Решение № 3179 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16722/2013 г.

Решение № 3179 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16722/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против решение № 6420/24.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5643/2012 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен частично ревизионен акт (РА) № 2001000725/3.06.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 917/23.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излага в жалбата си подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Иска да бъде отменено решението на АССГ в обжалваната му част като вместо това се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. В съдебно заседание представителят на касатора - юрск. Иванова поддържа жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Магазини Европа" АД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Костолов, в писмен отговор на жалбата и в пледоария по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за обосновани изводите на съда за наличие на осъществени доставки. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АССГ, в частта му, в която е отменен № 2001000725/3.06.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 917/23.04.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за данък добавена стойност поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 8.05.2007 г. - 31.08.2009 г. по фактури, издадени от доставчиците ""Мето В. К. " ЕООД, "Югопро" ЕООД, "Севас" ЕООД, "Савеев" ЕООД, "Стоби-С Сървис" ЕООД, "Строй Нел" ЕООД, "Лариса трейд" ЕООД и "Зера трейд" ЕООД, както и са установени задължения за лихви за забава върху главниците. В останалата част на РА жалбата на дружеството срещу потвърдения по административен ред РА е отхвърлена. Не е подадена касационна жалба, поради което решението в тази си част е влязло в сила. За да отмени РА по отношение на непризнатото право на данъчен кредит и изтекли лихви по фактури, издадени от изброените по-горе осем доставчика, съдът е приел за необосновани и оттам за незаконосъобразни изводите на приходните органи, че данъкът по издадените фактури е начислен неправомерно, предвид липса на настъпили данъчни събития - извършени услуги и прехвърлено право на собственост върху стоките, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не било налице право на данъчен кредит. Въз основа на събраните писмени доказателства, заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и при съобразяване на приложимото вътрешно и европейско право и дадените задължителни тълкувания на СЕС по аналогични от фактическа страна казуси, съдът е приел, че по спорните фактури е налице реално извършване на доставки на стоки и услуги. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за правилно като обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закони, решението на АССГ в обжалваната му част. Административният съд правилно е издирил приложимия материален закон и е разпределил доказателствената тежест в процеса. Обсъдил е и ценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формулирал е обосновани фактически и правни изводи. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, събрал е относимите доказателства и доказателствени средства, извършил е преценка и спорните и безспорни, релевантни за спора обстоятелства. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът неправилно е приел въз основа на събраните доказателства, че доставки реално са извършени. Счита, че доставчиците не са имали кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършването им, не е установено придобиването на собствеността върху машините и съоръженията предвид недостатъчната индивидуализация на същите, при част от доставчиците липсва редовна счетоводна отчетност, липсват разплащания или са извършени такива чрез касови бонове, издадени от нерегистрирани по надлежния ред фискални устройства, стоките са закупени на завишени цени. Също така, според касатора, са били налице индикации, че сделките са рискови и фиктивни, поради което дружеството-получател е имало възможността, а оттам и задължението да събере допълнителна информация, за да отхвърли или потвърди наличието на рискове, в т. ч. и данъчни рискове. Счита, че са налице обективни критерии, които да доведат до извода, че жалбоподателят е знаел за осъществяването на данъчна измама. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. Конкретно, по отношение на доставчиците "Мето -В. К." ЕООД и "Югопро" ЕООД, касаторът излага оплакване само, че не е съобразено от съда обстоятелството, че в хода на извършената ревизия на "Мето-В. К." ЕООД, проведена по реда на чл. 122 ДОПК, е определена данъчна основа от нула лева и е прието, че данъкът е начислен неправомерно. Счита, че в този случай липсва основание за извода, че доставките са отразени в счетоводствата на доставчиците. Оплакването е неоснователно. Предмет на доставките от тези две дружества са услуги - почистване на помещения на РЛ в 24 стопанисвани от него магазини за хранителни стоки. Съдът е приел, че двамата доставчика са разполагали с кадрова, техническа и материална обезпеченост да извършат доставките - работници, метачни машини и препарати. Услугите са уговорени по силата на рамкови договори и са приети по силата на приемо-предавателни протоколи, изплатени са касово и по банков път. Извършените услуги са използвани от РЛ за нуждите на собствените му облагаеми сделки. Услугите са заплатени според договорената им стойност като твърдението на приходните органи за завишени цени на услугите е недоказано, а и е ирелевантно за облагането по ЗДДС досежно възникването и правото на упражняване на данъчен кредит. С оглед пълно установения факт за наличие на доставка на услуги, обстоятелството, че на доставчиците на ревизираното лице са издадени РА, с които се отказва данъчен кредит за покупката на материали и препарати, ползвани за почистване на помещения или че е извършена корекция на начисления данък /ДДС/, не е достатъчно само по себе си за формиране на извода, че последващите получатели нямат право на данъчен кредит поради неправомерно начисляване на данъка. В тази връзка, по аргумент на противното от решение на СЕС по дело С-642/11, се приема, че само от факта, че на издателя на фактура е съставен РА, в който е извършена корекция на декларирания данък, не може да се направи извод, че на получателя следва да се откаже право на приспадане. Според СЕС следва да се установят и ценят всички факти и обстоятелства, имащи отношение към реалността на доставката, както е процедирано в случая, още повече, че няма обективни данни и твърдения за данъчни измами, за които получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае. Изготвените РА на доставчиците са в периоди /съответно м. 08.2010 г. и м. 03.2011 г./, които са след издаване на процесните фактури /, поради което същите не са могли да бъдат известни на получателя. По отношение на доставчиците "Севас" ЕООД, "Савеев" ЕООД, "Стоби-С Сървис" ЕООД, "Строй Нел" ЕООД, издатели на фактури с предмет стоки - плодове, зеленчуци, замразени риба и меса, и "Лариса трейд" ЕООД и "Зера трейд" ЕООД, издатели на фактури, имащи за предмет различни видове машини /вентилатор, обработващ център, шприцмашина, бормашина и др./, касаторът счита, че съдът необосновано е приел наличие на реалност, тъй като не са били събрани достатъчно доказателства, установяващи счетоводната отчетност при тях, наличието на кадрови и материален ресурс - складова база, възможности за съхранение в хладилни помещения, разрешения за търговия със замразени храни. Аналогично на горепосоченото относно доставчиците "Мето -В. К." ЕООД и "Югопро" ЕООД, касаторът се позовава на издаден РА по реда на чл. 122 ДОПК на "Строй нел" ЕООД. По отношение на доставките на машини касаторът счита, че не е прехвърлено право на собственост, тъй като същите не са индивидуализирани - дата на производство, производител, технологични данни за работа, монтаж и демонтаж, за безопасна работа и гаранции - гаранционни проби и срокове, нито била доказана необходимостта от закупуване на тези машини от получателя. Оплакванията са неоснователни. Установено е по делото, вкл. от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че доставчиците са регистрирани по ЗДДС при издаване на фактурите, получателят по фактурите и ревизирано лице е осчетоводил редовно и надлежно получените фактури, вкл. в справка декларация по ЗДДС и дневник за покупки, заприходил е надлежно получените стоки. По всички фактури са извършени плащания, вкл. с ДДС, по банков път или в брой, за което са издадени касови бонове. Обстоятелството дали издадените касови бонове са от регистрирани по надлежния ред фискални устройства не е от значение за облагането по ЗДДС, нито за възникване или упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Пак от писмените доказателства и заключението на ССчЕ се установява, че ревизираното лице, чиято основна дейност търговия с хранителни изделия е заприходило стоките по процесните фактури - от доставчиците на храни - "Севас" ЕООД, "Савеев" ЕООД, "Стоби-С Сървис" ЕООД, "Строй Нел" ЕООД - и е вложило стоките в последващи доставки, свързани с предмета му на дейност. Изводът е, че стоки във вида и количеството на фактурираните са използвани за последващи облагаеми доставки от дружеството като няма данни такива стоки да са получени в този вид и количество от други доставчици. Съдът обосновано е приел за установено прехвърлянето на право на собственост по процесните фактури. Между страните са били налице облигационни отношения по силата на сключени договори. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая предмет на фактуриране са родово определени вещи, за които са налице приемо-предавателни протоколи, релевантни към датата на издаване на фактурите. По силата на извършеното приемо-предаване е извършено прехвърляне на правото на собственост, т. е. настъпило е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 1, предл. първо ЗДДС. Ето защо няма основание да се приеме, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно. Що се отнася до получените стоки - машини - от доставчиците "Лариса трейд" ЕООД и "Зера трейд" ЕООД следва да се отбележи, че доводът и съответно оплакването за несъобразяване на завишените цени, по които са фактурирани стоките, е неоснователен, тъй като това обстоятелство, освен, че не е доказано, е ирелевантно за облагането по ЗДДС досежно възникването и правото на упражняване на данъчен кредит. Ирелевантни са и отношенията между съконтрахентите относно наличието или липса на гаранционни уговорки. В случая е установено не само получаването и приемането на стоките, но и наличността им при получателя. Съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза машините по издадените от двете дружества фактури са доставени и заприходени при получателя като ДМА с инвентарни номера и са налични като такива към момента на изготвяне на РА и на експертизата. Машините са индивидуализирани с инвентарните си номера, тъй като са втора употреба и не всички от тях съдържат данни за собствен номер и производител. Същите са индивидуализирани по описание и предназначение и в приемо-предавателните протоколи. Обоснован е и изводът на АССГ, че придобитите ДМА се използват за последващи облагаеми доставки. В тази връзка са събрани доказателства за експлоатация на част от машините от РЛ, а за друга част - за отдаването им под наем съгласно договор със "Сторко" ЕООД и местонахождението им в отдадения под наем имот, ведно с прилежащите му сгради и находящите се в тях машини и оборудване. Ето защо и по отношение на тези доставки не може да се приеме тезата на касатора, че не са настъпили данъчни събития и данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно. Относими към горните изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратно на твърденията на касатора събраните по делото доказателства не съставляват обективни данни за данъчна измама или за знание за такава измама. В тази връзка следва да се отбележи, че едва в жалбата си до касационния съдът приходните органи навеждат твърдение за обективни данни за данъчна измама и се позовават на такава. Нито в ревизионния доклад, в мотивите на ревизионния акт или в потвърдителното решение на горестоящия данъчен директор, а още по-малко в изразеното становище по съществото на спора в съдебната фаза на производството, препращащо към дадената обосновка в решението на директора, са навеждат такива твърдения. С въвеждането им едва пред касационния съд се нарушава забраната за нови фактически установявания по смисъла на чл. 220 АПК, което е недопустимо. Предвид изложеното касационният съд намира, че не са изпълнени условията за отказ от право на приспадане, съответно данъкът не се явява начислен неправомерно и оттам не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което няма основание да се постанови отказ от право на приспадане на данъчен кредит за спорните доставки на стоки и услуги. Като е достигнал до същия извод административният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната си част. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като по направеното искане за заплащане на разноски в касационното производство, не се представят доказателства за направени такива от дружеството. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение