта. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет (чл. 65, ал. 2 ЗОбС). Безспорно е, че процесният имот е общинска собственост, поради което съдът законосъобразно е приел наличието на първата предпоставка за издаване на процесната заповед. Установена е била и втората предпоставка за изземването на имота, а именно държането на жилището на отпаднало основание поради прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателя. С оглед предвидените изисквания за изземването на имота без правно значение се явяват представените от жалбоподателя удостоверение за сключен граждански брак, медицинска експертиза, както и квитанции за заплащането на суми за наем на общинското жилище след датата на прекратяване на договора. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразно издадения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд