Решение № 7028 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2014 г.

Решение № 7028 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, гр. София, бул. "Витоша" № 18 и на Елза Стойкова Янева, гр. София, ул. "Солун" № 51, ет. 1, ап. 2 срещу Решение № 3447 от 22.04.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10240/2013 г., съответно в частите, с които е отменено Решение № 294 от 1.10.2013 г. на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси и е отхвърлена жалбата на Елза Стойкова Янева срещу Решение № 294.

С обжалваното решение съдът:

отхвърлил жалбата на Янева срещу решението в частта, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Елза Стойкова Янева, за това, че в качеството си на лице, което заема публична длъжност, сключила договори в свой частен интерес, с което нарушила разпоредбата на чл. 8, изречение 2, предложение 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и в частта, с която е установено неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в нарушение на чл. 16;

отменил Решение № 294 от 1.10.2013 г. на Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси в частта, с която е установен конфликт на интереси по отношение Елза Стойкова Янева, за това, че в качеството си на лице, което заема публична длъжност участвала в обучения като лектор и в частта, с която е установено неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в нарушение на чл. 16;

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисията), счита съдебното решение в частта, с която е отменено Решение № 294 за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неправилен счита извода на съда, че Янева не нарушила чл. 10, ал. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Неправилно и необосновано съдът приел, че лекциите, които Янева изнасяла на семинарите, не могат да се възприемат като консултантска дейност по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ и не попадат в обхвата на забранителната норма. Излага разбирането си за характера на консултантската дейност, както и за предмета на семинарите и обученията, които засягат въпроси свързани с акредитацията.

Неправилен и необоснован счита извода на съда, че не е изяснен въпроса за заинтересоваността на лицата, които са участвали в семинарите, от актовете, постановявани от Янева при осъществяване на правомощията й по служба. Съдът не отчел, че лицата са заинтересовани от актовете, защото съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС) изпълнителният директор акредитира като издава сертификати за акредитация. Счита заинтересоваността доказана и от факта, че всички лица, които участвали в семинарите, в които Янева била лектор, получили сертификати като органи за оценяване на съответствието. Излага подробно разбирането си за съдържанието на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ.

Неправилен счита извода на съда, че не е налице нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ. Янева не подала декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ във връзка с участието й в обучения като лектор.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Александър Пилев.

2. Касационният жалбоподател - Елза Стойкова Янева, счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 8, изречение 2, предложение 1 ЗПУКИ. Сочи, че не е получила материална облага, за да се твърди частен интерес. Юридическите лица, с които съвместно са организирани обученията не са свързани с нея лица, не са били акредитирани, не са в процес на акредитация и не са заявили намерение за дейност, която би била обект на акредитация. Сочи, че при сключването на договорите не упражнила правомощия по служба, поради което те са извън обхвата на закона и не влекат след себе си административно наказания. Съдът не посочил по какъв начин получаването на възнаграждение като физическо лице за положен труд по граждански договори е повлияло или можело да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени Решение № 294 в обжалваната част. Касаторът се представлява от адв. Елка Стоева, Софийска адвокатска колегия.

3. Ответникът по касационната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - Елза Стойкова Янева, счита решението в обжалваната част за правилно. Излага подробно разбирането си за съдържанието на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ и счита, че две от трите кумулативни предпоставки, визирани в нормата, не са налице. Счита даденото от Комисията тълкуване за силно ограничително както по отношение на правата на субектите по чл. 3 ЗПУКИ да полагат труд по позволени от закона форма и начин, така и на лицата, които желаят да получат знания в определена област. Правилно съдът приел, че не е налице нарушение на чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. Моли съда да остави без уважение касационната жалба.

4. Ответникът по касационната жалба на Елза Стойкова Янева - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, моли съда да остави без уважение жалбата на Янева. Счита решението в обжалваната част за правилно. Правилен е изводът на съда за допуснато от Янева нарушение на чл. 8, изречение 2 и чл. 12, т. 4 ЗПУКИ.

5. Председателят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на чл. 10, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. Даденото от съда тълкуване на визираната в чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ, втора кумулативно изискуема предпоставка за извършена забранена от закона дейност консултантска дейност, кореспондира на доказателствата, закона и практиката на съда. Обосновано в следствие на това заключение е отменено решението и по отношение на нарушението на изискването за деклариране на конфликт на интереси. При този смисъл на нормата на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ без значение за изхода на спора е поддържаната теза за неизясняване на въпроса дали участниците в семинара са с актове, издавани от ответната страна, респективно за необоснованост на решението тази му част следва да се уважи.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е неоснователна, а касационната жалба на Елза Стойкова Янева е основателна.

