Решение № 2749 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10339/2009 г.

Решение № 2749 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10339/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - Благоевград срещу решение № 294 от 22.05.2009 г., постановено по адм. д. № 119 по описа за 2009 г. на Административен съд - Благоевград. С него съдът е отменил заповедта на областния управител, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ в обжалваната й част и му е върнал делото като преписка при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за допуснати нарушения съставляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развитите съображения в нея се моли, решението да се отмени и вместо него върне делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно - отхвърли жалбата. Ответната и заинтересованата страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно постановено в съответствие с писмените доказателства и приетото заключение на вещото лице. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Теменужка Николова Ташева, като единствен наследник на Никола Стоицев Ташев, е обжалва заповед № ОА-443 от 13.11.2008 г. на областния управител на Благоевградска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земите по § 4 в землището на с. Покровник, община Благоевград в частта му за парцел 1248 от масив 135, лист 19 от кадастралния план, с възражението, че с решение на бившата Поземлена комисия - Благоевград, на наследниците е възстановена нива от 10 дка в съществуващи стари реални граници, докато отреденият имот с № 1248 е с плащ от 8, 164 дка или за частта до 10 дка в размер на 1, 836 дка, не е отреден имот. За изясняването на спора съдът е допуснал заключение на вещо лице, което според приложените писмени доказателства към делото и направените справки в областната администрация, в общинската служба по земеделие, оглед и измерване на място е дало заключение, че съседният имот с № 1247 с площ от 4354 кв. м е записан с неидентифициран собственик, като предоставен на общината. Съдът е конституирал в процеса и община Благоевград, която изобщо не е взела дори и писмено становище. В устните си обяснения пред съда, в съдебното заседание проведено на 22.04.2009 г., вещото лице е обяснило, че част от имота на жалбоподателката попада в имот № 1247. Според тези обяснения имотът съществува на място в реалните му граници, но ПНИ не е съвместен с картата на възстановената собственост (КВС). Заключението е прието без оспорване от страните. Въз основа на него съдът е направил извод, че ПНИ в частта му за имоти с № 1248 и № 1247 и регистъра на собствениците на имотите, неразделна част от ПНИ, е незаконосъобразен, поради което е отменил заповедта на областния управител в тази й обжалвана част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба е наведен довод за допуснато нарушение от съда на съществени процесуални правила, поради това, че съдът не е конституирал в процеса като заинтересовани страни собствениците на съседните имоти. Доводът е неоснователен. Областният управител не може да предявява чужди процесуални права, за които не е упълномощен. Следващото твърдение все с този довод е свързан с оспорване заключението на вещото лице и приемането му от съда, без изготвяне на комбинирана скица която да съвмести КВС с ПНИ. И това твърдение е неоснователно. Според чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ техническите изисквания към плановете по ал. 1 и 4 и условията за контрола се определят със съвместна заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, която се обнародва в "Държавен вестник". Това е заповед № РД-46-494 на МЗХ (РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ), обн. в ДВ, бр. 83 от 2003 г. Хипотезата на припокриване на ПНИ и КВС е уредена в т. 1. 9, б. "б" от нея. Тъй като със заповедта на областния управител се утвърждава решението на назначената от областния управител комисия, която приема техническото задание по изработването на ПНИ от дружеството, на което е възложено това, където се съдържат данните изискуеми се по ал. 2 и ал. 10 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, предмет на съдебния контрол е самото решение за приемането изпълнението на техническото задание с всичките му съставни части. Защото комисията изпълнява ролята на помощен технически орган на областния управител. Или съдът дължи проверка върху всички съставни частни на ПНИ, включително и помощния план или стар кадастрален план, или на данните по ал. 3 от чл. 28. Жалбата до съда е изпратена със съпроводително писмо от областната управа, където е постъпило възражението. Областната управа не е окомплектовала преписката с необходимите документи към нея, а оспорва данни, факти и обстоятелства, които сама не е приложила и предоставила на съда. Ето защо възраженията са неоснователни. На следващо място следва да се отбележи, че съдът не е задължен да установява наличието на "контактната зона" с помощта на вещо лице, защото актът, който е предмет на съдебен контрол е на административния орган. Той трябва да докаже, че заповедта по приемането на ПНИ е законосъобразна във всичките й съставни части. Дори и съдът да установи припокриването на части от ПНИ и КВС той няма компетентността по закон да извърши промяната в ПНИ. Той отново ще следва да отмени заповедта на областния управител в незаконосъобразната й част и ще върне делото като преписка на административния орган за решаване на спора по същество, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Не може да се възприеме тезата поддържана в касационната жалба, че съдът трябва да установява наличието на "контактна зона", а не административният орган, комуто принадлежи това правомощие. След като съдът е констатирал нарушение на заповедта на областния управител, с която е утвърден ПНИ в обжалваната му част, правилно е отменил заповедта и е върнал делото като преписка на административния орган за отстраняване на нарушението. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение