Решение № 2617 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2016 г.

Решение № 2617 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. С., от гр. Г., против решение № 38/05.05.2016 г. по адм. дело № 4/2016 г. на Административен съд - Г., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: началника на РДНСК - СЦР, чрез пълномощника му - юрисконсулт И., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Д. И. Й., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: главен архитект на община - Г., редовно призован, не се явява. От същия е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. " Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. С. С. против Заповед № ДК-10-СЦР-31/11.12.2015 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която е отхвърлена жалбата му против Разрешение за строеж /РС/ № 167/11.11.2015 г. на главния архитект на община - Г. и одобрения инвестиционен проект към него, и същите са оставени в сила. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 от ЗУТ при извършена проверка за допустимост на оспорването от страна на И. С., на основание чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, поради издаването й от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответсвие с материалния закон и целта му. По основното оплакване за незаконосъобразност, свързано с нищожност на предходно издадено РС № 116/25.06.2006 г. за строеж: "Преустройство на гараж в магазин за промишлени стоки", съдът го е отхвърлил като неоснователно. Приел е, че предмет на оспорване е заповедта на началника на РДНСК - СЦР спрямо друго РС № 167/11.11.2015 г. за строеж: "Промяна предназначението на магазин за промишлени стоки в офис", находящ се в УПИ XIV, кв. 241 по плана на гр. Г., което изключва косвения съдебен контрол за законосъобразност на предходно издаденото РС от 2006 г., което е влязло в сила и по отношение на който строеж има издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 15/16.02.2011 г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 156, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ / ред. Д. в. бр. 65/2003 г., в сила към 2006 и 2011 г./, че влезлите в сила РС не подлежат на отмяна. Поради реализиране на строежа - предмет на РС от 2006 г., последното е изгубило своето правно действие, а с това и възможността за преценка на неговата законосъобразност, вкл. и нищожност. Въпреки това съдът е посочил, че твърдяните пороци на РС от 2006 г. не са такива, водещи до нищожност, а евентуално такива за неговата унищожаемост, което обаче не би могло да стане в производството по оспорване на РС от 11.11.2015 г., поради посочената по-горе недопустимост за такава отмяна. Съответно на това са и следващите му изводи, че строежа, разрешен през 2006 г., не е незаконен и липсва нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповед относима към РС № 167/11.11.2015 г. е законосъобразна, както и самото РС, което отговаря на законовите изисквания за издаването му. Спрямо събраните доказателства, вкл. и неоспорено заключение на СТЕ, съдът е осъществил цялостна проверка на акта, както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК, при което не е установил основания за отмяната му. По единственото оплакване за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нищожност на предходно РС от 2006 г., което прави строежа незаконен, а с това и нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съдът е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилния извод на съда, че влязлото в сила РС от 2006 г. не подлежи на инцидентен контрол за законност. Приетото от съда не е неправилно, тъй като съответства на чл. 156, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ / в ред. към 2006 г. и 2011 г./, а сега чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. Разпоредбата изключва възможността влезли в сила разрешения за строеж да бъдат отменяни по извънредния способ на Г. VII от АПК, вкл. когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността им, или както е в случая по реда на инцидентния контрол за законността им. Този контрол е допустим, както правилно е прието и от съда, само ако нарушението на материалния закон при издаване на РС от 2006 г. е толкова тежко, че последиците от разрешението са абсолютно правно нетърпими, т. е когато е налице нищожност, което възпрепятства влизането му в сила /чл. 156 ЗУТ, вр. с чл. 149, ал. 5 АПК/. В случая обаче, както правилно е прието от органа и от съда, твърдяния порок на РС от 2006 г. не е толкова тежък и не обуславя нищожността му, а евентуално води до унищожаемост, спрямо която косвения контрол е недопустим. Това е така, тъй като касаторът се позовава на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от ОбЕСУТ при съгласуване на проекта за издаване на РС от 2006 г., които касаят законосъобразността на акта, но не и неговата валидност. Поради това, като е приел, че заповедта на началника на РДНСК - СЦР е законосъобразна, тъй като оспореното пред него РС от 11.11.2015 г. не касае незаконен строеж, съдът не е допуснал нарушение на закона и решението му се явява правилно. Като правилно същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение