Решение № 22 от 5.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 485/2012 г.

Решение № 22 от 5.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 485/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на М. И. Д. срещу решение № 15 от 08.02.2012г по гр. дело № 873/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 24.10.2011г по гр. д. № 452/2011 на РС Димитровград, са отхвърлени исковете на касаторката по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ поради насочването им срещу ответник [община], който не е работодател, а горестоящ орган и за която липсва пасивна легитимация по трудовия спор. В касационната жалба се изтъкват оплаквания за съществени процесуални нарушения, разместена доказателствена тежест, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Неправилно и без да са ангажирани доказателства са възприети по същество доводите на ответната община, че не е пасивно легитимирана по спора. Трудовият договор, също и заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, са подписани от Кмета, поради което и ищцата е уточнила иска си срещу този ответник. Правното положение на ОП "Детски и младежки център" не е било изяснено, по делото не е бил приложен действащия устройствен правилник. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1132 от 15.10.2012 на ВКС III г. о по служебния критерии, за да са провери допустимостта на въззивното решение. Върховен касационен съд, при служебната проверка на обжалваното съдебно решение констатира, че същото е недопустимо постановено, в резултат на нарушаване на служебното начало и задължението на въззивния съд да следи и проверява редовността на исковата молба, като съобразява връзката между нейната обстоятелствена, петитумна и адресна част по отношение на посочения ответник в трудовия спор. Недопустимо е прието, че следва да се постанови решение по същество за отхвърляне на иска срещу настоящия ответник, тъй като след уточнение, ищцата го е посочила. Обстоятелствата във връзка с правилното и съответно на иска конституиране на страните, както и законосъобразността на дадените в тази връзка указания на първа инстанция, въззивният съд е имал задължение да проконтролира, преди да се произнесе по същество в обжалваното решение. Исковата молба, при която в адресната част е имало посочване на двама правни субекта като един ответник, въпреки че при конкретните обстоятелствени твърдения, на които е било основано искането за разрешаване на трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ, съответен е бил посочения ответник Общинско предприятие"Детски и младежки център", е дала повод за несъответни на констатирания недостатък указания на първоинстанционния съд по реда на чл. 129, ал. 2 вр чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищцата е била изложила обстоятелството кой е нейния работодател, съответно е насочила искането си към него, но без обстоятелствена обосновка е посочила за ответник и [община] - горестоящ спрямо работодателя орган, при това не самостоятелно. В резултат на последвалото неясно указание за конкретизация на пасивната процесуална легитимация и уточняване чрез избор - да се посочи като ответник или [община], или Общинското предприятие "ДМЦ", даденото в изпълнение уточнение от ищцата е довело до нередовност на исковата молба, а не до поправяне на нейния недостатък, ако такъв въобще е имало. Като последица, процесът е воден срещу ненадлежна страна. За редовността на исковата молба следи и въззивния съд, задължението произтича от принципа на служебното начало и указанията дадени в ТР № 1/2000 г по т. д№ 1/2000г ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2010 от 30.03.2012 г по т. д № 1/2010г ОСГК на ВКС. Съгласно последното, надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ е работодателят, според вложения в Кодекса на труда смисъл, а не горестоящия спрямо него орган, макар трудовия договор да е сключван, изменян и прекратяван в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ. Насочването на иска срещу последния поставя съда в положение да следи служебно за процесуалните предпоставки и ако по исковете се сочи ненадлежен ответник, да укаже изправянето на тази именно нередовност. Поради това касационната жалба е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Хасковски окръжен съд, за да остави исковата молба без движение, тъй като в съдържанието си, резултатно от направените пред районния съд ищцови уточнения, същата е нередовна. Въззивният съд следва да има предвид също и указанията по реш. по гр. д. № 80/2010 III г. о, реш. по гр. д. № 810/2009 г. III г. о., реш по гр. д № 669/2010 III г. о на ВКС, задължителна за него практика по чл. 290 ГПК. При първоначално безпротиворечиво изложение на обстоятелства по искове съгласно чл. 344, ал. 1т. 1, т. 2 КТ е бил уточнен допълнително ответник, който няма връзка с обстоятелствата нито с искането, т. е със спора. Фактите по оспорваното уволнение поради съкращаване на щата сочат като ответник работодателя, а той е посоченият първоначално ОП " ДМЦ", не допълнително уточненият и възприет от съда ответник, този именно недостатък понастоящем следва да бъде указан за изправяне - ответникът да бъде посочен съответно на обстоятелствата, както изисква чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, или ако ищцовата страна ще води иск срещу [община], да се изложат обстоятелства, да се уточни съответно искането. Трудовият спор за законосъобразността на уволнението следва да бъде разгледан по същество ако недостатъкът на исковата молба бъде поправен в срок. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.