III. По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 26.01.2007 г., със Заповед № ЧР-Н-15, министърът на икономиката и енергетиката назначил на длъжността директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" Елза Стойкова Янева.

2. На 8.01.2010 г., със Заповед № ЧР-Н-02, министърът на икономиката и енергетиката назначил на длъжността директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" Елза Стойкова Янева.

3. В периода 1.01.2010 г. - 1.10.2012 г. в и от Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" били проведени 30 броя обучения - 20 организирани от агенцията и 10 от външни обучители.

4. В качеството си на изпълнителен директор на агенцията Янева сключила осем договори с предмет обучение за процеса на акредитация: един с "Медексел груп" ЕООД, два със Сдружение "Съюз на метролозите в България", четири с "Олдес" ЕООД и един със Съюз на специалистите по качеството в България.

5. С две от фирмите - външни обучители, Янева сключила граждански договори като физическо лице за предоставяне на услуги по обучения - "Медексел груп" ЕООД и "Олдес" ЕООД:

а) на 22.10.2010 г. граждански договор № 6 за обучение на 20 - 22.10.2010 г.; изплатена сума от 260, 00 лв.;

б) на 1.03.2012 г. граждански договор за обучение на 26 - 28.03.2012 г.; изплатена сума 450, 00 лв;

в) 21.09.2012 г. граждански договор за обучение на 24 - 26.09.2012 г.; изплатена сума 375, 00 л.;

г) 29.09.2012 г. граждански договор за обучение на 01 - 03.10.2012 г.; изплатена сума 480, 00 лв.;

6. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2010 г. Янева вписала в Приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност: Сдружение "Съюз на метролозите в България" - 300, 00 лв.; "Ескарго 2002" ЕООД - 40, 00 лв.; "Медексел груп" ЕООД - 260, 00 лв.; Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" - 8 866, 00 лв.

7. В годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. Янева вписала в Приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност: Сдружение "Съюз на метролозите в България" - 350, 00 лв.; "Олдес" ЕООД - 1 875, 00 лв.; Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" - 9 795, 00 лв.

8. В годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. Янева вписала в Приложение 3 - Доходи от друга стопанска дейност: Съюз на специалистите по качеството в България - 720, 00 лв.; "Олдес" ЕООД - 1 305, 00 лв.; Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" - 10 633, 00 лв.

9. На обученията, провеждани от Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" съвместно с различни юридически лица част от участниците притежавали акредитация като органи по оценяване на съответствието и били вписани в съответния регистър на агенцията.

10. На 21.12.2012 г. в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси постъпил сигнал за нарушения на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси от Елза Янева.

11. По сигнала Комисията образувала производство.

12. На 31.07.2013 г. Комисията изслушала Янева.

13. На 1.10.2013 г., с Решение № 294, Комисията:

а) установила конфликт на интереси по отношение на Елза Стойкова Янева за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" сключила: договор, изх. № 106/Р от 1.09.2010 г.; договор № РС-1-1 от 6.06.2011 г.; договор № 13 от 7.09.2011 г.; договор № 22 от 1.11.2011 г.; договор № 4 от 1.03.2012 г.; договор № 12 от 12.09.2012 г.; договор № РС-1-2 от 12.04.2012 г. и договор № 14 от 5.11.2012 г., в свой частен интерес, довели до получаването на възнаграждение в размер на 3 010, 00 лв., с което нарушила разпоредбата на чл. 8, изречение 2, предложение първо от ЗПУКИ;

б) установила неподаване на декларация пред органа по назначението по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод при подписване на посочените в б. "а" договори, с което нарушила чл. 16 във вр. с чл. 37 ЗПУКИ;

в) установила конфликт на интереси по отношение на Елза Стойкова Янева за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация", участвала в обучения като лектор, организирани от Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация", "Медексел груп" ЕООД, Сдружение "Съюз на метролозите в България", "Олдес" ЕООД, Съюз на специалистите по качеството в България, с които обучения в лично качество Янева извършила консултантска дейност срещу възнаграждение в размер на 3 010, 00 лв. на лица, заинтересовани от актове, издавани от изпълнителната агенция, с което нарушила чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ;

г) установила неподаване на декларация пред органа по назначението по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод при участие в обученията посочените в б. "в", с което нарушила чл. 16 във вр. с чл. 37 ЗПУКИ.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното Решение № 294 е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Приел, че в частта досежно приетото нарушение на чл. 8, изречение 2, предложение 1 ЗПУКИ решението е и материално законосъобразно. По отношение на Янева е налице частен интерес - наличие на сключени граждански договори, във връзка с които получила парични възнаграждения за работа, пряко свързана с предмета на дейността, която извършва като лице, което заема публична длъжност. Приел, при така установения конфликт на интереси по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 8 ЗПУКИ, за законосъобразен извода на Комисията за нарушение на чл. 16 ЗПУКИ.

