Решение № 6827 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2021 г.

Решение № 6827 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2021 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С., гражданин на Ирак, подадена чрез адвокат Р. С. срещу решение № 825/12.02.2021 г. по адм. дело № 11576/2020 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1866/19.08.2020 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Наведени са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че решението на съда е резултат от правилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, към който препраща и чл. 17, ал. 1, т. 1 от закона. Счита, че в процесния случай конкретните проявления на понятието "закрила" са издаването на паспорт на чужденеца в държавата му по произход, необезпокояваното му влизане и пребиваване на територията на Ирак, както и престоят там. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от А. С. срещу решение № 1866/19.08.2020 г. на заместник-председателя на ДАБ. С него на основание чл. 78, ал. 5, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ е прекратен предоставеният му с решение № 542 от 12.09.2008 г. хуманитарен статут. По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определение от 01.12.2020 г. С жалбата са наведени доводи за несъобразяване от страна на административния орган на обстоятелството, че хуманитарният статут е предоставен на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, а не на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, липса на обсъждане на рисковете за бежанеца предвид предходната му професия в Ирак и обстоятелството, че е бил обект на тежки посегателства заради работата му в полицията. Твърди се, че в административния акт не са изложени мотиви, съответно от административния орган не са представени доказателства за наличие на достатъчно съществена промяна в обстоятелствата, породили опасенията на чуждия гражданин от преследване, които да обосновават, че промяната не е с временен характер. Възражения са направени и във връзка с приетото от решаващия орган по отношения на употребата на иракски паспорт, целта на установеното по преписката посещение в Ирак и неприложимостта на основанието за отнемане на хуманитарния статут съгласно чл. 17, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУБ. Видно от данните по делото, с решение № 542 от 12.09.2008 г. на председателя на ДАБ е предоставен хуманитарен статут на А. С., [дата на раждане] в гр. Киркук, Ирак, гражданин на Ирак, като личните му данни са били установени първоначално въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 ЗУБ, а впоследствие и по представена лична карта и удостоверение за иракско гражданство. Предоставянето на хуманитарен статут е било обусловено от наличните данни за периода 2005 г. – 2007 г. за рязко влошаване на сигурността в Ирак до степен кризисно състояния в определени райони, високо вътрешно напрежение и безредици, тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие, изблици на изключително насилие в Централен Ирак и засилващата се нестабилност в Южен Ирак. С писмо от 04.03.2020 г. председателят на ДАБ е уведомен от заместник – председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", че А. С. е пътувал до държавата си по произход, като видно от положените в паспорта му печати е влязъл в Ирак в края на 2019 г. и е напуснал страната на 01.02.2020 г. Въз основа на тази информация и докладна записка от директора на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила", видно от която при извършена и справка в "Граничен контрол на интегрираната информационна система" "Справки" на МВР е установено, че А. С. многократно е напускал територията на Република България, последно легално на 31.12.2019 г., като също легално се е завърнал на 03.02.2020 г., с решение № 1075/20.03.2020 г. на заместник – председателя на ДАБ, е образувано производство за прекратяване на предоставения на чужденеца хуманитарен статут. В хода на административното производство е била изискана информация от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за местонахождението на А. С., както и от директора на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" за постоянния и настоящ адрес на чужденеца. В резултат на направените запитвания е получена справка от заместник - директор на ГД "Гранична полиция" - МВР, видно от която А. С. многократно е напускал Република България в периода 2012 г. – 2020 г., като отсъствията от страната първоначално са били с продължителност от 2-3 дни, но от 2015 г. с продължителност около и над един месец. От постъпила на 24.04.2020 г. справка, извършена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция "ГРАО", е установено, че единственият регистриран адрес на А. С. е в гр. София, [улица]. На посочения адрес до чужденеца е изпратено съобщение по чл. 78, ал. 3 и чл. 79 а ЗУБ с per. № УП 3366/28.05.2020 г. за образуваното производство за прекратяване на предоставената му международна закрила и за насрочване на интервю на 19.06.2020 г., като видно от известието за доставяне, същото е изпратено на 02.06.2020 г. и е върнато като непотърсено на 22.06.2020 г. Видно от писмо от началника на 02 РУ – СДВР, при извършена проверка на 08.06.2020 г. А. С. не е установен на адреса, а според домоуправителя на входа лицето е напуснало жилището от около шест месеца. Съобщението за образуваното производство е било повторно изпратено, като отново се е върнало с отбелязване на пощенския оператор, като "непотърсено". Въз основа на представена с жалбата епикриза от отделението но инфекциозни болести при УМБАЛ "Света Анна", гр. София, административният съд е установил, че А. С. е бил хоспитализиран в лечебното заведение в периода от 19.07.2020 г. до 11.08.2020 г. със задължително предписание за спазване на 14-дневна карантина след приключване на болничния престой - до 25.08.2020 г. включително. С решение № 1866/19.08.2020 г. на заместник – председател на ДАБ, на основание чл. 78, ал. 5, във вр. чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУБ е прекратен предоставеният с решение № 1866/19.08.2020 г. хуманитарен статут на А. С.. Административният орган, при съобразяване на доказателствата по преписката е изложил мотиви за наличието на основан извод, че чужденецът доброволно се е възползвал от закрилата на държавата си по произход и за него са отпаднали основанията да се ползва от предоставената му по реда на чл. 9 от ЗУБ закрила. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Приел е, че въпреки твърденията на жалбоподателя за липса на обективна възможност своевременно да информира ДАБ за новия си адрес, както и да се регистрира на същия, по делото са представени върнатите като непотърсени съобщения, изпратени от ДАБ до единствения известен адрес на иракския гражданин, с отбелязвания за дати предхождащи заболяването, поради което е преценил действията на заместник-председателя на ДАБ като съобразени с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ЗУБ. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че чужденецът многократно доброволно се е връщал и продължително е пребивавал в страната си по произход. Въз основа на приобщените по делото справки, от Дирекция "Международно сътрудничество" на ДАБ и представената от жалбоподателя справка, изготвена от Фондация за достъп до права – ФАР, съдът е приел, че положението в Ирак сочи на съществено различие спрямо това, което е дало основание за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Посочил е, че данните за активността на терористичната групировка Ислямска държава сочат за затруднена ситуация със сигурността в страната, но не опровергават извода, че е налице съществена промяна спрямо положението в страната през 2007 г. – 2008 г., която не е с временен характер. Обсъдил е липсата на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, включително при съобразяване на данните, че жалбоподателят е посещавал подготвителни курсове за започване на работа в полицията, като е изложил мотиви, че ако чужденецът е представлявал интерес за официалните власти или за други формирования, не би се завърнал доброволно в края на 2019 г. и не би останал в страната повече от месец. Съдът е съобразил липсата на ангажирани доказателства за обстоятелството, че чужденецът е посетил тежко болната си майка. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за ненадлежното му уведомяване за започналото производство за прекратяване на предоставената международна закрила. В процедурата по уведомяване намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ЗУБ /редакция ДВ, бр. 103 от 2016 г. /, съгласно която чужденецът се уведомява с писмо с обратна разписка за образуването на производството, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на международната закрила. С решение № 1075 от 20.03.2020 г. заместник – председателят на ДАБ е образувал производство по прекратяване на предоставения хуманитарен статут. Съобщение за образуваното производство е изпратено по пощата, с писмо с обратна разписка, на установения постоянен и настоящ адрес на чужденеца на 02.06.2020 г., което съобщение се е върнало като "непотърсено" са дата на клеймото 22.06.2020 г. С оглед обезпечаване на своевременното явяване на А. С. на насроченото за 19.06.2020 г. интервю, органът е изпратил и писмо до началника на 02 РУ-СДВР с искане да бъде разпоредена проверка, която да установи пребивава ли лицето на адреса. В писмото с рег. № УП 3366/22.06.2020 г. от началника на управлението е посочено, че на 08.06.2020 г. в 16. 00 ч. е извършена проверка, но лицето не е било установено на регистрирания адрес, като при проведен разговор с домоуправителя на входа, същият е заявил, че чужденецът е напуснал жилището от около шест месеца. Административният орган е изпратил и повторно съобщение до адреса, което също се е върнало с отбелязване "непотърсено". При така установеното не намират подкрепа оплакванията на касатора за несъобразяване на изпращането на съобщението с датата на насроченото интервю, поради липсата на достатъчен срок за уведомяването му. Административният орган е положил всички дължими усилия за спазване на процедурата по уведомяване, включително чрез изискване на информация от полицейските органи за това дали лицето пребивава на адреса, на който е регистриран. Същевременно, при наличието на данни, че чужденецът го е напуснал шест месеца преди извършване на полицейската проверка, подкрепени от изявлението и на самия жалбоподател пред административния съд, че не е предприел необходимите действия да уведоми ДАБ за промяна в адресната си регистрация, органът е бил поставен в обективна невъзможност надлежно да уведоми лицето, съобразно разпоредбите на ЗУБ. В случая дори процедурата по уведомяването на А. С. за образуваното административно производство да се приеме за неизпълнена, това не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не би променило решението на административния орган. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 146, т. 3 АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. В хода на първоинстанционното производство такова доказване не е било проведено от страна на жалбоподателя, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени. Като неоснователни се преценяват и доводите на касатора за липса на направена справка в книгата на етажната собственост, която следва да се води от домоуправителя по реда на чл. 7 от Закона за управление на етажната собственост. По силата на чл. 7, ал. 4 от ЗУЕС достъп до данните в книгата имат органите на Министерството на вътрешните работи, при спазване на изискванията за защита на личните данни. Тази разпоредба урежда правото им на достъп, но не и задължението им да установяват необходимите за нуждите на производството по ЗУБ данни по посочения начин. Твърдението в касационната жалба, че от приложените и цитирани справки на международни организации не може да се направи категоричен извод за трайна промяна на обстановката в Ирак, съобразно изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗУБ /редакция ДВ, бр. 80 от 2015 г. / е неоснователно. В рамките на административното производство са представени три справки за актуалната обстановка в Ирак и за действието на групировката "Ислямска държава". Обсъдена е и представената от жалбоподателя справка, изготвена от Фондация за достъп до права – ФАР. Справка от 28.04.2021 г. е представена и в настоящото производство, като отразените в нея данни сочат действително на трайна промяна в обстановката в страната на произход на А. С. спрямо обстоятелствата, при които му е бил предоставен хуманитарен статут. Като цяло същата може да бъде определена и като относително стабилна. При приемане на решението си за прекратяване на предоставяне на хуманитарен статут, органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗУБ /в приложимата редакция/, според която производството за предоставяне на закрила се прекратява, когато чужденецът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход. Налице са основанията за прилагане на прекратителната клауза, доколкото с получаването на национален паспорт се предполага, че чужденецът има намерение отново да се възползва от закрилата на страната, чийто гражданин е, а не са налични и данни за обратното. В този смисъл е и тълкуването дадено в Глава IV "Изключващи клаузи", т. 121 от Наръчника на ВКБООН по определяне на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец. Същевременно за получена закрила свидетелстват и многократните необезпокоявано влизания на чужденеца на територията на държавата на произход и престоят му там, което сочи за липса на негативно отношение от страна на иракските официални власти към чужденеца. При така изложеното от фактическа и правна страна, като е приел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение