Решение № 6783 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2011 г.

Решение № 6783 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9087/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ"Георги Захариев-Ивотон" със седалище в гр. Кюстендил, представляван от Георги Стоянов Захариев, против Решение № 2444 от 20.05.2011 г. по адм. д. № 7781/2008 г на Административен съд София-град против Ревизионен акт/РА/ № 1000768/03.11.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Кюстендил, потвърден с Решение № 488/04.04.2007 г., поправено с Решение № 498/25.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице не е признат данъчен кредит както следва: 20 000 лв. за данъчен период м. 10.2003 г. по доставки на "Вероника 1 " ЕООД; 18 780 лв. за данъчен период м. 09.2004 г. по доставки на "Цветномакс " ЕООД; 63 320 лв. за данъчни периоди м. 10 и 11.2004 г. по доставки на "Андросистемс " ЕООД и 136 841,60 лв. за данъчни периоди м. 02, 04, 05, 06, 07 и 08.2004 г. по доставки на "Аспром " ЕООД. В касационната жалба се твърди, че РА е нищожен поради липса на доказателства за възлагане на ревизията по реда на чл. 112, ал. 1 ДОПК и по тези възражения съдът не се е произнесъл. По същество, се твърди, че съдебното решение е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Гърбелова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С решение № 14100/18.12.2008 г. по адм. д. № 9948/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил частично Решение № 718 от 18.06.2008 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 1527 по описа за 2007 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Валидността на РА е потвърдена, включително и със решението на ВАС, поради което всички доводи в тази връзка, изложени във втората касационна жалба, са неотносими към спора и не подлежат на обсъждане. По съществото на спора е обсъждана реалността на доставките по отношение ползван данъчен кредит както следва: 20 000 лв. за данъчен период м. 10.2003 г. по доставки на "Вероника 1 " ЕООД; 18 780 лв. за данъчен период м. 09.2004 г. по доставки на "Цветномакс " ЕООД; 63 320 лв. за данъчни периоди м. 10 и 11.2004 г. по доставки на "Андросистемс " ЕООД и 136 841,60 лв. за данъчни периоди м. 02, 04, 05, 06, 07 и 08.2004 г. по доставки на "Аспром " ЕООД. При новото разглеждане на делото са приети като доказателства по делото ДРА издадени на доставчиците, назначена е и е приета ССчЕ и СТЕ, изготвени въз основа на доказателствата по делото, включително и представени пред съда, както и по документи от данъчните досиета на доставчиците. Въз основа на събраните доказателства при новото разглеждане на делото, обсъдени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът е приел, че от жалбоподателя не е доказано по безспорен начин фактическото извършване на процесните доставки. По делото не е установена материално-техническа обезпеченост на преките доставчици - липсват доказателства за складова и производствена база (собствена или наета), за предшестващи доставчици и за произхода на стоките. Не се установява също така че процесните стоки (горива, смазочни материали, гуми и резервни части) са вложени при осъществяване на дейността на ревизираното лице. Приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ са изготвени единствено въз основа на документална проверка. Защитната теза на жалбоподателя, че процесните стоки са вложени в дейности по товарене и превози на товари, не може да бъде проведена успешно при положение, че не са налични машините и автомобилите, за които са били предназначени процесните стоки. Вещото лице по СТЕ дава заключение, че е възможно да има съответствие на вида на материалите (горива, смазочни материали, гуми, резервни части и др.) с необходимите за техниката, с която са извършвана дейността на жалбоподателя по товарни работи и превози на товари, т. е. заключението се основава преимуществено на предположения. В тази връзка ССчЕ категорично посочва, че е невъзможно да съпоставят по вид и количество автомобилните гуми, резервни части и масла, полагащи се съгласно заключението на СТЕ спрямо доставените закупени/количества, тъй като тези материални ценности са с различни и специфични за всеки вид идентификационни параметри, в т. ч. наименования (инициали), размери и др. Разчитането и отнасянето (причисляването) им по направление (в употреба) за съответни автомобили не може да бъде пълно, тъй като в някои от фактурите са фактурирани "резервни части" без приложен опис на техния вид и количество, фактурирани са "автомобилни гуми", без да се посочва техният размер. Същото е и с маслата, които във фактурите са с различни инициали, докато в заключението на СТЕ са показани количества масла "двигател смяна", масла "двигател доливане", масла за трансмисия. Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е абсолютна положителна предпоставка за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса. Установяването на съществуването на тази предпоставка е в тежест на жалбоподателя. Жалбоподателят следва да докаже твърдението си, че фактурите са издадени от посочения в тях данъчен субект, който осъществява търговска дейност, води счетоводство и има съответния ресурс за осъществяване на фактурираните доставки, което в случая не е сторено. Това, че в ДРА на доставчиците не е извършена корекция на данъчната основа на облагаемите (извършените) доставки и начисления ДДС, не е достатъчно да се обоснове реалност на фактурираните доставки, тъй като ДРА в частта им относно процесните периоди не съдържат конкретни констатации относно сметка на доставчиците и няма основание за приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) Правилно при тези констатации съдът е приел, че органът по приходите е постановил законосъобразен отказ на данъчен кредит и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение, съразмерно отхвърлената част от жалбата на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК в полза на ответната дирекция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 228 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото е за цялото съдебно производство, до приключване на делото във всички съдебни инстанции, поради което искането на юрк. Гърбелова за присъждане на второ възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,