Решение № 11287 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Р. Дръндов, подадени чрез адвокат В. Тончев против постановените две съдебни решения по административно дело 4158/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение. На първо място се оспорва основното Решение 2242/02.03.2023 г., постановено по делото, в частта, с която съдът е дал задължителни указания на административния орган, което е сторил в мотивите на съдебния акт, след като е отменил мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването да се произнесе по заявление от 11.07.2017 г. за възстановяване на средства за трансгранично лечение и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Твърди се, че съдът е следвало да укаже на министъра да разпореди пълно възстановяване на средствата в размер на 87 526,87 лева, което не е сторил, поради което се иска отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което да се дадат поисканите от оспорващия конкретни указания. Втората касационна жалба е насочена срещу Решение 5008/11.05.2023 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Р. Дръндов за допълване на Решение 2242/02.03.2023 г. като се дадат задължителни указания на органа да разпореди пълно възстановяване на средствата в размер на 87 526,87 лева. Сочи се неправилност на това решение, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се допълни основното решение по спора, като се дадат задължителни указания на органа в изложения смисъл. Касационните жалби се поддържат от адвокат Тончев, който моли да бъдат уважени по изложените съображения. Ответната страна, Министър на здравеопазването се представлява от юрисконсулт Генков, който оспорва касационните жалби съгласно доводи, съдържащи се в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, счита, че първата касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. С основното решение по спора, жалбата на Р. Дръндов срещу мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването да се произнесе по подадено от него заявление вх. 95-00-201/11.07.2017 г. за възстановяване на средства за трансгранично лечение, е била уважена, като този отказ е отменен и преписката е изпратена на министъра за произнасяне в месечен срок от получаването й. Според изричната воля на касационния жалбоподател, решението в посочената диспозитивна част не се обжалва, а се обжалва решението в частта на неговите мотиви относно съдържанието на задължителните за органа указания. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая първоинстанционното съдебно производство е приключило с благоприятен резултат за жалбоподателя, поради което за него не е налице правен интерес от оспорване на решението, било то изцяло или в отделни негови части. Освен това, мотивите на съдебното решение са неделими от неговия диспозитив, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. По изложените мотиви, касационната жалба на Р. Дръндов против Решение 2242/02.03.2023 г., постановено по административно дело 4158/2018 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която съдът е дал задължителни указания на административния орган, като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. Втората касационна жалба срещу решението, с което съдът е отхвърлил искането на Р. Дръндов да допълни основното си решение по спора, е допустима, но неоснователна. Установено е, че Министърът на здравеопазването незаконосъобразно е бездействал, като не се е произнесъл, въпреки че е бил длъжен да се произнесе с изричен и мотивиран писмен акт по подаденото до него заявление за възстановяване на разходи за лечение, съгласно приложимите за случая норми от Наредба 5 от 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Бездействието на административния орган, когато той има задължение да се произнесе по направено пред него искане като уважи или отхвърли заявлението, представлява формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съдът е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал преписката на компетентния орган, като го е задължил да се произнесе с изричен акт, без да дава задължителни указания относно съдържанието на този акт. Правилно е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, според която когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Такива указания са били дадени в мотивите на съдебното решение, а именно указано е на органа да се произнесе с изричен писмен акт при спазване на принципа за служебното начало по чл. 9 и след изясняване на всички относими факти и обстоятелство посредством събиране на съответните доказателства съгласно чл. 36 АПК. Съдът не може да изземва компетентността на административния орган и да извършва преценка за основателността на подаденото искане, както и да разпорежда заплащане на конкретна сума за извършени разходи за трансграничното лечение, което е компетентен да стори единствено административния орган. Следователно, съдът се е произнесъл в пълнота по повдигнатия правен спор, поради което не е следвало да допълва основното си решение. По изложените мотиви и като съобрази, че второто оспорено Решение 5008/11.05.2023 г., е постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Министерство на здравеопазването следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия