Решение № 216 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6511/2007 г.

Решение № 216 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6511/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. Б. Д. и М. Л. А. и двамата от д. Пъдарци, област Кърджали срещу въззивно решение № 203/15.10.2007 г. на Кърджалийски окръжен съд по гр. д. № 266/2007 г., потвърждаващо решение № 73/27.06.2007 г.по гр. д. № 203/2007 г. на Районен съд - Кърджали, с което е уважен предявения от М. Б. Н. срещу тях ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС относно недвижим имот, представляващ нива с площ от 4,012 дка в землището на с. П., област Кърджали.

В жалбата са повторени доводите развити във въззивната жалба, на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Поддържат, че не владеят имота на ищеца, а постройката владяна от тях не е в имота на ищеца, а в т. н."катастрофални води"на язовир "Кърджали", които са изключителна държавна собственост и не подлежат на земеделска реституция. Молят решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, с указания за правилно прилагане на материалния закон.

Ответникът по жалбата - М. Б. Н. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ нива от 4,012 дка в землището на с. П., м."Ч", област Кърджали по силата на придобивна сделка - покупко-продажба от ..** г., оформена с нот.акт № 1/20** г. Непосредствено след като закупил имота през месец август 2006 г.искал да го ползва, но установил, че в него ответниците отглеждат животни. Въпреки, че им предоставил възможност да освободят имота, те категорично отказали и демонстрирали вещно-правни претенции върху имота, твърдейки, че ползвания от тях имот не е идентичен със собствения на ищеца, обстоятелство безспорно установено. Ответниците ползвали имота до месец май 2006 г. и заплащали наем на Общината, а след това продължили да ползват постройката в имота, представляваща бивше казармено помещение, строено при изграждането на язовира и намираща се в южния край на имота- на около 4 м.от източната му граница и на 7-8 м.от южната. При така установената фактическа обстановка въззивния съд е приел, че ответниците владеят процесния имот без правно основание и лишават неговия собственик от възможността да го ползва, а простото отричане от тяхна страна, че не ползват имота на ищеца, както и че имат ограничени вещни права върху постройката са недоказани.

Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Наведените доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила от първата инстанция, която не допуснала тройна - техническа експертиза са неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася само по заявени в касационната жалба основания, които определят рамките на проверката на въззивното решение. В конкретния случай се въвежда довод за допуснато нарушение на процесуалния закон от първоинстанционния съд, което е довело до накърняване правото на защита на обжалващия. Действително първоинстанционния съд е отказал допускане на тройна техническа експертиза, тъй като поставените въпроси са неотносими към спора. Жалбоподателите са поддържала искането си и пред въззивната инстанция, която им е отказал със същите мотиви. Въззивната инстанция е втора по съществото на спора и тя не извършва проверка на мотивите на първоинстанционния съд, а сама изгражда фактическите и правни изводи и съпоставя своя краен извод с този на първата инстанция, като се съобразява с пределите -обективни и субективни в предмета на жалбата. В изпълнение на задълженията си е оставила без уважение искането за нова тройна експертиза, като неотносима към спора. При изяснена фактическа обстановка, а именно, че ответниците ползват постройката, находяща се в имота на ищеца, който граничи с изкуствената водна площ, т.н."катастрофални води"и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правнообосновани изводи, досежно основателността на исковата претенция по чл. 108 ЗС. Съдът е обсъдил поотделно наведените от касаторите - ответници доводи, че ако в имота незаконосъобразно е включена зона, която е публична държавна собственост, както твърдят, че е ползваната от тях от 150 кв. м., то държавата е тази, която има правен интерес да оспори собствеността на ищеца върху тази част от имота, а не ответниците. За пълнота следва да бъде посочено, че тежестта на доказване относно владението на правно основание е тяхна, тъй като само твърдението им, че владеят друг имот не доказва вещното им право.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила.

Разноските не се дължат, тъй като не се претендират.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.