Решение № 9240 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2019 г.

Решение № 9240 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7008/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Образувано е по касационната жалба на Ц. Алексиев, от [населено място], срещу Решение № 1784 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12765/2018 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. В съдебно заседание чрез адвокат Арнаудов поддържа касационната жалба, претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Ответникът – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА - Комисията) чрез председателят й Е. Костадинов, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветкова поддържа становището си, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София - град се е развило по жалбата на Ц. Алексиев против решение № 2-1463 от 30.10.2018 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което се обявява установената и обявена с решение № 2-243/09.10.2013 г. – длъжници към "Обединена българска банка" негова принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, съобразено и с неговата цел. Решението е валидно и допустимо но неправилно. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. В случая с оспореното пред съда решение Комисията е приела, че Ц. Алексиев е щатен служител, работил в ОУ на МВР Плевен – ДС, ОУ на МВР Ловеч. Като документи свързани с кариерното му развитие са посочени заповед от 12.09.1984 г., с която е назначен за разузнавач и заповед от 13.02.1989 г., с която е преназначен за разузнавач в ОУ на МВР Ловеч. Обявяването му е като член на Съвета на директорите на "Агрополихим" АД гр. Девня от 21.12.1999 г. до 13.02.2002 г. От правна страна решението се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 15 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Видно от представените по делото доказателства, както и от съдържанието на обжалваното пред съда решение на Комисията, по отношение на касационния жалбоподател е постановено решение № 2-243/09.10.2013 г., с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона, посочени в решението на Комисията, предмет на обжалване пред първоинстанционния съд и в същото качество на лицето. Следователно въпросът за принадлежността на Ц. Алексиев към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е разрешен с влязъл в сила административен акт, тъй като предходното решение на Комисията не е оспорено, влязло е в сила и е породило своето действие. С него е постигната и целта на закона – установяване и обявяване принадлежността на Алексиев към Държавна сигурност. Въпреки това Комисията е постановила сега обжалваното решение, с което "обявява установената и обявена" с предходното и решение принадлежност, основавайки се единствено на различно качество на лицето, основало извършване на проверка. Предходното решение № 2-243/09.10.2013 г. е основано на чл. 9, т. 3 от Закона, при извършена проверка на жалбоподателя като член на управителен орган (общо събрание) – съдружник във фирма длъжник към "Обединена българска банка", а с новото, като лице по чл. 3, ал. 2, т. 15 от Закона, (нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) - членове на управителни и надзорни органи на държавни или общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто държавно или общинско участие или на техни дъщерни дружества, в които притежават 50 или повече на сто от капитала, конкретно като член на Съвета на директорите на "Агрополихим" АД гр. Девня от 21.12.1999 г. до 13.02.2002 г. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв. С влязло в сила решение на Комисията е установена и обявена принадлежността на Алексиев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 1 от с. з., в едно и също негово качество – щатен служител на Държавна сигурност е обявена повторно вече установената и обявена принадлежност. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на решение № 2-1463 от 30.10.2018 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА в обжалваната му част. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на разноски за касационната инстанция в размер на 430 лeва, от които адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, договорено и платено по представения по делото договор за правна защита и съдействие от 12.06.2020 г. и сума в размер на 70 лева, внесена държавна такса, за които суми е представен списък на разноските. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е определено в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,