Решение № 304 от 19.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2018 г.

Решение № 304 от 19.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 498 от 30.05.2018 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2635 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 1962/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание 59 ЗЗД, предявен от "Билдинг комерс 99" ЕАД, [населено място], против "Евро-балканска търговия - ЕБТ" ЕООД, [населено място] за сумата 53 156 евро, съставляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот за периода от 15.07.2011 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г до окончателното заплащане на сумата. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите процесуално легитимиран ли е да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя, пълномощник, който е овластен да действа при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД; следва ли въззивният съд, постановявайки решение по съществото на делото да обсъди всички доводи и възражения на страните и следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника. По въпроса процесуално легитимиран ли е да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя, пълномощник, който е овластен да действа при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД: Материалноправното упълномощаване не легитимира пълномощника да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя. При упълномощаване да се упражнят правата по договор с трето лице, пълномощникът не придобива свои материални права по отношение на произтичащите от договора последици, поради което не е процесуално легитимиран да предяви правата по съдебен ред - правото да се предявяват съдебно чужди права е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи (чл. 26, ал. 2 ГПК), а процесуална субституция чрез суброгация по уговорка между страните е недопустима. Съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД, ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. В изпълнение на договора за мандат, изпълнителят на поръчката (косвен представител) действа от свое име, но за сметка на друго лице. При косвеното представителство по чл. 292, чл. 2 ЗЗД, първоначално правата се пораждат в патримониума на косвения представител, след което се прехвърлят на представлявания. До прехвърлянето на придобитите права по мандата, спрямо третото лице и всички останали, правните действия пораждат последици по отношение на косвения представител. Затова той може да защитава пред съд от свое име правата, придобити в правоотношения с трети лица - в този случай той предявява пред съд свои права (привидно свои), а не права на упълномощителя си, поради което е материално и процесуалноправно легитимиран да ги претендира. Когато обаче мандатът не е за придобиване, а за упражняване на права (например за събиране на вземане), представителят не може да предяви тези права от свое име, освен ако не са му прехвърлени, т. е., когато мандатът е за упражняване на права, то той трябва да е явен. В случаите, когато едно лице при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД действа от свое име по договор за поръчка, по отношение на придобитото спрямо кредиторите законодателят е направил разграничение с оглед добросъвестността или недобросъвестността им и наличието или липсата на достоверна дата на договора за мандат, без това обаче да рефлектира върху процесуалната легитимация на пълномощника да брани пред съд правата, придобити от трети лица в изпълнение на договора. По въпроса относно правомощията и задълженията на въззивния съд като инстанция по съществото на правния спор: Съгласно установената съдебна практика, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т. е. да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания. Когато има съвпадение с фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои, но и в този случай е длъжен да отговори на всички оплаквания против първоинстанционното решение, въведени с въззивната жалба. Когато въззивният съд счете, че оплакванията срещу въззивното решение са основателни, поради което решението подлежи на отмяна, постановявайки решение по съществото на правния спор, той следва да се произнесе по всички въведени от страните правни доводи и възражения. Като инстанция по съществото на спора, въззивният съд, произнасяйки се по основателността на иска, следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се и да формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. По въпроса следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника: Съдебната практика по така повдигнатия въпрос по приложението на чл. 59 ЗЗД е константна: когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. При неоснователното разместване на блага ищецът следва да докаже своето обедняване, обогатяването на ответника и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването, т. е. причинната връзка. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с договор от 01.08.2015 г. "Ивел – 2003" АД, [населено място] - собственик на офис № 15 в Бизнес център "И. ", находящ се в [населено място]. [улица], ет. 3, е възложило на ищеца по делото "Билдинг комерс 99" ЕАД да извършва всички фактически и правни действия, свързани с управлението на сградата, включително да събира вземания от всякакъв характер и да предявява искове срещу наематели и всички трети лица. За периода от 12.11.2010 г. до 01.11.2011 г. собственикът е отдал процесния имот под наем на "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД, чиито управител е бил и търговски пълномощник на ответника "Евро-балканска търговия - ЕБТ" ЕООД - дружество със седалище и адрес на управление идентични с това на наемателя "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД. Това обстоятелство (седалището и адресът на управление) е било вписано в Търговския регистър на 10.03.2011 г. и е останало непроменено до завеждане на иска. За периода от 25.10.2011 г. до 16.12.2014 г. "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД е пренаело процесния имот от наемателя [фирма]. На 22.12.2014 г. между собственика и "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД бил сключен нов договор за наем на офиса. В договорите за наем не е била предвидена възможност за "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД да преотдава имота под наем на трети лица. На 17.06.2016 г., търговският пълномощник на ответника е уведомил писмено собственика, в качеството му на наемодател, за наличието на теч, възпрепятстващ нормалния работен процес в офиса. При така установените факти, въззивният съд е приел, че с договора от 01.08.2015 г. между ищеца и собственика на сградата е възникнало мандатно правоотношение на косвено представителство по смисъла на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, въз основа на което ищецът е овластен да предяви иск и да събере от свое име вземането на собственика. Въз основа на вписания в Търговския регистър адрес на управление на ответника е приел, че за процесния период офисът е бил ползван от него без правно основание, с което се е обогатил неоснователно за сметка на собственика, поради което е уважил предявения иск за сумата 53 156 евро, съставляващи обезщетение в размер на наемната цена на имота. За разликата до предявения размер от 57881, 25 евро искът е отхвърлен като неоснователен. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 53156 евро и 57881, 25 евро решението е влязло в сила като необжалвано при условията на чл. 296, т. 2 ГПК. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от "Евро-балканска търговия – ЕБТ" ЕООД се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи относно активната легитимация на ищеца, тъй като с дадения му мандат за събиране на вземането не е придобил материални права, а извършената с договора за мандат цесия е недействителна - не е за съществуващо вземане, а за бъдещо неопределяемо такова. Изложени са оплаквания, че съдът не се е произнесъл по въведения довод за липса на обедняване на ищеца и е приложил неправилно чл. 59 ЗЗД при липса на доказателства за обогатяване на ответника и обедняване на ищеца. Ответникът по касационната жалба "Билдинг комерс 99" ЕАД я оспорва като неоснователна. По основателността на касационните оплаквания, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Формираният в решението извод, че учреденото с договора от 01.08.2015 г. мандатно правоотношение дава материалноправна легитимация на ищеца да претендира от ответника процесното вземане е неправилен. С договора, собственикът на сградата е възложил на ищеца да извършва фактически и правни действия, свързани с управлението на имота му, прехвърляйки му правото да събира вземания от всякакъв характер, свързани с управлението на имота. В рамките на този мандат изпълнителят не разполага с материалноправна легитимация да претендира за себе си вземания, възникнали във връзка с управлението на имота. Независимо от това обаче, крайният извод на въззивния съд е правилен – със същия договор (чл. 2, т. 6) възложителят е прехвърлил на ищеца своите вземания срещу наематели и ползватели на обекта. Извършената цесия не е недействителна. Прехвърлените вземания са определяеми ("вземанията, които възникват по време на действието на този договор"), поради което изпълнителят, ищец по делото разполага с материалноправна и процесуална легитимация да ги претендира от свое име и за себе си. Оплакването, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение на ответника, че не е налице обедняване на ищеца е основателно. С отговора на въззивната жалба ответникът е въвел възражения, че не е ползвал имота; че за ищеца не е настъпило обедняване, а уважаването на претенцията би довело до неоснователното му обогатяване. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не се е произнесъл по тези възражения. Приел е, че ответникът, регистрирайки адрес на управление в имота, го е ползвал без правно основание и тъй като не е заплащал наемна цена се е обогатил за сметка на ищеца. Без да изследва въпроса налице ли е обедняване за ищеца е уважил претенцията на основание чл. 59 ЗЗД, присъждайки му наемната цена на обекта. Така формираните изводи са неправилни. По делото е установено, че наемната цена на обекта (офис № 15 в Бизнес център, [улица], [населено място]) е варирала между 857, 96 евро и 1042 евро или общо за целият период от ползването на обекта би могло да се реализира наем в размер на 53156 евро. Установено е и че в процесния период от 15.07.2011 г. до 15.07.2016 г. обектът е бил отдаден под наем от собственика "Ивел 2003" АД на "Компютър Софтуер Дивелъпмънт Кампани" ЕООД срещу месечна наемна цена от 903, 75 евро (л. 47 от гр. д. № 8838/2016 г. СГС) или реализираният наем е в размер на 54225 евро, надвишаващ пазарния наем за периода. Това обстоятелство изключва обедняване на ищеца. Независимо дали ответникът е ползвал имота без основание и от това за него да е последвало обогатяване (за което по делото не е проведено пълно и главно доказване), то не е налице обедняване на ищеца, поради което претенцията по чл. 59 ЗЗД е неоснователна. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което по арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 53 156 евро се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора, ответник по делото, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски. В първоинстанционното и въззивното производство ответникът е направил разноски за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 4716 лева за всяка инстанция. В касационното производство е направил разноски общо в размер на 6797, 82 лева, от които 2081, 82 лева внесени държави такси и 4716 лева изплатено възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат Н. Г. от Софийска адвокатска колегия. Общо направените от ответника разноски възлизат на 16229, 82 лева. Въведеното от ответника възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационна инстанции е неоснователно. Изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, размерът на минималното възнаграждение съобразно материалния интерес на иска е 3787 лева, поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото, изплатеното възнаграждение от 4716 лева не се явява прекомерно. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2635 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 1962/2017 г. на Софийски апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ предявения от "Билдинг комерс 99" ЕАД, [населено място] против "Евро-балканска търговия - ЕБТ" ЕООД, [населено място] иск с правно основание 59 ЗЗД за сумата 53 156 евро, съставляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, съставляващ офис № 15 в Бизнес център, [улица], [населено място] за периода от 15.07.2011 г. до 14.07.2016 година. ОСЪЖДА от "Билдинг комерс 99" ЕАД, [населено място] да заплати на "Евро-балканска търговия - ЕБТ" ЕООД, [населено място] сумата 16229, 82 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.