Решение № 3891 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 999/2017 г.

Решение № 3891 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 999/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Б., частен земеделски стопанин, против решение № 2255/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2325/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на Баев против решение № 2153-03-59/15.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В., с което е отхвърлена жалбата на същото лице с искане за обявяване на нищожността и за тълкуване на влязло в сила разпореждане № 123/27.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - В., с което настъпилата на 28.05.2012 г. с А. Р. А. злополука, е призната за трудова. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като от съдебния състав не са изложени съображения, мотивиращи извода за отхвърляне на жалбата и в частта по искането за тълкуване. Моли решението да бъде отменено и делото за бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ - В. да бъде отменено и да бъде прогласена нищожността на оспореното разпореждане. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - В. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд за бъде оставено сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Б. против решение № 2153-03-59/15.07.2016 г. на директора на ТП на НОИ - В., в частта относно искането за обявяване нищожността на влязлото в сила разпореждане № 123/27.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - В., касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. в тази част е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Законосъобразно е заключението, че решението на административния орган е постановено в границите на компетентност на издателя, очертани с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и при спазване изискванията за форма, предвидени в чл. 117, ал. 3 от кодекса. Решението на директора на ТП на НОИ - В. е писмено и съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Правилно е и заключението на съдебния състав, че оспореният акт е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Законосъобразно е преценено, че разпореждане № 123/27.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - В., с което настъпилата на 28.05.2012 г. с А. Р. А. злополука, е призната за трудова, не е нищожно. Както първоинстанционният съд правилно приема, за да бъде нищожен административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Такива са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила довели практически до липса на волеизявление или когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая разпореждането е издадено от компетентен орган. В този смисъл решаващият съд излага подробни съображения, които не следва да бъдат повтаряни, още повече че жалбоподателят не оспорва правомощията на издателя. Изводите на съдебния състав за отсъствия на пороци във формата на акта, които да обосноват извод за неговата нищожност, също се споделят от настоящата инстанция. Нарушенията във формата, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, могат да обосноват нищожност на административния акт, само когато са довели до липса на форма, а следователно и на волеизявление. В случая правилно е преценено, че нарушения във формата на разпореждането, водещи до неговата нищожност не са допуснати. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е писмено, подписано е от издателя и съдържа ясно изразена разпоредителна част. Непълните мотиви или липсата на мотиви не водят до нищожност на акта, тъй като мотивите не са част от волеизявлението, а само обосновават същото. Освен това същите могат да се съдържат, както в случая, и в друг акт. В този смисъл са Постановление № 4/1976 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на Върховния съд. Допълнително следва да се посочи, че актът не е нищожен, тъй като не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма. Поради това като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на Баев против решението на директора на ТП на НОИ - В., в частта в която жалбата с доводи за нищожност на разпореждане № 123/2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е отхвърлена, съставът на Административен съд - В. постановяване решение, което в тази част съответства на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като са взети предвид доводите и възраженията на страните. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав за неоснователност на жалбата в тази част. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Б. против решението на директора на ТП на НОИ - В. в частта, в която искането за тълкуване на разпореждане № 123/2012 г. е отхвърлено, решението на административния съд е недопустимо. С оглед наличието на образувано по- рано висящо съдебно производство със същия предмет и страни (адм. дело № 1929/2016 г. по описа на Административния съд - В.), жалбата на Баев в частта относно искането за тълкуване, на основание чл. 159, т. 7 АПК, е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част - прекратено. Всъщност в този смисъл са и съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в съдебно заседание на 25.10.2016 г. и в хода на делото по същество (протокол от 25.10.2016 г.). В случая това не е направено, поради което решението на Административен съд - В. в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. В частта, в която е отхвърлена жалбата на Баев против решението на директора на ТП на НОИ - В. в частта, в която е отхвърлено искането за прогласяване нищожността на разпореждане № 123/2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, решението на административния съд е валидно, допустимо, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт в тази част следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - В. сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото в касационното производство процесуално представителство. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,