Решение № 4564 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2013 г.
ВАСIII отделение02.04.2014 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 19.06.2013 г. по адм. дело № 349/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Рила фиш" ООД със седалище и адрес на управление град Белица, област Благоевград, срещу акт № 9/15.02.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград за установяване на публично държавно вземане на дружеството в размер на 1800,13 лева за дължимата за 2011 г. такса за водовземане . ОСЪЖДА Рила фиш" ООД със седалище и адрес на управление град Белица, област Благоевград, ул. "Борис Клементиев" № 1, да заплати на Басейнова Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград разноски в размер на 150 (сто и петдесет ) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4564 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград е подал касационна жалба срещу решението от 19.06.2013 г. по адм. дело № 349/2013 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 9/15.02.2013 г. за установяване по отношение на "Рила фиш" ООД със седалище и адрес на управление град Белица, област Благоевград. на публично държавно вземане за сумата 1800,13 лева, съставляваща такса за водовземане за 2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Рила фиш" ООД със седалище и адрес на управление град Белица, област Благоевград е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград издал на "Рила фиш" ООД със седалище и адрес на управление град Белица, област Благоевград, разрешително за водоползване № 400391/15.11.2005 г., с което дружеството получило право на водовземане от повърхностен воден обект - река Беличка. В разрешителното, със срок на действие 15.11.2005 г. - 15.11.2011 г., е посочено, че целта на водоползването е риборазвъждане в рибарник, състоящ се от три броя басейни, разположени в имоти № 150005 и № 150006, собственост на дружеството, като за правото на водоползване се дължат годишни такси по чл. 2, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.). Срокът на разрешителното за водовземане е бил удължен до 15.11.2015 г. с решение № ПО-01-55/31.05.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, с което били изменени и други условия. С писмо № ПО-02-151/14.12.2012 г. на директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград "Рила фиш" ООД било уведомено за започването на административно производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за ползване на воден обект за 2011 г. Изпратена била покана за доброволно изпълнение, според която титулярът на разрешителното дължи такса в размер на 1800,13 лева. По делото не е спорно, че "Рила фиш" ООД не е заплатило такса за водоползване . След изтичането на срока за доброволно изпълнение директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград издал акт № 9/15.02.2013 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на "Рила фиш" ООД за сумата 1800,13 лева, съставляваща такса за водовземане, дължима от дружеството за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., на основание чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите и чл. 2, ал. 1 и 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм. ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.). Административният съд приел, че актът е издаден от компетентния административен орган по чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според изложените мотиви, жалбоподателят не дължи такса за водовземане с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, която гласи, че такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ - при аквакултури и свързаните с тях дейности. Съдът посочил, че първоначално с разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗВ ( в редакцията й съгласно ДВ, бр. 65/2006 г.) се предвиждало заплащане на такса за водовземане и такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С изменението на чл. 194 от Закона за водите ( ДВ, бр. 36/2008 г.) отпаднала точка "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което отпадало и задължението за заплащане на такса за ползване за воден обект за аквакултури. Приета е нова точка 4 на чл. 194, ал. 7 ЗВ, според която такса за водовземане по чл. 194, т. 1, б. "а" и б. "б" не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Административният съд направил заключение, че в резултат на нормативните промени е отпадало задължението за заплащане на такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, когато се осъществяват дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми. Поради това съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че решението е поставено при неточно приложение на материалния закон. Административният съд е направил несъответни на правната уредба изводи, като е приел, че "Рила фиш" ООД не дължи такса за водовземане от повърхностни води. Законът за водите установява разрешителен режим за водовземане от води и за ползване на водни обекти, собственост на държавата или общините. Съгласно чл. 194 от Закона за водите за правото на използване на водите и водните обекти се заплаща такса за водовземане и такса за ползване на воден обект. Както беше посочено по-горе, дружеството "Рила фиш" ООД има издадено разрешително за водовземане от река Беличка, което означава, че на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "а" от Закона за водите дължи такса за водовземане от повърхностни води. Според чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ таксата за водовземане за правото на ползване на повърхностни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ или тогава, когато титулярът на разрешително за водовземане има издадено и разрешително за ползване на воден обект за аквакултури. Както е предвидено в чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, дейностите, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми във води, държавна или общинска собственост, са предмет на разрешителен режим. При положение, че разрешително за ползване се издава само за обекти, които са публична собственост, не може да се направи извод, че "Рила фиш" ООД не дължи такса за водовземане. Таксата за водовземане е дължима, тъй като дружеството не притежава разрешение по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект и се занимава с риборазвъждане в три изкуствено изградени басейна, разположени в имот, частна собственост. Според точния смисъл на закона дейността за аквакултури се освобождава от такса за водовземане само в случаите, когато се осъществява в обекти, публична собственост, въз основа на издадено от компетентния орган разрешение за ползване. Решението на административния съд, с което се отменя законосъобразно издадения административен акт на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се издаде друго, с което да се отхвърли жалбата на "Рила фиш" ООД. С оглед изхода на делото в полза на басейновата дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд