Решение № 14316 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2015 г.

Решение № 14316 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10644/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Г. Й. Г. и С. Д. Г., двамата от гр. С. против решение № 3969/8.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12098/2013 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлен иска им срещу кмета на район "О.", СО за установяване, че задължението по Заповед № РД-09-258/18.05.2007 г. не подлежи на изпълнение поради изтекла давност. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че с изпращането на две покани за доброволно изпълнение от 18.02.2010 г. и от 6.12.2013 г. са предприети действия за принудителното изпълнение на заповедта, които прекъсват давността. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд правилно е установил, че Заповед № РД-09-258/18.05.2007 г. на кмета на район "О.", СО, с която е разпоредено премахването на двуетажна сграда" в С., ул. "Ч." №..., в която касаторите притежават от 2011 г. обект- Магазин № 5, е влязла в сила след съдебно обжалване на 14.11.2008 г. и е изпълнително основание по чл. 268 АПК. На 18.02.2010 г. до няколко лица, между които и праводателката на касаторите Л. С. е изпратено писмо, в което се съобщава за издаването на заповедта и се уведомява, че "ако в най-кратък срок не вземете мерки относно причините за неизпълнението й следва съставяне на Акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление". Това писмо неправилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като покана за доброволно изпълнение. То е подписано от главния архитект на район "О."-СО, който не е орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК и по делото липсват доказателства за делегиране на правомощия от компетентния орган. В писмото липсват данни за започване на изпълнително производство. Не е определен срок от получаването му за доброволно изпълнение на задълженията по заповедта, както не е включено предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок, а само уведомление, че би могло да се ангажира административно-наказателна отговорност. Писмото няма съдържание, което да го квалифицира като покана за доброволно изпълнение, отправянето на каквато е първото действие на органа по изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение не подлежи на съдебен контрол, но представлява правно действие на органа по изпълнението, чието предприемане прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б."в" ЗЗД . В случая обаче писмото от 18.02.2010 г. не е действие по принудителното изпълнение на заповедта и с него не е прекъсната давността, респ. не е поставено началото на нов давностен срок. Установеният в чл. 285 АПК 5-годишен давностен срок е изтекъл на 14.11.2013 г., като в рамките на този срок не са предприети законосъобразни действия по принудително изпълнение от органа по изпълнението, поради което и давността не се счита за прекъсвана. Поканата за доброволно изпълнение от 6.12.2013 г. е изпратена след изтичането на 5 години от влизане в сила на изпълнителното основание и не поражда характерните за нея правни последици. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на делото за уважаване на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,