Решение № 3759 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Б. ,постоянно живуща в Швейцария чрез адв.Г. Белова, срещу Решение 15564 от 27.08.2024 г., постановено по адм. дело 3158/2024 г. по описа на Административен съд София. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи жалбата на Б. срещу издадения административен акт.Претендира разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Ответникът Управителят на Националния осигурителен институт, чрез юриск.Илиева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно в писмен отговор. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С Решение 15564 от 27.08.2024 г., постановено по адм. дело 3158/2024 г. по описа на Административен съд София е отхвърлил жалбата на Б. против Решение 3305-40-16 от 06.03.2024г. на за Управителя на Национален осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане [номер],изх. 2202-50-970#19 от 31.01.2024 г. на ръководителя на дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ, с което на М. К. Б. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,поради обстоятелството,че към датата на подаване на молбата касаторката няма изискуемата се възраст съгласно чл.68 КСО вр. чл.94 ал.1 КСО. Съдът е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен, тъй като е в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че на 22.05.2023 г. М. К. Б. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, чрез швейцарската компетентна институция, което заявление чрез пощенски оператор е постъпило на хартиен носител в НОИ на 18.09.2023 г. В заявлението, на стр.9/9 в раздел Плащане от възможно най-ранно начало.. като съответна държава и желание от коя дата да започне плащането посочила България и датата 01.11.2024г/ същото обстоятелство се потвърждава и от приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства- формуляр,подаден от Б. пред швейцарската осигурителна институция в надлежно заверен превод- стр.124-135/. В следващия раздел от заявлението, като начална дата на плащане на пенсията в Швейцария посочила датата 01.03.2027г. Административният орган приел, че в заявлението не е посочена дата, от която се иска пенсията, поради което приел за такава датата на постъпване на заявлението в НОИ, а именно 18.09.2023 г. Предвид обстоятелството, че към заявлението не са приложени оригинали на документи за български стаж и доход, или заверени от съответната компетентна институция на Швейцария копия на такива документи, с писмо с изх. 2202-50-970#3 от 23.10.2023 г., М. Б. е уведомена за необходимостта от представянето на оригинални документи за осигурителен стаж и доход, съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). На 13.12.2023г. са представени оригинал на трудова книжка и на удостоверение УП-3 281. На 16.11.2023 г. в НОИ са постъпили заверени от нотариус копия на документи, удостоверяващи българския осигурителен стаж на М. Б.. С напомнителен формуляр от 04.01.2024г. длъжностно лице от НОИ изискало от компетентната институция в Швейцария отново да изпратят СЕД Р 5000, предвид липсата на данни за осигурителните периоди. На 18.01.2024г. чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация (ЕЕSSI) до компетентната институция в Швейцария е изпратен СЕД Р 8000 ( Искане за допълнителна информация), с което отново е изискан СЕД Р 5000, който е постъпил на 29.01.2024г. през ЕЕSSI и компетентната институция в Швейцария е потвърдила осигурителен стаж за периода 01.10.1996г. 31.12.2022г. за М. Б.. Последвало произнасяне на ръководителя на дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ с разпореждане [номер], изх. 2202-50-970#19 от 31.01.2024г., с която е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касаторката, тъй като макар и тя да има необходимия осигурителен стаж, не е навършила възраст от 62 години към 18.07.2023,когато е депозирала заявлението си, при която жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023г. Към датата на подаване на заявлението М. Б. е била на възраст [заличен текст]. С Решение 3305-40-16/06.03.2024 г. на управителя на Националния осигурителен институт, подписано от подуправител на НОИ в условията на заместване, е отхвърлена жалбата на М. Б. срещу Разпореждането. С Решение 15564 от 27.08.2024 г., постановено по адм. дело 3158/2024 г. по описа на Административен съд София първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния административен съд,приема за установено следното : Спорът пред първоинстанционният съд и понастоящем е изцяло правен и би могъл да се обобщи по следния начин: Има ли право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице,което упражнявайки правото си на свободно движение на територията на ЕС и държавите от Европейското икономическо пространство,към които спада Швейцария,приела да прилага спрямо осигурените лица на своята територия Регламент 1407/71г и заменилия го Регламент 883/2004,което е подало заявление за отпускане на пенсията преди да навърши необходимите години за това,но има изискуемият се осигурителен стаж и изрично е посочило в заявлението си желание да се отложи момента на изплащане на пенсията, като дата на отпускане е заявила дата,на която вече ще достигне необходимата възраст спрямо националния закон. Няма спор,че съгласно чл.68 ал.1-2 КСО жените придобиват право на пенсия през 2023г при навършване на възраст 62г.Към 22.05.2023г,както и към 18.07.2023г безспорно е ,че касаторката Б. няма навършени 62 години,но има изискуемия се осигурителен стаж.