Решение № 8127 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8378/2015 г.

Решение № 8127 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8378/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП и на "Закса" ЕООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 2427 от 7.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2632 по о писа за 2014 г. на Административен съд - С. град /АССГ/, с което е отменен РА № 2141303470/8.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД С. на НАП, потвърден с Решение № 226/4.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 12 250,00 лв. по фактура № 0...6/23.12.2010 г., издадена от "Ти ЕМ СИ 2010" ЕООД в частта, в която е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2490,00 лв. по фактура № 0...11/9.08.2011 г., издадена от "Студио 221" ЕООД. К. Д. на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП - оспорва решението, в частта, с която е отменен РА, като излага доводи за неправилност на решението в тази част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата на "Закса" ЕООД срещу ревизионния акт, в тази му част. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът - "Закса" ЕООД, оспорва решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, като излага доводи за неправилност на решението в съответната част, поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА, в тази част, като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 2141303470/8.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД С. на НАП, потвърден с Решение № 226/4.02.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. С решението си административният съд е отменил ревизионния акт, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 12 250,00 лв. по фактура № 0...6/23.12.2010 г., издадена от "Ти ЕМ СИ 2010" ЕООД и в частта, в която е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2490,00 лв. по фактура № 0...11/9.08.2011 г., издадена от "Студио 221" ЕООД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, след анализ на събраните доказателства съдът е обосновал самостоятелни правни изводи относно всички установени с ревизионния акт данъчни задължения. Съдът е приел, че въз основа на представените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че за доставчиците "Ти ЕМ СИ 2010" и "Студио 221" са представени достатъчно писмени доказателства - фактури, разписки, приемо-предавателени протоколи, както и извлечения от дневниците за покупки и продажби на доставчиците и РЛ за платени данъци по тези фактури, като въз основа на тези доказателства съдът е приел, че е налице реалност на доставките и е признал правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставките от "Данел 61" ЕООД и извършената доставка от РЛ към румънското дружество "SC Spektru uniforms" след като е направил анализ на приложените по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставките, а освен това румънското дружество е било дерегистрирано по ЗДДС и към м. 08.2011 г. не е разполагало с валиден данъчен номер за регистрация по ЗДДС за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС, поради което процесната доставка е облагаема на територията на Р. България. По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" С.: Същата е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обосновано и след правилна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел за незаконосъобразен РА, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит в размер на 12 250,00 лв. по фактура № 0...6/23.12.2010 г., издадена от "Ти ЕМ СИ 2010" ЕООД и в частта, в която е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2490,00 лв. по фактура № 0...11/9.08.2011 г., издадена от "Студио 221" ЕООД. При анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод, че приходната администрация неправилно е приела наличието на данъчно задължение за РЛ по ЗДДС и на основание чл. 9, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е било отказа право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Ти ЕМ СИ 2010" и "Студио221" ЕООД фактури през ревизираният период за доставка на услуги и материали. Относно доставчика "Ти ЕМ СИ 2010" ЕООД Правилно е приел първоинстанционният съд, че са представени извлечения от счетоводните сметки на "Ти ЕМ СИ 2010" ЕООД, от които е видно, че фактурата, издадена на "Закса" ЕООД е осчетоводена - Сметка 703"Приходи от продажба на услуги", аналитична сметка 5 (4111)"Клиенти "Закса" ЕООД", според вещото лице осчетоводяванията са коректни по сметка 401 "Доставчици" и сметка 4531 - "Покупки ДДС". Представен е и Протокол образец 19 за приемане, установяване и заплащане на СМР, подписан и подпечатан от изпълнителя и възложителя на 23.12.2010 г., чиято истинност не се опровергава от други събрани от ревизиращите доказателства. Относно доставчика "Студио 221" ЕООД Правилно е посочил първоинстанционният съд, че са представени приемо-предавателен протокол от 23.08.2011 г., подписан между представители на доставчика "Студио 221" ЕООД и получателя, извлечението от аналитична сметка ( 6/4111) Клиенти "Закса" ЕООД на доставчика, където е осчетоводена фактурата, както и сметка 7022 "Приходи от продажби на стоки на едро", кредитирана със стойността по фактурата и приложеният касов бон. Според приетото заключение на вещото лице фактурата е осчетоводена по сметка 401 "Доставчици" и сметка 4531 "Покупки ДДС". В периода на доставката "Студио 221" ЕООД, видно от приемо - предавателния протокол обема и количеството на стоките не е изисквал транспортирането им с товарен автомобил. Посочените доказателства, които са взаимно безпротиворечиви и допълващи се са достатъчни да установят реалното предаване на фактурираните опаковки за строителна химия от прекия доставчик на жалбоподателя, като същите като частни документи не са били оспорени от ответника по съответния ред, поради което съдът правилно ги е кредитирал. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така според решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Обратното, установено надлежно и своевременно отчитане между страните и към бюджета, документално и фактически. По изложените съображения, като необосновани и немотивирани следва да се отхвърлят доводите изложени в касационната жалба на приходната администрация за нереалност на доставките по представените от тези две дружества фактури. Обжалваното решение в тази си част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Закса" ЕООД. Същата е частично основателна. Относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 8 086,00 лв. по фактури № 0...38/16.12.2010 г. и № 0...38/16.12.2010 г., издадени от "Даниел 61" ЕООД и 2 114,00 лв. по фактури № 0...3853/3.12.2010 г. и № 0...3880/15.12.2010 г., издадени от "Алекс имидж" ЕООД. Правилно е установил първоинстанционният съд, че фактурите са с предмет "организиранe на PR ивент", като по силата на сключените с изпълнителите договори е предвидено извършването на следните дейности: изработване на дизайн за покани, надписване и разпространението им до участниците; изготвяне на план-сценарий; доставка, транспортиране и монтаж на необходим реквизит и рекламни съоръжения за осъществяване на мероприятието; изработка и дизайн на рекламни лога на спонсорите, отпечатване и монтаж на същите, брандиране на събитието; озвучаване и мултимедия; демонтаж на реквизит и рекламни съоръжения; доставка, транспорт, порциране и дозиране на храни и напитки; организиране на екип за посрещане и обслужване на гостите; организация на контрола на достъп и охрана и др. За изпълнение на цитираните дейности от доставчиците не са били представили други доказателства освен писмени обяснения. Правилно е приел първоинстанционният съд, че липсват доказателства, които да удостоверяват какви събития и мероприятия са проведени, кога и къде са проведени. Липсват доказателства, които да удостоверят следните дейности: изработване на покани, изготвяне на план сценарий, озвучаване и мултимедия, доставка, порциране и дозиране на храни и напитки и др. Относно фактури № 0...38/16.12.2010 г. и № 0...38/16.12.2010 г. с идентичен предмет - "организиранe на PR ивент" при повторната ревизия е установено, че управителят на дружеството е починал. Организирането на подобно събитие е било свързано с ангажиране на помещение, хора, които да го подготвят, доставка на храни и напитки, доставка и монтиране на озвучителна техника и реквизит и др. п., като извършването на всички тези дейности няма как да не остави някакви документални следи. Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. Във връзка с гореизложеното правилно и законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 8 086,00 лв. по фактури № 0...38/16.12.2010 г. и № 0...38/16.12.2010 г., издадени от "Даниел 61" ЕООД и 2 114,00 лв. по фактури № 0...3853/3.12.2010 г. и № 0...3880/15.12.2010 г., издадени от "Алекс имидж" ЕООД. Относно данъчен период м. 08.2011 г. органът по приходите е начислил на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 13 104,06 лв. за извършена доставка на стока към румънското дружество "SC S. uniforms" SRL, V. RO 25067871. Ревизиращите са установили, че към момента на извършване на продажбата румънското дружество не е разполагало с валиден ДДС-номер, тъй като е било дерегистрирано от страна на румънската данъчна администрация през м. 08.2010 г. По тази причина жалбоподателят не е доказал извършването на вътреобщностна доставка /ВОД/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, респективно основание за прилагане на нулева ставка за процесната сделка, тъй като основно изискване за това е получателят да е регистрирано за целите на ДДС лице в другата държава членка. С оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, ревизиращите са обосновали, че процесната доставка е облагаема на територията на Р. Б. Предвид изложеното и на цитираните по-горе правни основния с РА е доначислен данък в размер на 13 104,06 лв. До този извод е достигнал и съдът като е анализирал приложимата разпоредба на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, досежно легалното определение на ВОД и е приел, че получателят по доставката не е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността към датата на осъществяване на доставката. Решението в тази обжалвана му част е незаконосъобразно, като немотивирано и постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Решаващият правен извод се базира единствено на извършена проверка в информационната система на НАП, при която било установено, че румънското дружество е с невалиден ДДС номер към момента на продажбата, без да са обсъдени представените от РЛ доказателства относно процесния ВОД на стоки- стоманени фибри. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 6.09. 2012 г. по дело С-273/11/. С оглед нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на ВОД са визираните в чл. 45 от ППЗДДС - 1.документи за доставката и 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка, т.е. тези по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС и по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. И. и установявания в тази насока не се съдържат в обжалваното решение, което е довело до необоснованост и по отношение на предпоставката за отказа на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД - доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения или е бил недобросъвестен, т.е. знаел е или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама /решение на СЕС по дело С-273/11 г./. Изложеното е довело до постановяване на решението в противоречие с императивното изискване на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви, освен, че препятства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на съдебно решение на основание чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане за делото за ново разглеждане в тази му обжалвана част. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, в тази му обжалвана част и в частта относно присъдените разноски над 830 лева и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на горните указания. За разноските относно отменената част от обжалваното решение, следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,