Решение № 13742 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2010 г.

Решение № 13742 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е касационна жалба на Василка Тодорова Костадинова, Верка Веселинова Стоянова, Николина Велинова Костадинова-Величкова, Анета Велинова Милушева, Стоянка Николова Кръстева, Светлана Илиева Кръстева, Тихомир Илиев Кръстев, Симеон Григоров Костов, Камелия Иванова Костова - Панаи и Николай Иванов Костов, всичките от гр. София, срещу решение № 104 от 7.01.2010 г., постановено по адм. д. № 5531 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № 605 от 13.07.2009 г. на кмета на район "Искър"-Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е възприел, че частта от имота, останала в бяло по скицата към заключението на вещото лице, е застроена. Твърди се освен това, че скицата не е издадена в изпълнение на изискването по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, а така също не е издадено и нужното удостоверение. По изложените съображения в жалбата се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което подадената жалба се уважи. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Искър"-Столична община, не е взел становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил фактите по спора, като извода му за законосъобразност на заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е правилен. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е и неоснователна, по следните съображения: Административният съд-София-град е бил сезиран с жалба, подадена от наследниците на Костадин Стоянов Тошков, срещу заповед № 605 от 13.07.2009 г. на кмета на район "Искър"-Столична община. С обжалваната заповед, на посочените в нея правни основания, кметът е одобрил решението на техническата комисия, взето по преписка № 9800-538 от 18.05.2009 г., образувана по молба на Анета Велинова Милушева, с която имот пл. № 4372, к. л. 15 по кадастралния план от 1939 г., към момента на издаването на заповедта попада в кв. 78, УПИ III "За ОЖС и магазини", УПИ IV 1175, кв. 79, УПИ I "За ЕСПУ, кв. 66, УПИ I "За ОЖС, ТП и улица" по плана на ж. к. "Дружба" - 1 ч. е изцяло застроен. Към заповедта е приложена и скица, с обозначение на частите от имота, като за частта от нея, оцветена в червен цвят е посочено, че върху нея е изграден склад и обслужващ терен, като тя е собственост на "Електроразпределение-Столично" ЕАД и не е свободна от застрояване. Скицата е заверена от главния архитект на района, с отбелязване, че е неразделна част от заповедта. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че наследниците на Костадин Тошков са заявители по реституционна преписка, образувана в общинската служба по земеделие. Съдът е установил и компетентността на кмета на района, с делегирани права по § 11 ПЗР на ЗСПЗЗ, включително и на техническата комисия при района. За изясняването на регулационния статут на имот № 4372 по плана от 1939 г. съдът е допуснал заключение на вещо лице, което е било прието от страните без оспорване. От него е приел за установено, че частта от имота, оцветена в жълто, попада в кв. 66, отреден за общежитие и трафопост, като мероприятието е реализирано; частта от имота, оцветена в син цвят, попада в реализирана асфалтирана улица и тротоари, частите, оцветени в оранжев и сив цвят, са част от имот пл. № 4373, който е реституиран, а частта в бяло и неоцветена е с площ от около 7005 кв. м попада в оградата на склад на ЧЕЗ, в която има едноетажна сграда с площ от около 1050 кв. м, ведно със сервитута около нея, дворът е бетониран и в него има релсов път с портален кран. При така установената фактическа обстановка съдът е направил правни изводи, че частта от имота, попадаща в склада на ЧЕЗ е изцяло застроена, като сградата, бетонираната площадка, пътят за порталния крана са строителни дейности, според § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. Въз основа на това е приел, че заповедта на кмета на района е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърдението в касационната жалба, че решението е необосновано е неоснователно. Съдът е установил всички относими към спора доказателства. Обсъдил е събраните писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице. За частта от имот пл. № 4372, която попада в оградата, ползвана за склад от ЧЕЗ се твърди, че неправилно е възприета от съда като застроена. Твърдението е невярно, защото в частта имота, служеща за склад, има изградена едноетажна сграда, с бетонирана площадка, кранов път на портален кран. Това са строителни дейности и съоръжения, според § 1в, ал. 1 ДР на ППЗСПЗЗ, като изброяването в нормата не е изчерпателно, които не позволяват възстановяването на собствеността. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се установява единствено застроената част от имота, без да се изследва законността на построяването и момента на извършването му. Техническата служба определя застроената част от имота, като решението й се одобрява със заповедта на кмета. Ето защо при обжалване на заповедта, съдът проверява решението на помощния орган-техническата служба, дали правилно е определила застроената част от имота. При извършената проверка, чрез заключение на вещо лице, което е прието от страните без оспорване, съдът е установил, че правилно целият имот пл. № 4372 е определен като застроен. Издадената скица, неразделна част от заповедта на кмета на района е одобрена от главния архитект на същия, поради което твърденията, че такава не е издадена по съответния ред са неоснователни. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение