Решение № 10973 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2019 г.

Решение № 10973 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Христов, чрез адвокат Русева, против решение № 729 от 09.04.2019 г., постановено по адм. дело № 1962/2018 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване, произтичащо от отменена заповед за прекратяване на служебно му правоотношение и този за заплащане на законна лихва върху него. Иска отмяната му в обжалваната част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените искове в претендирания размер. Иска заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд "Земеделие" в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна е образувано по предявените от Х. Христов, срещу Държавен фонд "Земеделие" обективно съединени искове с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - за присъждане на обезщетение в размер на 9456 лв. за период от 6 месеца, считано от 01.04.2015 г. до 30.09.2015 г., през който ищецът не е бил на служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение със заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", отменена с влязло в сила на 03.07.2017 г. съдебно решение, по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сума в размер на 971. 18 лева върху главницата за периода 03.07.2017 г. до датата на предявяване на иска, както и законна лихва върху обезщетението, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане. С обжалваното решение Административен съд Варна е уважил частично предявения иск за обезщетение за сума в размер на 7092 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска, отхвърлил го е в останалата му част до претендирания размер от 9456 лева, както и изцяло този за присъждане на законна лихва. В частта му, с която предявеният иск за обезщетяване е уважен решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че в част от шестмесечният период, за който има право да претендира присъждане на обезщетение, ищецът е работил по трудово правоотношение, като чрез редукция на претендираното обезщетение с една и половина заплати е определил размера на дължимото се такова за периода от 01.04.2015 г. до 18.08.2015 г. По отношение на предявения на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД иск е приел, че е неоснователен, тъй като общите правила на ЗЗД не намират приложение в хипотезата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Решението е валидно и допустимо но частично неправилно в обжалваната му част. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № 184/17.02.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е прекратено служебното правоотношение с ищеца, на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 ЗДСл. По подадена жалба от него, с решение № 2616/09.12.2015 г., постановено по адм. д. № 636/2015 г., влязло в сила на 03.07.2017 г., заповедта е отменена. От момента на връчване на заповедта – 18.02.2015 г. до 18.08.2015 г. ищецът е работил по трудово правоотношение в периода 18.02.2015 г. до 01.04.2015 г. и е получавал трудово възнаграждение в по висок размер от това по прекратеното служебно правоотношение. В останалата част от периода е получавал обезщетение за безработица в месечен размер от 58. 46 лева. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Видно от данните по делото, шестмесечния период от датата на прекратяване на служебното правоотношение на Христов и за който той има право да претендира присъждане на обезщетение е от 18.02.2015 г. до 18.08.2015 г. Този период правилно е определен от съда, съобразно относимата правна уредба. Това право не е абсолютно. То възниква само, ако в посочения период лицето не е работило, или ако е работило, е получавало ниско възнаграждение. Държавният служител няма право да избира по своя преценка периода на обезщетението, което му се дължи в зависимост от това в кой момент е работил или не. В част от шестмесечния период, за който при посочените предпоставки на чл. 104, ал. 1 ЗДСл на ищеца се дължи обезщетение, а именно от 18.02.2015 г. до 01.04.2015 г. той е работил по трудов договор и е получавал възнаграждение в по-голям размер от това като държавен служител, съответно няма право на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Такова му се дължи за периода 01.04.2015 г. до 18.08.2015 г. Обезщетението за този период, определено на база последно получено възнаграждение на заеманата преди прекратяването на служебното правоотношение длъжност (1576 лева) възлиза на сума в размер на 7655 лева – четири работни заплати в пълен размер и такава, дължима се за 18 дни от месец август 2015 г. в размер на 1351 лева. При неправилно приложение на закона първоинстанционният съд е определил обезщетението на сума в размер на 7092 лева. Неправилно е прието в обжалваното решение, че върху обезщетението се дължи лихва от датата на предявяване на иска. Такава се дължи от датата на влизане в сила на решението, с което е отменен административният акт, от която дата произтича и правото на обезщетение, в случая от 03.07.2017 г. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен искът на Х. Христов срещу ДФ "Земеделие" за заплащане на обезщетение за времето през което не заема държавна служба, за сумата в размер над 7092 лева до 7655 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и за сума в размер на 563 лева, като върху присъдените суми се постанови заплащане на законната лихва, считано от 03.07.2017 г. до окончателното им изплащане. В останалата част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.09.2019 г. и внесена държавна такса. Основателно е възражението на ответника по касация за прекомерност на размера на възнаграждението от 800 лева. Следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съответен на осъществената по делото защита и с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и заплатена държавна такса в размер на 70 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,