Решение № 7921 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Момчилова, действаща чрез попечителя си Е. Георгиева, чрез адвокат Ангелова, срещу решение 5852 от 10.10.2019 г., постановено по адм. дело 854/2014 г. от Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на касаторката против заповед РД09-400/17.12.2013 г. на кмета на Столична община, район Подуяне. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът кметът на район Подуяне при Столична община в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез упълномощения представител юрисконсулт Захариев оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Н. Момчилова срещу заповед РД09-400/17.12.2013 г. на кмета на район Подуяне на СО, с която на основание чл.65, ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО /НРУУРОЖТСО/ е наредено изземването на общински имот, представляващ жилище, находящо се в гр.София,[жк][жилищен адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е установил от фактическа страна, че със заповед 77-02-75/19.11.2004 г. на кмета на район Подуяне на СО в процесното общинско жилище са били настанени Б. Момчилов и членовете на семейството му Й. Момчилова (съпруга) и Н. Момчилова (дъщеря). Въз основа на тази заповед на 15.03.2005 г. между страните е сключен договор за наем. Със заповед РД-09-314/16.09.2011 г. на кмета на район Подуяне на СО заповедта за настаняване е отменена, а договорът за наем е прекратен. По оспорване на тази заповед с решение 6451/30.11.2012 г. по адм. дело 8626/2011 г. АССГ е отхвърлил жалбата. С решение 15671/27.11.2013 г. по адм. дело 2039/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил решението на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед РД-09-314/16.09.2011 г. в частта й, с която отменена заповед за настаняване 77-02-75/19.11.2004 г. Касационната инстанция приела, че след като настанителната заповед е влязла в сила и са изтекли сроковете за възобновяване на административното производство по чл.102 във вр. с чл.99, т.1 от АПК кметът на район Подуяне на СО не разполагал с материалната компетентност да я отмени. Затова в тази част решението на АССГ е отменено, като вместо него частично е обявена нищожността на заповед РД-09-314/16.09.2011 г. В останалата част, с която жалбата на Б. Момчилов срещу заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение е отхвърлена, решението е преценено като правилно и е оставено в сила. Установено е също, че със заповед РД09-400/17.12.2013 г. на кмета на район Подуяне на СО въз основа на извършена от длъжностни лица на районната администрация в общинското жилище проверка, констатациите от която са описани в констативен акт 7701-39/12.12.2013 г., на основание чл.65, ал.2 от ЗОС и чл.34 от НРУУРОЖТСО е наредено от Б. Момчилов и членовете на семейството му да се изземе процесният имот, тъй като същият се държи без правно основание. По подадена на 26.02.2014 г. от Й. Момчилова и Н. Момчилова молба, с решение 12039/13.10.2014 г. по адм. дело 5989/2014 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил влезли в сила решение 15671/27.11.2013 г. по адм. дело 2039/2013 г. на ВАС и решение 6451/30.11.2012 г. по адм. дело 8626/2011 г. на АССГ поради неправилно конституиране на страните. При новото разглеждане на делото с решение 6650/02.11.2015 г. по адм. дело 10192/2014 г. на АССГ е обявена нищожността на заповед РД-09-314/16.09.2011 г. на кмета на район Подуяне на СО, в частта, с която е отменена заповед за настаняване 77-02-75/19.11.2004 г. и е отхвърлена жалбата срещу заповед РД-09-314/16.09.2011 г. в частта, с която е прекратено наемното правоотношение. Решението е потвърдено от Върховния административен съд с негово решение 7226/31.05.2018 г. по адм. дело 6627/2016 г. При така установеното от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че са били налице кумулативно изброените в чл.65, ал.1 от ЗОС предпоставки. Приложението на посочената норма съдът е обосновал с влязлата в сила в частта й относно прекратеното наемно правоотношение заповед РД-09-314/16.09.2011 г. За безспорно установено съдът е приел, че процесното жилище е частна общинска собственост съгласно АОС 2043/26.03.2004 г. Заповедта за изземване била постановена на 17.12.2013 г. като към този момент била налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Оттук съдът е направил извод за осъществяване и на втората материалноправна предпоставка на чл.65, ал.1 от ЗОС, а именно, че имотът се държи без правно основание. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.65, ал.1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на оспорената заповед РД09-400 от 17.12.2013 г. на кмета на район Подуяне на СО предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно чл.65, ал.1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост, което обстоятелство се удостоверява с АОС 2043/26.03.2004 г. Установено е също, че въз основа на заповед 77-02-75/19.11.2004 г. за настаняване в процесното общинско жилище е сключен договор за наем между Б. Момчилов и членовете на семейството му (Й. Момчилова съпруга и Н. Момчилова - дъщеря) от една страна и кмета на район Подуяне от друга. Със заповед РД-09-314/16.09.2011 г. на кмета на район Подуяне наемното правоотношение е прекратено. Тази заповед е влязла в сила по отношение на прекратяване на наемното правоотношение, от което първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че процесното общинско жилище се държи не на правно основание. Първото възражение в жалбата се състои в твърдение, че процесната заповед е издадена от кмета на район Подуяне на СО, а не на район Люлин на СО. Очевидно е, че това е така, като изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган са правилни. Ако се визира изписаното в обжалваното решение на едно място, че оспорената заповед е издадена от кмета на район Люлин, следва да се отбележи, че очевидно се касае до техническа грешка, която по никакъв начин не поражда съмнение относно авторството на оспорения административен акт. Неоснователно е и възражението в жалбата за допуснато нарушение от страна на административния съд при конституиране на страните по делото, като не ставало ясно Н. Момчилова в какво качество била конституирана като наследник на баща й Б. Момчилов (починал по време на производството пред АССГ) или в качеството й на държател на вещта. Тук следва да се посочи, че по силата на §1, т.2 от ДР на НРУУРОЖТСО домакинство са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. Това означава, че касаторката също е титуляр на заповедта за настаняване, така че е и адресат на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение и на заповедта за изземване на общинското жилище. От това си качество същата черпи самостоятелни права да обжалва всеки един от посочените актове. Във връзка с изложеното следва да се отчете, че административният съд правилно е конституирал страните в производството, като след смъртта на подателя на жалбата на негово място са конституирани наследниците му (син и дъщеря), които са и титуляри на настанителната заповед. След като с молба от 08.11.2018 г. синът на жалбоподателя В. Б. Момчилов е заявил, че не поддържа жалбата, производството е останало да се води само от името на Н. Момчилова. Неоснователно в жалбата се твърди също, че оспорената в настоящото производство заповед е преждевременно постановена, а именно преди да се установи дали наемното правоотношение е било законосъобразно прекратено. От данните по делото се установява, че обжалваната в настоящото производство заповед РД09-400 на кмета на район Подуяне на СО е издадена на 17.12.2013 г. Към този момент е налице влязло в сила съдебно решение 15671 от 27.11.2013 г. по адм. дело 2039/2013 г. на Върховния административен съд, с което е потвърдено решение 6451/30.11.2012 г. по адм. дело 8626/2011 г. на АССГ в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Б. Момчилов срещу заповед РД-09-314/16.09.2017 г. на кмета на район Подуяне относно прекратяване на договора за наем на общинското жилище. Следователно към този момент е налице влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение, което прави държането на имота държане без правно основание. Искането за отмяна на посочените две съдебни решения е подадено едва на 26.02.2014 г., т.е. близо три месеца след издаването на заповедта. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,