Решение № 8391 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2014 г.

Решение № 8391 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12716/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Йосифов Петров от гр. Кюстендил, чрез процесуален представител, срещу решение № 111/11.07.2014 г. по адм. дело № 36/2014 г. на Административен съд Кюстендил с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 120/22.01.2014 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Петров е заемал длъжността "инспектор в Агенция "Митници", митнически пункт Гюешево, Митница Югозападна" с придобит ранг II младши. От фактическа страна съдът приема, че с оспорената заповед № 120/22.01.2014 г. служителят е временно отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с писмо от ОП-Кюстендил, с което ведомството е уведомено, че Петров е обвиняем по ДП № 70/2013 г., ДП, 14/2013 г. по описа на сектор БОП - гр. Кюстендил, за престъпление по чл. 302, т. 2, б. "а", вр. с чл. 301, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Неоснователни са наведените твърдения на касатора за липса на фактически основания и неправилни изводи на съда в този смисъл. По правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. По арг. от чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове и по-специално налице ли са били фактическите и правни основания за издаване на административен акт и изложени ли са мотиви. Правното основание, послужило за издаване на заповедта е чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, съобразно който във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от Наказателния кодекс, органът по назначаването го отстранява временно от работа. В настоящия случай нормата на чл. 100, ал. 2 на АПК задължава административния орган да реализира правомощията си при осъществена хипотеза на правната норма, т. е. налице е не оперативна самостоятелност, а обвързана компетентност тъй като той няма право на преценка дали да реализира своите правомощия и по какъв начин. Административноправната теория и съдебната практика са категорични, че в случаите на обвързана компетентност, при издаване на своите актове административният орган дължи само посочване на фактическите основания за издаване на акта. Видно от самата заповед, такова основание е посочено - достатъчно е да е образувано наказателно производство срещу служителя, за да се реализира нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. Неоснователно е и второто твърдение на касатора, според което непосочването на срок до който следва да е отстранен жалбоподателят влече материална незаконосъобразност на административния акт. Посочено е по-горе, че правното основание за издаване на административния акт е образувано наказателно производство срещу държавен служител за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице. Следователно с отпадане на предпоставките /прекратяване на наказателното производство, отпада и правното основание за издаването на заповедта/. Следва да се посочи обаче, че липсата на определен краен срок до който касаторът следва да се счита за временно отстранен, не е обстоятелство, обуславящо незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 от АПК, а е свързано с правото на оспорване, респ. с времето на оспорване, реализирано чрез един бъдещ иск след отпадане на предпоставките за издаване на обжалвания административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение