Решение № 5826 от 2.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Родопи срещу решение 20/06.01.2023 г., постановено по адм. дело 80/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед и да му се присъдят разноски по делото. Ответната страна М. Павлова, чрез своя пълномощник, представя писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна С. Качакова, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Павлова срещу заповед 1623/16.12.2021 г. на кмета на община Родопи, с която на основание чл. 192, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е учредено право на преминаване в полза на С. Качакова през поземлен имот с идентификатор 87240.501.110 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], собственост на жалбоподателя, до поземлен имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място], община Родопи, собственост на заявителя, в размер от 3,25 кв. м. Правото за преминаване е учредено докато е необходимо да се осигурява достъп до имота (безсрочно) срещу еднократно обезщетение в размер на 176 лв., платено от заявителя, което следва да бъде преведено по посочена от М. Павлова банкова сметка. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт. 3а да постанови този резултат е развил следните доводи: Заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон, довело до нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Приетото допълнително заключение от назначената съдебно-техническа експертиза сочи на несъответствие на кадастралната карта с регулационния план, поради което процесния имот всъщност има достъп до пътя. Не е следвало да се учредява право на преминаване, а е било необходимо ответникът да коригира собствената си документация. Предвид изложеното, заповедта е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея е установено, че поземлен имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място] няма излаз на улица. От заключението на вещото лице е видно, че разрешеното с оспорената заповед право на преминаване, би довело до значителни неудобства за собственика на засегнатия имот шум, прах, изгорели газове, време за създаване на техническа организация за осъществяване на промените. От отговора по т. 2 от първоначалното заключение на вещото лице става ясно, че са възможни алтернативни достъпи през незастроен общински имот с идентификатор 87240.35.64, показани съответно на л. 47 и л. 60 от делото. При тези данни е правилен като краен резултат изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта. При нейното издаване е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, регламентираща правото на преминаване през чужди поземлени имоти да се учредява със заповед на кмета на общината само когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Следователно, цитираната норма изисква с правото на преминаване да се избере икономически най-целесъобразният начин. При издаването на оспорената заповед административния орган не е изследвал въпроса относно възможността да се осигури по-целесъобразно техническо решение на въпроса за достъпа до имот с идентификатор 87240.35.64 по КККР на [населено място]. Заключението на вещото лице сочи, че такъв начин е възможен, но не е обсъждан от административния орган. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение от страна на съда на чл. 9 и чл. 171, ал. 5 АПК, при което съдът не изяснява делото от фактическа страна и не събира доказателства за релевантни за разрешаване на спора факти. В решението фигурират, макар и лаконични, фактически установявания и мотиви, с които съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт съобразно изискванията на чл. 168 АПК. Не се приема и тезата на касатора, че посоченият от вещото лице алтернативен имот за преминаване, общинска собственост, не се явява по-целесъобразен вариант, тъй като съгласно решение на общински съвет Родопи имотът е предоставен на Общинска служба по земеделия Родопи, подчинена на министерство на Земеделието, храните и горите, за обезщетяване на собствениците или техните наследници, притежавали земеделска земя преди образуването на ТКЗС или ДСЗ по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, което решение е оспорено по съдебен ред и към момента делото е висящо. В този смисъл органът обосновава намесата в правната сфера на жалбоподателя, вместо използване на незастроен общински имот, без реално да сочи как това би било по-целесъобразно, позовавайки се единствено на евентуалното бъдещо използване на общинския имот за обезщетяване на трети лица. Извън предмета на съдебна проверка попада въпросът дали е допусната грешка в отразяването на границите на имотите в кадастралната карта. Настоящата инстанция не споделя и възражението, че целесъобразността на трасето следва да се преценява само от комисията в административното производство, доколкото издадената от органа заповед носи белезите на административен акт и съдът следва да изследва наличието на материалноправните предпоставки за неговото издаване. С оглед изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на ответника по касационната жалба М. Павлова следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в доказания им размер от 2000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представения договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.03.2023 г. Претендираните над този размер разноски, визирани и в списъка му по чл. 80 ГПК, включват и такива за държавна такса, депозит за вещо лице и процесуалното представителство пред първоинстанционния административен съд. Разноските по това дело вече са присъдени в полза на Павлова с оспореното първоинстанционно решение и не подлежат на повторно присъждане от настоящата инстанция. Освен това същите са присъдени и в пълния претендиран от страната размер. Пред касационната инстанция са представени доказателства единствено за сторени разноски в размер на 2 000 (две хиляди) лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. При липса на възражение за прекомерност от страна на касатора, разноските следва да бъдат в пълния претендиран размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,