Решение № 5528 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2013 г.

Решение № 5528 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 145 - 178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на ПП "Български демократически форум" и ПП "Демократи за силна България" срещу писмо с изх. № 09-00-5 от 09.09.2013 г. на министъра на финансите, с което е направен отказ на искане за получаване на държавна субсидия. С жалбата са релевирани доводи, че оспореният отказ не е съобразен с материалния закон и тълкувателната практика на Конституционния съд на РБ, поради което и на основание чл. 146, т. 4 АПК се иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Ответната страна - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на оспорването, поради което прави искане за потвърждаване на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу отказ, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Между страните не се спори, а това се установява и от приложените доказателства, че Коалиция "ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ФОРУМ" (ДСБ, БДФ), образувана между партиите, подали настоящата жалба, е регистрирана в ЦИК с решение № 2347-НС от 01.04.2013 г. за участие в изборите за народни представители, проведени на 12.05.2013 г., е получила 2,93 % действителни гласове. При този изборен резултат Коалиция ДСБ и БДФ е счела, че има право да получи държавна субсидия за периода на мандата на 42. Народно събрание и е поискала от министъра на финансите да й бъде предоставена такава. На искането министърът на финансите е направил отказ да предостави държавна субсидия на коалицията, като се е позовал на разпоредбата на чл. 26 ЗПП и съдебна практика. Отказът за предоставяне на държавна субсидия е предмет на настоящото производство. Настоящият състав намира, че той е валиден и законосъобразен по следните съображения: Дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия според чл. 21 ЗПП. Редът за отпускане на държавната субсидия за политическите партии и коалиции от партии е визиран в чл. 25 - чл. 28 ЗПП. В чл. 25 са посочени субектите, на които се предоставя държавна субсидия, между които е и коалицията от партии, но тя трябва да отговаря на трите кумулативно изисквани предпоставки, посочени в ал. 1: да е регистрирана в ЦИК за участие в избори; 2: да е участвала в последните парламентарни избори и 3: да има избрани народни представители. Коалиция ДСБ и БДФ няма избрани народни представители, поради което за нея не е изпълнено третото кумулативно изискване и законосъобразно й е отказано получаването на държавна субсидия. В чл. 26 ЗПП законодателят е посочил, че държавна субсидия се отпуска ежегодно на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. В тази норма не са посочени коалициите от партии, участвали на парламентарни избори, непредставени в Народното събрание, които са получили не по-малко от същия процент действителни гласове. Тезата, която се развива в жалбата и в представените писмени бележки е, че партиите и коалициите от партии са равнопоставени според законодателя, поради което е налице законодателен пропуск относно отпускането на държавна субсидия за коалициите от партии. Молбата е този пропуск да бъде запълнен от съда, чрез тълкуване. Тази теза за законодателен пропуск не може да бъде споделена най-малкото, защото Законът за политическите партии е изменян няколко пъти, като последното изменение е обн. в ДВ, бр. 19 от 05.03.2014 г. в сила от същата дата и ако законодателят е искал да предостави субсидия на коалициите от партии при същите условия като тези на партиите, посочени в чл. 26, би го направил изрично. Партиите и коалициите от партии са равнопоставени единствено при участие в изборния процес, но не и след приключването му. От съдържанието на чл. 25 и 26 следва безспорният извод, че само коалициите от партии, които са парламентарно представени получават държавна субсидия. Потвърждение за този извод е и начинът на разпределянето на държавната субсидия, уреден в чл. 25, ал. 3 ЗПП. От изложеното следва, че отказът от предоставянето на държавна субсидия не е постановен в противоречие с приложимия материален закон. В чл. 26 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и 3 от с. з. ясно е направено разграничението между партия и коалиция от партии относно получаването на държавна субсидия след приключването на изборния процес и отчитането на изборните резултати. Субсидират се субектите по чл. 26 и тези по чл. 25, ал. 1. Този извод се налага и с оглед историческото тълкуване на цитираните разпоредби от Закона за политическите партии, уреждащи реда за получаване на държавна субсидия. С проект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 154-901-26 от 25.02.2011 г., внесен в 41. НС е предложено изменение на текста на чл. 26 ЗПП, като е предвидена нова алинея трета, с която се определя възможност за субсидиране на политически партии, които не са парламентарно представени и са участвали на последните избори като коалиция. Предложения текст е в духа на тълкуването, предложено от жалбоподателите. Това изменение на Закона за политическите партии не е прието при обсъждане на законопроекта на първо четене. Предвид този исторически прочит на приложимия материален закон настоящият състав приема, че волята на законодателят е да не допусне държавно субсидиране на политически партии, които на последните парламентарни избори са участвали като коалиция и не са парламентарно представени. При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 АПК не се установи наличие на основания по чл. 146 за отмяната на обжалвания отказ, поради което оспорването като неоснователно следва да се отхвърли. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Жалбоподателят следва да заплати на Министерството на финансите разноски, в размер 150 лв., определени на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение