Решение № 13404 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2015 г.

Решение № 13404 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Вивагро" ЕООД, с. Строево, община-Марица, област-Пловдив, чрез пълномощника му - адв. Шилев, против решение № 466/16.03.2015 г. по адм. дело № 2740/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161400202/06.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 868/29.08.2014 г. на и. д. зам. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 21 858,38 лв. и лихви в размер на 6 424,38 лв. и в частта за дължим корпоративен данък за 2011 г., в размер на 753,79 лв. и лихви - 168,01 лв. и изменен със същото решение на и. д. зам. директор на Д"ОДОП"-Пловдив, в частта за дължим корпоративен данък за 2010 г., от 7 360,49 лв. на 5 818,54 лв. и за лихвите от 2 403,52 лв. на 1 900,01 лв. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на "Вивагро" ЕООД, съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен и не са налице основания за отмяната му. От анализа на събраните в ревизионното и съдебни производства доказателства, е установил, че дружеството не е оборило констатациите и изводите в РА за липса на реални доставки по фактурираните доставки на стоки и услуги. Посочил е, че тези доказателствата не установяват еднозначно настъпило данъчно събитие, свързано с получаване на процесните стоки и услуги. По отношение на фактурираните доставки на стоки е приел, че липсват доказателства за предаване и приемане, респ., че собствеността върху тези родово определени вещи е прехвърлена на получателя, а по отношение на услугите - че са извършени, за да се приеме, че е налице данъчно събитие, за упражняване правото на данъчен кредит. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, като е приел, че установеното от вещото лице редовно счетоводство на получателя и наличието на данъчни фактури, не са достатъчни, за възникване на това право. Обсъдил е и гласните доказателства, ангажирани от оспорващия, като подробно е изложил мотиви защо не кредитира показанията на св. Илия Гънгов и защо счита, че показанията на св. Куртев са общи и неконкретни. Обсъдил е подробно данните, установени от ОП, въз основа на редовно извършени процесуални действия по ДОПК спрямо ревизираното лице /РЛ/ и преките доставчици и лицата, с които те са договаряли, наличието на регистрирани фискални устройства с фискална памет в ТД на НАП от преките доставчици, във връзка с издадените от такива устройства фискални касови бонове към издадените фактури. Въз основа на тях е обосновал изводи, че констатациите на ОП за липса на реални доставки на стоки и услуги по издадените фактури, не се опровергават. Посочил е, че в случая правото на данъчен кредит на получателя по доставките, е отказано правилно, поради отсъствие на едно от условията за упражняването му, по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71 от ЗДДС, а именно наличие на реално извършени облагаеми доставки. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС в подобни случаи, като е приел, че съгласно тази практика това право е свързано с наличието на облагаеми доставки, а при липсата на такива, правото на Съюза и принципите на данъчния неутралитет допускат отказване на правото на приспадане на ДДС / решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-643/11/. При тези изводи, съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен и в частта на установените задължения по ЗКПО за 2011 г., съответно изменен в същата част за 2010 г., от непризнатото право на данъчен кредит по издадените фактури, с което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на РЛ. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно е съобразено, че правото на данъчен кредит възниква когато данъка стане изискуем, а ДДС става изискуем на датата, на която възниква данъчното събитие за доставката. Данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС се свързва с датата на която се прехвърля собствеността върху стоката или се извършва услугата. Основните предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е стоката или услугата - предмет на доставката да е доставена. Следователно при преценката за наличие на това право, основният въпрос е налице ли са доказателства за наличие на реално извършени доставки. Настоящият състав споделя правните изводи на съда, че такива доказателства не са представени, а събраните такива от ОП, не установяват данни за реалност на процесните доставки, поради което правилно жалбата на касатора срещу оспорения РА, в частта му по ЗДДС, е отхвърлена, като неоснователна. Неоснователни са оплакванията срещу изводите на съда за недоказаност доставките на дизелово гориво от различни бензиностанции в гр. Пловдив, по издадени от последните фактури и фискални касови бонове, в общ размер на упражненото право на данъчен кредит - 3 272,27 лв. Установено е, че това гориво е предназначено за селскостопанската техника на РЛ, намираща се в с. Строево, която не е пригодена за пътуване до тези бензиностанции в гр. Пловдив и не е установено по какъв начин е доставяно това гориво - чрез транспорт на доставчика или получателя до с. Строево, какъв транспорт от кой служител, има ли съставяни пътни листове за изминат маршрут и къде е разтоварвано - в склад на получателя или направо в резервоарите на тези трактори и комбайни. Фактурите са издавани въз основа на касови бонове, по няколко на брой за един или няколко поредни дни, в различни часове на деня, за малки количества, при неустановеност на клиента по издадените касови бонове. При съвкупната преценка на тези данни, правилни са изводите на съда, че за процесното гориво липсват данни за реалност на доставките. Същите изводи се налагат и по отношение доставките на дизелово гориво от "Еклипс 8" ЕООД и "Еклипс 7" ЕООД, с упражнено право на данъчен кредит от касатора в размер на 5 087,74 лв., по 9 бр. фактури. По тези доставки, с вписано място - бензиностанция в гр. Пловдив, също липсват доказателства за реално предаване, като посочените-поре. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Куртев, относно начина на предаване на горивото, тъй като от тях не става ясно, чий служител е този свидетел, за кой период от време има непосредствени впечатления относно начина на зареждане с гориво, не сочи какви количества са зареждани в туби, както и с какъв превоз са превозвани тези туби и за какви МПС-та е използвано това гориво. Неоснователни са оплакванията и по доставките на газ пробан бутан и автогаз, по фактури издадени от доставчика "Лукойл България" ЕООД, "Петрол" АД и "Шел България" ЕАД. За тях съдът правилно е приел, че касаторът не е представил доказателства за реалното им получаване и използване, тъй като трактор "МТЗ 80", за който е поддържано, че са закупени тези продукти, е с двигател за дизелово гориво, а за другото МПС- товарен автомобил ЗИЛ, с монтирана газова уредба, не са представени доказателства, че е бил зареждан с такъв газ на газстанциите, откъдето са издадени фактурите, че има издадени пътни листове за движение, а е установено, че е бракуван като МПС. Касаторът не е установил пред първата, а и пред настоящата инстанция, че са налице реални доставки на торове - 20, т. амониев нитрат и 6,5, т. карбамид, по 2 бр. фактури от м. 11.2010 г., издадени от "Газ лоджистик" ЕООД. В тази връзка правилно е прието, че при извършената насрещна проверка на този доставчик, не са установени доказателства за реалност на доставките. Същият не е представил, а и не са открити данни за материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на тези доставки. Плащането е удостоверено с 2 бр. касови бона от ЕКАФП, каквото фискално устройство не е регистрирано в НАП на негово име. За същия е установено, че има регистрирани фискални устройства за продажба на течни горива, а не на торове. Не без значение за направения извод е и факта, че процесните фактури не са отразени в дневниците за продажба и в справките-декларации по ЗДДС за м. 11.2010 г. на този доставчик. Липсват реални доставки, поради което касационната жалба е неоснователна и по отношение издадените 2 бр. фактури от "Бета кар В" ЕООД с предмет-транспортни и ремонтни услуги, и стоки - лагери, семеринги, ремъци, филтри, за д. п. м. 09.2010 г. Изводите на съда правилно са обосновани с непредставянето на доказателства от това дружество за материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на тези доставки на стоки и услуги. Такива не са представени и от касатора, с изключение на извършените счетоводни записвания на издадените фактури и 2 бр. касови бонове, за извършено плащане. При проверка на последните от ОП е установено, че този доставчик няма регистрирано фискално устройство, с данни по издадените бонове. И при него е установено, че фактурите не са отрадени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за м. 09.2010 г. и след това. Идентичти изводи съдът е направил по отношение доставката на 50 защитени комплекти, по фактура от 26.07.2011 г., издадена от "СБИ груп", които се споделят, поради изложеното по-горе и отсъствието на доказателства за реалност, свързани с предаването и приемането на тази стока. Настоящият състав намира за правилно обжалваното решение и по отношение доставките на 4 550 л. дизелово гориво и транспортна услуга по 2 бр. фактури, издадени от "Креатив феарс" ООД, за д. п. м. 07. и м. 08.2012 г. При извършената от ОП насрещна проверка, дружеството не е представило никакви документи за тези доставки. Чрез писмо до РЛ, това дружество му е предоставило договор с "Глобал комерс" ЕООД от 01.01.2012 г. за наем на камион-цистерна с рег. № СМ 7566 АМ, за която е установено, че за периода 2011 и 2012 г. е била наета също и от лицето Богдан Венков Телбийски. В дневниците за продажби на "Глобал комерс" ЕООД не са отразени фактури, с получател - "Креатив феарс" ООД, нито пък са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на автомобила. Налице са договори за отговорно пазене и временно съхранение на горива между доставчика и "Немесис груп" ООД, вкл. дизелово гориво - 11969 бр. в ПВЦ бутилки по 10 л. маркиран дизел за отопление, а не дизелово гориво за МПС, каквото е фактурираното. На посочените от доставчика като водачи на този товарен автомобил лица - Ружинов и Крънчев, по граждански договори, е установено, че не е плащано възнаграждение, а освен това за процесния д. п. и двамата са се водили на трудов договор при друго дружество. По отношение транспортната услуга също правилно е прието, че липсва реалност, като се споделят изцяло правните изводи на съда, без да е нужно да се повтарят. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението, поради реалност на доставките на дизелово гориво, по 2 бр. фактури от м. 11.2012 г., издадени от "Хангеки" ЕООД. Правилни са изводите на съда, че представените доказателства, както от доставчика, така и от касатора, не обосновават такива изводи. Установено е, че доставката на такова гориво на "Хангеки" ЕООД от "Ти Ен Ви" ЕООД, по фактура № 1/01.10.2012 г. на последното дружество не е осъществена от него, поради това, че същото не е издавало фактури на "Хангеки" ЕООД. Не е установено, че продаденото дизелово гориво е съхранявано от "Селурма" ЕООД, като депозиториум, по договор за отговорно пазене на горива от 03.09.2012 г. с доставчика "Хангеки" ЕООД. Липсват доказателства за предаване на такова гориво за отговорно пазене, както и издадени и отразени фактури от "Селурма" ЕООД спрямо "Хангеки" ЕООД. Не е установено, че процесното гориво е превозено с камион цистерна с рег. № СМ 7566 АМ, предоставен под наем от "Глобал комерс " ЕООД на "Хангеки" ЕООД, по представения договор за наем от 03.09.2012 г. Не е установен и кадровия ресурс за изпълнение на доставката, по представен договор за преотстъпване на работна ръка между доставчика и "М Джи Транс 2012" ЕООД, съобразно данните при извършената насрещна проверка на последното дружество. При изследване на тези данни съдът правилно е приел, че липсват доказателства за реалност на тези доставки на гориво, поради недоказаност за наличие на материалнотехническа база и кадрови ресурс за изпълнението им от прекия доставчик, данни за използване на МПС с рег. № См 7566 АМ, декларация за съответствие на качеството на течните горива и акцизен данъчен документ, документи за превоз и пр. Неоснователно е позоваването от касатора на практиката на СЕС за подобни случаи, защото съдът е изложил мотиви и по тази практика, в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит не възниква за получателя при липса на облагаема доставка, както е в случая. Предвид изложеното, крайните изводи на съда за недоказаност наличието на облагаеми доставки по издадените на РЛ фактури, се явяват законосъобразни и обосновани. Съответно на това обжалваното решение е правилно и по отношение установените с РА допълнителни задължения по ЗКПО, от извършеното увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, с непризнатите като разходи суми по тези доставки, за 2010 и 2011 г., коригирани за 2010 г. с решението на директора на Д"ОДОП" - Пловдив. По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение