Решение № 3987 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2013 г.

Решение № 3987 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стойко Аспарухов Георгиев - гр. Търговище чрез процесуалния му представител адв. Илия Златев срещу Решение № 811/02.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4696/2012 г. по описа на Варненският административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1226393/03.09.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Търговище, потвърден с Решение № 729/21.11.2012 г. на Директор на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП - Варна. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че решението на съда е постановено в противоречие с нормите на ДОПК. Подробно изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на акта за прихващане или възстановяване. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител, не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че административното производство е образувано по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с Искане № 10294/27.07.2012 г., подадено от жалбоподателя за възстановяване на сума в размер от 3625.00 лв. Установено в хода на проверката е, че жалбоподателят, в качеството си на частен съдебен изпълнител, е извършил публична продан на движими вещи - собственост на "Димов ойл" ЕООД. С Постановления за възлагане на движими вещи от 28.06.2012 г., вещите са възложени на "Данили 888" ЕООД. На осн. чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е превел дължимия ДДС за продажбата в размер на 3625.00 лв. по сметка на ТД на НАП, където е регистриран длъжника - гр. Търговище по ДОС на частния съдебен изпълнител. Издаден е документ за продажбата по чл. 83 от ППЗДС. Не били подавани уведомления по чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС. Установено е, че длъжникът по изпълнението - "Димов ойл" ЕООД, не е регистрирано лице по ДДС. Към датата на публичната продан е бил служебно дерегистриран. На основание гореизложеното, органът по приходите е приел, че преведената от частния съдебен изпълнител сума по сметката му в НАП била недължима, поради което и нямало пречка да бъде прихваната по реда на чл. 128 от ДОПК. Това е сторено с оспорения АПВ, след като била извършена проверка и било установено, че жалбоподателят има изискуеми публични задължения, по образувано изпълнително дело. Административният съд е констатирал, че атакуваният акт за прихващане и възстановяване е издаден от компетентен орган, оправомощен по законоустановения ред и в рамките на определения в издадената резолюция за извършване на проверка срок, както и че същият не страда от пороци, обуславящи извод за неговата нищожност. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че длъжник по внасянето на ДДС ще е някое от лицата, страни по сделката за продажба, а не ЧСИ, както и че е ирелевантно между кого настъпва вещноправния ефект, щом като задължението да преведе дължимия данък по продажбата от ЧСИ е регламентирано от закона. Счел е за правилно, че внасянето на данъка е категоризирано от органа по приходите като недължимо по закон. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурителното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични задължения, събирани от НАП. По гореизложените доводи, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е правилен и законосъобразен, респективно жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Решението е правилно. Няма спор по делото, че от страна на жалбоподателя е налице недължимо внесен данък. Активно легитимиран да поиска неговото възстановяване е именно съдия-изпълнителят, а не длъжникът по изпълнителното дело "Димов ойл" ЕООД, както е и направил Стойко Георгиев със свое Искане № 10294/27.07.2012 г., за възстановяване на сума в размер от 3625.00 лв. Титуляр на задължението за внасяне на дължимия ДДС е също съдия-изпълнителят, а не длъжникът по изпълнителното дело съгласно чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В същото време, както правилно са приели приходните органи и първоинстанционния съд, са налице условията за прихващане, визирани в чл. 128 от ДОПК, а именно, че се касае за насрещни, еднородно изискуеми и ликвидни задължения, възникнали между едни и същи правни субекти. Вярно е, че е налице вземане от длъжника по изпълнителното дело "Димов ойл" ЕООД срещу съдия-изпълнителя за недължим, но внесен ДДС, тъй като продаденото имущество е на собственика, и връщането на тази сума следва да стане именно на него, но това вземане може да бъде реализирано спрямо съдия-изпълнителя по общия гражданско-правен ред, тъй като за собственика /длъжника по изп. дело/ това е част от цената по публичната продан. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение