Решение № 3812 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 185/2020 г.

Решение № 3812 от 12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 185/2020 г., II о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Трудово-производителна кооперация (ТПК) "Възраждане" със седалище и адрес на управление град Пазарджик, ул. "Търговска" № 20, представлявана от управителя Т. Георгиева, подадена чрез процесуалния й представител адв. И. Църцаров, срещу решение № 699 от 28 октомври 2019 година, постановено по адм. дело № 715/2019 година по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на град Батак за имоти 02837.503.381, 02837.503.382 и 02837.503.386 на основание решение № 427 от 31.07.2013 година, постановено по гр. дело № 38/2011 година по описа на Районен съд Пещера. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – град Пазарджик в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Лефтеров изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Ответникът – Държавно горско стопанство – Ракитово, Териториално поделение към Южноцентрално държавно предприятие – Смолян (ДГС "Ракитово" ТП ЮЦДП – Смолян) към Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от М. Али, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на ТПК "Възраждане" – град Пазарджик срещу изменение на КККР на град Батак, язовир "Батак" – Зона "А", по отношение на поземлени имоти с идентификатори: 02837.503.381, 02837.503.382 и 02837.503.386, изразяващо се във вписване и на Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите като собственик на посочените имоти. На основание чл. 61, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 24-15040/03 юни 2019 година на началника на СГКК – град Пазарджик ТПК "Възраждане" – град Пазарджик, което фигурира като собственик на процесните имоти в КРНИ на град Батак, е уведомено за извършеното изменение. Съдът е приел, че при извършването на цитираното изменение в КРНИ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същото е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата на ТПК "Възраждане" – град Пазарджик срещу административния акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Производството пред административния орган е започнало с подадено от ДГС "Ракитово" ТП ЮЦДП – Смолян към Министерство на земеделието, храните и горите заявление с вх. № 01-167330/15 април 2019 година и последвало го заявление за отстранявана на недостатъци с вх. № 05-7106/21 май 2019 година, с което заявителят е поискал да бъде извършена промяна в КККР на град Батак, на основание влязло в сила съдебно решение. Към заявлението е приложено решение № 427 от 31.07.2013 година, постановено по гр. дело № 38/2011 година по описа на Районен съд Пещера, влязло в сила на 12 юни 2014 година, с което е признато за установено по отношение на община Батак, представлявана от кмета, че Държавата чрез Министерство на земеделието, храните и горите е собственик на подробно изброени в съдебното решение поземлени имоти, сред които са и имоти с идентификатори 02837.503.381, 02837.503.382 и 02837.503.386 по КККР на град Батак, предмет на заявеното изменение. При тези данни, законосъобразен е изводът на съда, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Според посочената разпоредба, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Именно такъв е и настоящия случай. По делото е установено наличието на два валидни от външна страна титула за собственост за процесните имоти. От една страна, касаторът се легитимира като собственик по вече вписани данни за собственост от кадастралния регистър, а от друга – ответникът с влязлото в сила съдебно решение на Районен съд Пещера. Това е мотивирало административния орган да одобри изменението в кадастралните регистри, при което като собственици на процесните имоти са нанесени носителите и на двата титула за собственост, съгласно приложимата и цитирана правна норма. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва да са за имота в границите и обема му, отразени в КК. В случая това условие е налице. При тези данни като е одобрил оспореното изменение, административният орган е издал законосъобразен акт, жалбата срещу който правилно е била отхвърлена като неоснователна от решаващия съд. Оспорената пред първоинстанционния съд промяна в КР е извършена на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Административният орган не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да разрешава спора за собственост. Спорът за материалното право следва да се разреши от гражданския съд, което би било предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастралните регистри, като останат отразени само правата на действителния собственик на имота – чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. До настъпването на този юридически факт регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Цитираните от касатора в касационната жалба съдебни решения касаят случаи и фактическа обстановка, различни от настоящия, поради което изложените в тази връзка оплаквания са неоснователни. Диспозитивът на гражданските съдебни решения, на които се основават отказите за изменение на кадастралните регистри, на които се позовава касаторът, са различни от настоящия случай, в който с решението на Районен съд Пещера се признава собствеността на Държавата относно процесните имоти. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника Трудово-производителна кооперация "Възраждане" ще следва да бъде осъдена да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър – град Пазарджик сума в размер на 100. 00 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,