Решение № 236 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2013 г.

Решение № 236 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 6941 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 10502/2010 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 20.06.2012 г. на Софийски районен съд, е постановено решение по същество, като е уважен иск на Б. И. К. на основание чл. 344, ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като необосновано и незаконосъобразно във връзка с прилагане изискването на чл. 189, ал. 1 КТ. Уволненият служител се е сдобил с издадени от работодателя [фирма] клиентски карти, даващи право на отстъпка, като е въвеждал клиентите в заблуждение. Използвал е картите многократно, злоупотребил е с доверие, грубо е нарушил трудовата и финансова дисциплина, на което поведение следва да е съответно най-тежкото наказание. Събражения са развити от адв. В. . В писмен отговор ответникът по жалбата Б. И. К. оспорва да са налице основания за отмяна на решението . Наложеното наказание не е било съответно на тежестта на нарушението, заявената като присвоена сума е минимална, за нейния размер работодателят не е дал точни документирани данни в дисциплинарното производство и по делото . С определение № 461 от 15.04.2013 г. касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса за значението, което размерът на присвоеното, или стойността му, имат за преценка на обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 КТ и извода за съответствие на тежестта на нарушението с наложеното наказание, когато основанието за уволнение е злоупотреба с доверие и са установени съответни на тази квалификация обстоятелства . Периодично присвояваните от служителя суми - в случая чрез ползване на чужди клиентски карти, са в нисък общ размер, но при положение, че основанието за уволнение е злоупотреба с доверие и се касае за случаи на работа в търговско предприятие при боравене и отчитане на поверени стоки и парични средства, за изискуемо от работодателя и определящо длъжностните задължения на служителите поведение с оглед провеждана политика към клиентите, размерът на материалната вреда не е от решаващо значение за тежестта на нарушението и съответността на наказанието. Този въпрос вече е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, предвид реш. № 694/2010 по гр. д. № 280/2009 IV, реш. 389/2012 по гр. д. № 282/2012 IV г. о на ВКС, която практика се споделя и от настоящия състав на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, приетото в решение № 6941 от 26.10.2012 г. по гр. дело № 10502/2010 г. по описа на Софийски градски съд е в противоречие с постановената от Върховен касационен съд практика и касационната жалба е основателна в основния си довод, за неправилно прилагане на императивната норма на чл. 189, ал. 1 КТ от въззивния съд. При дисциплинарно нарушение от служител на длъжност "продавач- консултант в бензиностанция", изразяващо се в неправомерно използване на четири клиентски (клубни) карти, издавани от работодателя само на клиенти с цел ползване на отстъпки при зареждане с гориво в бензиностанциите на Петрол АД, които карти служителят преди това е иззел преднамерено и след въвеждане в заблуждение на приносителите им, че картите вече не са валидни; ползвал е същите тайно и нерегламентирано, в нарушение на вътрешните правила и забрани за периода 23.12.2011-6.01.2012 г. с цел да се облагодетелства, въззивният съд незаконосъобразно е изтъкнал решаващо съображение, че размерът на конкретно присвоените суми от 21.09 лева, както е било посочено в констативен протокол, или от 31.03 лв, както е посочено в заповедта за уволнение, е минимален и не може да обоснове налагането на най- тежко наказание . Обжалваното съдебно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено, като въпросът за законосъобразността на уволнението следва да намери разрешение по същество. Най-тежкото дисциплинарно наказание в случая е наложено законосъобразно предвид тежестта на нарушението на ищеца К., изразяващо се в система от противоправни действия, всички при съзнавано нарушение на конкретни негови длъжностни задължения по действащ Правилник, като целта при нарушенията е била усвояване "по малко, но за дълго" на отстъпката в цената, която отстъпка не е била предназначена за него. Тези действия са злоупотреба, независимо от минималната величина на ощетяващия дружеството финансов резултат, с тях служителят окончателно и безвъзвратно е компрометирал възложеното му от работодателя доверие Безспорно в случая работодателят е спазил дисциплинарната процедура, взел е предвид и обясненията на служителя преди налагане на наказанието, като оспорваната с иска преценка на работодателя - за съответно на нарушението наказание "дисциплинарно уволнение" следва да бъде споделена и зачетена, съответно искът за отмяна на заповед за уволнение РД 22-1 от 10.02.2012 г. на изп. директор на Петрол АД следва да се отхвърли, както и претенцията за възстановяване на работа и обезщетение . С оглед изхода на делото следва да се присъдят и разноските, които касаторът е установил и претендира Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.