В частта досежно приетото нарушение на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ приел, че решението противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като лекциите, които Янева изнасяла не са консултантска дейност, а преподавателска и не попадат в обхвата на забранителната норма на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ. Приел, че не е изяснен въпроса за заинтересоваността на лицата, участници в лекциите, от актовете, постановявани от Янева при осъществяване на задълженията й по служба. Комисията се ограничила да изброи участниците, без да изясни в кой момент е започнало акредитационното производство, кога и с какъв акт е приключило и дали във времето на процесните семинари участниците са участвали във висящи процедури пред агенцията. При липса на конфликт на интереси по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ съдът приел, че за Янева не е налице и задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ и следователно не е налице нарушение на чл. 16 ЗПУКИ.

Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Решение № 294 в частта по точки 1 и 2 и го отменил и за законосъобразност по точки 3 и 4 и отхвърлил жалбата - виж съответно т. 13, б. "а", "б", "в" и "г".

Този извод на съда е правилен досежно частта, с която е отменено Решение № 294 и неправилно в частта, с която жалбата на Янева е отхвърлена.

V. По съществото на спора:

Касаторите твърдят, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и в отменителната, и в отхвърлителната част. Доводите, които излагат в подкрепа на твърдяните пороци касаят осъществяването на фактическия състав на конфликта на интереси по чл. 8 и чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ и осъществяването на свързания с тях фактически състав на нарушението по чл. 16 ЗПУКИ.

Безспорно е, че в случая става въпрос за осъществяването на две форми на конфликт на интереси. За да е налице конфликт на интереси, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗПУКИ, е необходимо да са осъществени елементите на фактическия състав на нормата - лице, което заема публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе на изпълнение на правомощията му. Като форма на конфликт на интереси и двата фактически състава носят общите белези на фактическия състав на конфликт на интереси, но разкриват свои специфики.

1. По нарушението на чл. 8, изречение 2, предложение 1 ЗПУКИ:

От съдържащите се в чл. 8 ЗПУКИ различни алтернативи на конфликт на интереси относима за предмета на спора е забраната лице, което заема публична длъжност, да сключва договори в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията по служба. Елементите на фактическия състав на така формулираната забрана трябва да съществуват кумулативно.

Как се субсумират фактите по делото към релевантната нормативна уредба?

Безспорно по делото е, че Янева е лице, което заема публична длъжност. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Българска служба по акредитация" е лице по смисъла на чл. 3, т. 17 ЗПУКИ.

Вторият елемент на фактическия състав е това лице да сключва договори при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Безспорно е, че съгласно чл. 8 ЗНАООС Изпълнителната агенция "Българска служба по акредитация" осъществява нестопанска дейност, inter alia, като организира курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за процеса по акредитация. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗНАООС изпълнителният директор сключва договори с лица, за осъществяване на дейността на агенцията. Безспорно е също, че за изпълнение на функциите на агенцията по чл. 8, т. 4 ЗНАООС и чрез упражняване на правомощието си по чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗНАООС Янева сключила осем договори с предмет обучение за процеса на акредитация: един с "Медексел груп" ЕООД, два със Сдружение "Съюз на метролозите в България", четири с "Олдес" ЕООД и един със Съюз на специалистите по качеството в България. Проверката на приложените по делото договори показва, че единият от тях - този под № 14 от 15.11.2012 г., сключен със Съюза на специалистите по качеството в България не е подписан от Янева, а от заместващо я лице - Диков. Следователно този договор трябва да бъде изваден от групата на договорите, сключени от Янева в качеството й на лице, което заема публична длъжност. За останалите седем договори и вторият елемент на фактическия състав е налице - сключени са от Янева в изпълнение на правомощията й като изпълнителен директор.

Третият елемент на фактическия състав е тези договори да са сключени в частен интерес. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗПУКИ частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, което заема публична длъжност, или за свързани с него лица.

Кой и каква облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗПУКИ получил от сключените седем договори за обучение?

Безспорно е, че сключените седем договори за обучение довели до материална облага за изпълнителната агенция - агенцията получила определен процент от печалбата от всяко от обученията. Но тази материална облага е ирелевантна за фактическият състав на деянието по чл. 8 ЗПУКИ. Първо, тази облага не е облага, която Янева получила лично. И второ. Тя не е облага, която получило свързано, по смисъла на § 1, т. 1 ЗПУКИ, с Янева лице. Изпълнителният директор на агенцията и агенцията като юридическо лице не са свързани лица, тъй като директорът на агенцията не е нито в икономическа, нито в политическа зависимост от юридическото лице, на което е орган на управление по силата на закон. Следователно получаваната от агенцията материална облага от договорите не може да се приеме за облага, която Янева получава, нито такава, която свързано с нея лице получава.

Съдът приел за правилен извода на органа, че материалната облага е не полученото от агенцията, а получените от Янева възнаграждения за изнесени лекции по време на проведените обучения в изпълнение на сключените от Янева, в качеството й на изпълнителен директор, договори за обучения. Безспорно по делото е, че Янева сключила граждански договори с трите юридически лица, с които подписала седемте договори в качеството си на изпълнителен директор на агенцията. Но първо, тези граждански договори Янева не сключила в качеството на изпълнителен директор, на лице, което заема публична длъжност. Тези договори са сключени в лично качество, в качеството на лице, което притежава определени знания и може да проведе обучение. И второ, облага Янева получила именно по тези граждански договори, а не по договорите, които са сключени в качеството на лице, което заема публична длъжност.

Ако се счете за вярно приетото от съда и органа би следвало Янева, в качеството си на физическо лице да не може да извършва обучителна дейност по договори, по които страна е агенцията, защото каква е разликата между процесните седем договори и договора, подписан не от Янева, а от заместващото я лице. Фактически е нонсенс да се твърди, че когато Янева е подписала договора ще е налице конфликт на интереси, а когато това е сторило оправомощеното от нея лице такъв конфликт няма да е налице. Такова разбиране на закона стимулира действия за неговото заобикаляне, което едва ли е било цел на законодателя. Въпросът не е в това дали тя е подписала договорите със седемте фирми за обучение, въпросът е, че тези договори не са сключени в частен интерес. В частен интерес са сключени гражданските договори за обучение, но те не са сключени от Янева в качеството й на лице, което заема публична длъжност. Те са сключени при упражняване на частната активност на Янева. Във властническите правомощия на изпълнителния директор на агенцията не влиза провеждането на обучения. В тези правомощия влиза само сключването на договори за организиране на обучения.

Видно от изложеното третият елемент на фактическия състав на нарушението по чл. 8, изречение 2, предложение 1 ЗПУКИ в случая не е налице. Това прави фактическия състав неосъществен и следователно извода на съда за материална законосъобразност на Решение № 294 неправилен.

Тъй като не е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 8, изречение 2, предложение 1 ЗПУКИ за Янева не е било налице и задължение да подава декларация за наличие на частен интерес по конкретен повод по смисъла на чл. 12, т. 4 ЗПУКИ. Това значи, че не е налице и нарушение на чл. 16 ЗПУКИ.

2. По нарушението на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ:

Съдът приел, че с участието си като лектор в проведените обучения, организирани по силата на сключените договор за обучение, Янева не е осъществила състава на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ.

Какво разкрива фактическият състав на нарушението по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ? Субект на нарушението е лице, което заема публична длъжност. То не може да извършва консултантска дейност по отношение на лица, които са заинтересовани от актовете, които издава при осъществяване на правомощията му.

Съотнесени към фактите по делото елементите на фактическия състав сочат, че безспорно става въпрос за лице, което заема публична длъжност. Спорът е за характера на дейността и за заинтересоваността на лицата от актовете, които лицето, което заема публична длъжност, издава при осъществяване на правомощията му.

Както обосновано приел в мотивите си съдът законът не съдържа легална дефиниция на понятието консултантска дейност. С оглед на това и в съответствие с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието следва да бъде това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008 г., стр. 379, консултация е мнение, съвет на вещо лице по специален въпрос. Разгледано в контекста на правната норма съдържанието на понятието в общоупотребимия български език значи изразяване на мнение или съвет по определен конкретен въпрос от компетентно в съответната област лице.