Няма спор също така ,че съгласно чл.94 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото,ако заявлението заедно с необходимите документи са подадени в двумесечен срок от датата на придобиване на правото. С решение по дело С-103/13 СЕС от 05 ноември 2014г,в производство по преюдициално запитване,свързано със съвместимостта на разпоредбата на чл.94 ал.1 КСО в предходната й редакция с Правото на ЕС,Съдът на Европейския съюз е приел,че според постоянната практика на Съда Регламент 1408/71/респективно сега приложимият Регламент 883/2004/ не създава обща схема за социална сигурност, а позволява да продължават да съществуват отделни национални схеми и има за единствена цел да осигури координирането им. Така държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност (вж. решение Salgado González, C282/11, EU:C:2013:86, т. 35 и т. 36 и т. 37 и цитираната съдебна практика). Поради това, при липса на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка трябва да определи по-специално условията, при които възниква право на обезщетения. При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза и в частност разпоредбите на Договора, отнасящи се до признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки. Следва също така да се напомни, че всички разпоредби на Договора, отнасящи се до свободното движение на хора, имат за цел да улеснят гражданите на Съюза при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват стопанска дейност на територията на друга държава членка (вж. по-специално решения Bosman, C415/93, EU:C:1995:463, т. 94 и ITC, C208/05, EU:C:2007:16, т. 31 и цитираната съдебна практика). При това положение националните разпоредби, които възпрепятстват или разубеждават работник, който е гражданин на държава членка, да напусне държавата си по произход, за да упражни правото си на свободно движение, представляват пречки за тази свобода, дори ако се прилагат независимо от гражданството на съответните работници (вж. по-специално решения Bosman, EU:C:1995:463, т. 96 , ITC, EU:C:2007:16, т. 33 и Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken, C514/12, EU:C:2013:799, т. 30 и цитираната съдебна практика). Следователно разпоредбите на Договора, отнасящи се до свободното движение на хора, не допускат каквато и да било мярка, която, макар и приложима без дискриминация с оглед на гражданството, може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Общността на гарантираните от Договора основни свободи (вж. в този смисъл решения Правителство на Френската общност и Валонско правителство, C212/06, EU:C:2008:178, т. 45 и Casteels, C379/09, EU:C:2011:131, т. 22). От изложеното следва, че българският законодател е компетентен да определя в собственото си право условията, при които се отпуска пенсия за старост, стига тези условия да не са дискриминационни и да не възпрепятстват или разубеждават лицата, имащи право на пенсия за старост, да упражняват гарантираните от Договора основни свободи. В тази връзка разпоредбата на чл.50 параграф 1 от Регламент 883/2004 посочва,че всички компетентни институции определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки. Безспорно е,че в първоначалното си заявление от 22.05.2023г позававайки се именно на чл.50 параграф 1 от регламент 883/2004 касаторката Б. е посочила на стр.9/9 в раздел Плащане от възможно най-ранно начало.. като съответна държава и желание от коя дата да започне плащането посочила България и датата 01.11.2024г/ същото обстоятелство се потвърждава и от приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства- формуляр,подаден от Б. пред швейцарската осигурителна институция в надлежно заверен превод- стр.124-135/. В следващия раздел от заявлението, като начална дата на плащане на пенсията в Швейцария посочила датата 01.03.2027г. Административният орган неправилно е приел, че в заявлението не е посочена дата, от която се иска пенсията, поради което приел за такава датата на постъпване на заявлението в НОИ, а именно 18.09.2023 г.По този начин е ограничил правата на касаторката съгласно чл.35 от АПК/ а отделно от информацията,изискана от нея не е запитал дали същата поддържа искането си за отлагане съгласно чл.50 параграф 1 от Регламент 883/2004/, и на практика прилагайки спрямо заявлението й разпоредбата на чл.94 ал.1 КСО е приел,че същата няма навършена възраст към датата на подаването му.По този начин органът вместо да зачете волята на касаторката в подаденото пред швейцарската компетентна институция заявление да поиска отлагане на отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата 01.11.2024г,към която дата няма спор,че касаторката вече е навършила изискуемата се възраст съгласно чл.68 ал.1-2 КСО- 62 години и два месеца за жените през 2024г,на практика се стига до правно положение,при което се затруднява или се прави по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Общността на гарантираните от Договора основни свободи.Прилагането на разпоредбата на чл.94 ал.1 КСО без съобразяване с нормата на чл.50 параграф 1 от Регламент 883/2004г води до лишаването на касаторката от правото си да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст ,считано от 01.11.2024г,към която дата същата има изискуемата се възраст и осигурителен стаж и отпускането на пенсията от същата дата не би поставило в риск осигурителната система на България.Така тя би загубила правото си да получи дължимата й се пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 01.11.2024г,дата,която самата тя е посочила като начална за изплащането на пенсия,само поради причината,че е посочила същата във формуляр,изискуем се по законодателството на швейцарската осигурителна институция,което е приведено в синхрон с разпоредбата на чл.50 параграф 1 от Регламент 883/2004. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото.При налично по делото писмено доказателство,игнорирано от административния орган,което обуславя отлагането на получаването на пенсия за старост и стаж към дата 01.11.2024г,към която касаторката има навършена възраст и стаж за удовлетворяването на това право,съдебният акт е необоснован и следва да бъде отменен. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 3305-40-16 от 06.03.2024г. на за Управител на Национален осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане [номер],изх. 2202-50-970#19 от 31.01.2024 г. на ръководителя на дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ уважена,като преписката следва да се върне на компетентния административен орган,издал оспореното разпореждане за ново произнасяне по заявление ,подадено от М. Б. на 22.05.2023г пред компетентната национална осигурителна институция в Швейцария,постъпило в НОИ на дата 18.07.2023г за издаване на нов административен акт при съобразяване със задължителните указания по тълкуване на закона,дадени в настоящето решение. С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 от ГПК,като при липса на възражение за прекомерност, такива му се следват в размер на 2500 лв- адвокатско възнаграждение и 30 лв държавна такса в касационното производство.. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,