Решение № 5379 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2017 г.

Решение № 5379 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10722/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Б. М. с адрес в гр. С. против решение № 4238 от 23.06.2017 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 3745/2017 г. С него се отхвърля жалбата на В. Б. М. срешу решение № 22-РД06-0067 от 21.03.2017 г. на директора на Регионална дирекция за "Социално подпомагане" С. град с което е потвърдена заповед № ЗСП/Д-С- КС/1033 от 20.01.2017 г. на директора ДСП Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. Жалбата не съдържа фактически основания в кръга на правните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде разгледана служебно за валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон - отменителни основания по чл. 209 АПК. Ответникът, директорът на ДСП Красно село не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Миронова - л. 4 от делото, срещу решение № 22-РД06-0067/21.03.2017 г. на директора на РДСП С. град на л. 8 от делото и срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033/20.01.2017 г. на директор на дирекция Социално подпомагане Красно село на л. 13 от делото, относно отпускане на помощ по чл. 16 ППЗСП. Възраженията са за незаконосъобразност на двата акта с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество само жалбата срещу решението на директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" С. град, която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Мотивите за издаване на обжалвания акт са, че помощите по ЗСП се отпускат след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс, като отпускането им се извършва след преценка на доходите на лицето и семейството му, имуществено състояние, трудова и учебна заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Тези обстоятелства се преценяват след извършване на социална анкета по чл. 13, ал. 2 ЗСП. В конкретния случай е прието, че помощта по чл. 16 от ППЗСП е право възникващо при наличието на определени материални предпоставки и по преценка на органа, като се отпуска веднъж годишно. В случая подадената молба декларация не била съпроводена с документи, не е могло да бъде осъществена социална анкета по вина на Миронова, която не била намирана на адреса. Съдът е установил от приложената преписка и доказателствата по делото, че с молба декларация от Миронова същата е поискала отпускане на социална помощ по чл. 16 ППЗСП. Тази помощ е за за задоволяване на инцидентно възникнали нужди - здравни, образователни, комунално битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Възникването на тези потребности е неочаквано, внезапно и са извън рамките на обичайните разходи, които не са могли да бъдат предвидени и поради това създават затруднения и налагат подпомагане по реда на ЗСП. В случая е установено, че по подадената молба не са представени доказателства за установяване на тези нужди, не е осигурена възможност от Миронова за извършване на социална анкета, предвидена в процедурата по издаване на заповед за отпускане или отказ за отпускане на помощ, след преценка на всички обстоятелства в кръга на хипотезата на чл. 16 ППЗСП. При липса на съдействие, въпреки активността от страна на административния орган не е проведена социална анкета което е процесуална пречка за преценката налице ли са предпоставките за отпускане на помощ по чл. 16 от ППЗСП., поради което съдът е приел жалбата за неоснователна и като такава я е отхвърлил. Решението е недопустимо постановено и като такова следва да бъде обезсилено, като в една част производството бъде прекратено и в друга върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В разпоредбата на чл. 11 ЗСП е посочено, че социалните помощи са средства в пари или натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства и са изчерпани възможностите за издръжка от лицата по чл. 140 СК. Помощта по чл. 16 ППЗСП е за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата и може да се отпуска веднъж годишно. Процедурата по отпускане на помощта започва с подаване на заявление декларация по образец - чл. 26 ППЗСП с представяне на доказателства относно доходите, за собствеността, за трудовия и социален статус след което се извършва социална анкета от социален работник - чл. 27 ППЗСП. Процедурата по отпускане на заявена социална помощ завършва с издаване на заповед от директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната анкета - чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане. Съгласно ал. 3 отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира. Съгласно чл. 13, ал. 5 ЗСП заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, което представлява задължително обжалване по административен ред преди съдебното обжалване. В настоящият случай имаме заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село, съдържаща отказ за отпускане на социална помощ, тази заповед е обжалвана по административен ред пред директора на регионалната дирекция за "Социално подпомагане" С. град, който е постановил решение с което отхвърля жалбата. На обжалване пред административен съд по правилата на чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 98, ал. 2 АПК в случая подлежи заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане" Красно село. В случая са обжалвани и двата акта, като съдът недопустимо е разгледал този на горестоящия орган, вместо да разгледа по същество жалбата срещу заповедта на директора на ДСП Социално подпомагане Красно село и да остави без разглеждане и да прекрати като недопустима жалбата срещу акта на горестоящия орган. Предвид изложеното решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, жалбата в тази част оставена без разглеждане и производството по нея в административен съд прекратено. В останалата част делото следва да бъде върнато на същия съд за разглеждане на жалбата на В. Б. М. срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/1033/20.01.2017 г. на директора на дирекция Социално подпомагане Красно село след проверката за редовност и допустимост по която жалба няма произнасяне от съда. Предвид изложеното Върховен административен съд, шесто отделение