В случая това не е сторено. Първо, сключените между Янева и търговците договори са за организиране на обучения, не за организиране на консултации по отделни конкретни въпроси. Впрочем, агенцията, съгласно чл. 8, т. 4 ЗНАООС, има право да сключва договори за различни форми на обучение, не на консултации. Органът не твърди, че сключените между търговците и агенцията договори са нищожни поради противоречие със закона. Второ, сключените между Янева и търговците граждански договори също са за обучение, не за консултации на отделни правни субекти по конкретни въпроси. Видно от доказателствата по делото Янева получила възнаграждение за проведено обучение, изнесени лекции - за лекторски часове. Обучението и лекциите са форма на преподавателска дейност, както правилно приел и съдът, не на консултантска дейност по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ. Що се отнася до възможността в хода на обучението - по време или след лекцията, да се отговаря на въпроси на участниците, следва да се посочи, че това е част от обучителния процес, а не консултантска дейност по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ.

Видно от изложеното установеното в чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ специално изпълнително деяние на нарушението в конкретния случай не е налице. Това значи, че не е осъществен елемент на фактическия състав на тази форма на конфликта на интереси.

Но не само деянието не е в исканата от закона форма. По делото не е установен и третият елемент на фактическия състав - дейността да е спрямо лица, които са заинтересовани от актовете, които лицето, заемащо публична длъжност, издава при осъществяване на правомощията си. Факта, че предмета на обучението е свързан с акредитацията - дейност в обхвата на компетентността на изпълнителния директор, сам по себе си не води автоматично до извод за заинтересованост на участвалите в обучението правни субекти от издаваните от Янева актове. Извършеното от Комисията изброяване на правни субекти, които са присъствали на обученията само по себе си не разкрива исканата от закона форма на интерес. Дали присъствалите правни субекти са получили вече акт от вида на тези, които Янева в качеството си на изпълнителен директор на агенцията издава, дали са били в процедура по издаване или е било предстоящо започването на процедура по издаването на такъв акт органът изобщо не изследвал в хода на производството.

Доводът на Комисията, че законът не изисква наличие на висящи процедури по принцип е прав, но законът също така не изисква и презумиране на интерес. Твърде рестриктивни са правните последици от установяването на конфликт на интереси, за да се допусне разширително тълкуване на правните норми на закона и в частност на чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ. В случая Комисията a priori приела наличие на заинтересованост от актовете на лектора, без да отчете, че ако нямат отношение, следователно и интерес към въпросите на акредитацията процесните правни субекти няма да посещава изобщо обучителните семинари, организирани от агенцията и процесните търговци.

Установяването на факти, въз основа на които да може да се направи обоснован извод за наличие на заинтересованост от актовете, които Янева в качеството си на изпълнителен директор издава, е от съществено значение за доказването на нарушението по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ, тъй като става въпрос за доказване на елемент от фактическия състав на нарушението. Доказателствената тежест за тези обстоятелства, както и за останалите елементи на фактическия състав, е на Комисията.

Без правно значение за законосъобразността на Решение № 294 в частта досежно нарушението по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ, с оглед на установената липса на два от елементите на фактическия състав на нарушението, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че конфликта на интереси по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ не изисква частен интерес у лицето, което заема публична длъжност. Дали Янева е получила или не възнаграждение по гражданските договори за извършване на обучение е ирелевантно за нарушението по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ. С оглед на това неправилно органът включил в състава на нарушението и твърдение за получено от Янева възнаграждение за дейността в размер на 3 010, 00 лв. Отделен е въпросът как органът формирал размера на това възнаграждение, тъй като сбора на получените от Янева суми по гражданските договори, сключени по осемте договори с посочените лица, не е 3 010, 00 лв., а в мотивите му обяснение досежно размера на сумата няма.

Съдът като установил, че органът не доказал кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав на нарушението по чл. 10, ал. 2 ЗПУКИ направил правилен и обоснован извод за липса на конфликт на интереси и с оглед на това за незаконосъобразност на Решение № 294 в тази му част. Липсата на конфликт на интереси прави, както правилно приел и съдът, незаконосъобразен извода на Комисията за нарушение на чл. 16 ЗПУКИ - за Янева не е възникнало задължение за подаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ.

Видно от изложеното доводите на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за неправилност на съдебното решение в частта, с която съдът отменил Решение № 294 са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти и правилно тълкувал и приложил материалния закон. Доводите на Елза Янева за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 294 са основателни. Съдът, макар и правилно да установил релевантните факти неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, не се налага установяването на факти, поради което съдът следва постанови решение, с което да отмени Решение № 294 в частта, с която е установено по отношение на Елза Янева извършването на нарушение на чл. 10, ал. 2 и чл. 16 ЗПУКИ.

Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд