Решение № 7036 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2016 г.

Решение № 7036 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13852/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Д. Д. от гр. П. срещу решение № 1776 от 10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2965/2015 г. от Административен съд - П. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде уважена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуалния си представител, ст. юрк. К. Н.-Г., в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по жалба на М. Д. Д. от гр. П. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-160-6500/15482 от 28.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане до пълния размер на поисканата сума от 11331,09 лв. по СЕПП, отказано е финансово подпомагане до пълния размер на поисканата сума от 5154,51 лв. по мярка НР2 и е оторизирана сума в размер на 2782,93 лв. по СПП. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че оспореният административен акт е мотивиран. Действително били налице основанията на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5 от ЗПЗП за отказ, тъй като от представената административна преписка можело да се установи за кои площи кое обстоятелство по посочената точка е изследвано и въз основа на това бил постановен оспорваният резултат. Не било налице нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК - изяснени били фактите и обстоятелствата от значение за случая и били събрани, вкл. и служебно, доказателства във връзка с твърденията на административния орган. Обжалваният акт бил издаден и в съответствие с материалния закон. Определянето на недопустимата площ било направено в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Правилно и законосъобразно било извършено и прихващането с оторизираната сума по СПП в размер на 2782,93 лв. С уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15280 от 20.09.2013 г. били наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 5133,27 лв. Извършеното прихващане с обжалваното писмо на оторизираната сума по СПП било правилно определено на основание чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията, изменен с Регламент /ЕО/ № 1034/2008 г. на Комисията. По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е потвърдила констатациите на административния орган. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице като обективно дадено и неоспорено от страните. Решението е правилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 16/100614/46104 М. Д. Д. е заявил за подпомагане земеделски парцели с обща площ от 37,65 ха по СЕПП, СПП, СНДП, НР2, АЕП и СППЗ в землището на с. П., област П. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В тази връзка с писмо с изх. № 02-160-6500/13234 от 22.08.2014 г. жалбоподателят е бил уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. След изпълнение на предвидената в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедура като двойно заявени, за които застъпването не е било отстранено са определени 9,90 ха, които са били изключени от допустимите за подпомагане площи. Според заключението от СТЕ неотстранените застъпвания са правилно определени. Вещото лице е описал подробно за всеки един от имотите установените застъпвания, като в табличен вид е записал представените от участващите в застъпването лица документи за правното основание, на което ползват имотите, както и как и в чия полза тези застъпвания са били разрешени. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 0,77 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". По отношение на заявените от жалбоподателя площи е била извършена теренна проверка от ОСЗ - К., видно от представения по делото протокол № PDV-10-YD-11696/30.09.2014 г. за извършена теренна проверка на място на 24.09.2014 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от СИЗП на земеделските парцели. Срещу тази заповед няма данни за подадено от касатора възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой. Следва да се отбележи, че М. Д. не изтъква твърдение в тази насока. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори и тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. В тази връзка следва да се отбележи, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой при действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП (от 17.05.2014 г.) административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Следва да се отбележи също, че производството по издаване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой се осъществява от Министерството на земеделието и храните и неговите структури. А на база на резултатите от него ДФЗ определя допустимите за подпомагане парцели и отпуска, респ. отказва финансово подпомагане. Теренните проверки не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските парцели в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16 от Наредба № 105, отменен, но действащ към момента на извършването им. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В случая по отношение на заявените площи е била извършена теренна проверка. Въз основа на нея със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Както вече беше отбелязано срещу тази заповед не е било подадено възражение срещу обхвата на обновения слой в частта му, касаеща парцелите, заявени от земеделския стопанин. Така с влязлата в сила заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е мотивиран. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част на акта, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, както и информация за относимостта на отказа към установените факти. А именно, че в случая са налице неотстранени застъпвания и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, като попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП - основания, изрично записани в оспорения административен акт. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20% до 50% санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 39,55% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума. По НР2 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане, тъй като е установена разликата над 20%, но под 50% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. Като правно основание за отказа по НР2 е посочена разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11 от 3.04.2008 г.), която е и относимата разпоредба към настоящия случай, касаеща отказ за подпомагане по причина, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП и е оторизирал сума в размер на 2782,93 лв. Към преписката са приложени и всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното уведомително писмо. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 10,67 ха, от които 9,90 ха от неотстранени застъпвания и 0,77 ха като попадаща извън специализирания слой. Правилно е било определено и процентното съотношение между наддекларираната към установената площ в размер на 39,55% по СЕПП и НР2. Правилно е било извършено и прихващането с оторизираната по СПП сума с наложените с влязло в сила уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/15280 от 20.09.2013 г. санкции за бъдещ период в размер на 5133,27 лв. на основание чл. 5б от Регламент (ЕО) № 1034/2008 г. на Комисията. По изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,