Решение № 2524 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2012 г.

Решение № 2524 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5905/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дюти Фрии" ЕООД гр. София, с адрес за призоваване гр. София, бул. "Васил Левски" № 69, партер - чрез адв. Красимир Иванчев и адв. Станимир Цолов, против решение № 290/29.02.2012 г. по адм. д. № 60/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 2601-1562/22.11.2010 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № 1209/23.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници" София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел за мотивиран обжалвания административен акт, с решението си прекомерно е разширил пределите на отговорността на митническия складодържател, неправилни са изводите му, че кражбата не е непреодолима сила, както и изводите относно негодността на процесната стока и относимостта на това обстоятелство към обжалвания административен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът - началникът на Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - НАП - София, чрез процесуалния си представител, също оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Върховният административен съд, осмо отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба пороци и извърши проверка на обжалваното решение съобразно обхвата на чл. 218 АПК, прие следното: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт съдът е приел за установено, че жалбоподателят е титуляр на режим "митническо складиране" съгласно разрешение № ВG 001000/71/000028 от 25.03.2009 г., издадено от началника на Митница Бургас за склад с идентификационен номер А/BG001000/00007. Във връзка с подадена от дружеството - складодържател справка вх. № 2601-1562/27.09.2010 г. за складовите наличности към 24.09.2010 г. митническите органи са извършили проверки на посочения склад, резултатите от които са обективирани в протоколи № 140/24.09.2010 г., № 141/27.09.2010 г. и № 142/28.09.2010 г. При проверките е установена разлика между количеството стоки, описани в подадената от дружеството справка и реалната наличност общо на 131 457 кутии или 2 629 140 къса различни марки цигари и 2 пакета пурети. С решение № 2601-1562 от 22.11.2010 г., постановено от началника на Митница Бургас на основание чл. 203, § 1 от Регламент на съвета (ЕИО) № 2913/1992 г. и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ вр. с чл. 214, § 2 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета за липсващите стоки по ЕАД 09BG001001J0002832/5.12.2009 г., ЕАД 09BG001001J0002824/5.12,2009 г. ЕАД 09BG001001J0003562/7.07.2008 г., ЕАД 09BG001001J004136/26.08.2008 г. и ЕАД 09BG001001J0001150/21.04.2009 г., са определени публични задължения, както следва: мито в размер на 74 177.99 лв.; ДДС в размер на 137 734.07 лв. и акциз в размер на 485 704.65 лв. На основание чл. 203, § 2 вр чл. 214, § 2 от Регламент 2913/1992 г. е определена дата на възникване на задължението - 28.09.2010 г. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗДДС за дата на възникване на задължението за заплащане на ДДС е приета датата, на която възниква задължението за заплащане на вноски митни сборове на територията на страната за всеки ЕАД. На основание чл. 20, ал. 3 ЗАДС за дата на възникване на задължение за плащане на акциз е приета датата на установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗАДС. Задължението е взето под отчет с рег. № 2493/20101122, като от началника на Митница Бургас е издадено решение № 2601-1562/22.11.2010 г., което е потвърдено с решение № 1209/23.12.2010 г. на директора на Агенция "Митници" София. С оглед на така установеното от фактическа страна съдът е възприел констатациите за митническите органи, че е налице отклонение на стоки от митнически надзор по време на тяхното съхранение в митнически склад под режим митническо складиране, за което отклонение съобразно нормата на чл. 101 от Регламент 2913/92, респ. чл. 107 от ЗМ отговорност носи титуляра на режима - "Дюти фрии" ЕООД. Страните не спорят по фактите. Касаторът счита, че съдът е стигнал до неправилен и необоснован правен извод за отклонение на стоки от митнически надзор, тъй като не е обсъдил въпроса с кражбата на тютюневите изделия и обстоятелството, че проверката е инициирана от самото дружеството, както и че издаденото срещу него наказателно постановление е отменено с решение на ОС - Бургас по нахд. № 2074/2011 г. Твърди, че събитията довели до липсата извън обективните възможности на складодържателя. Счита, че липсва отклонение и поради негодност и безвъзвратното загубване на цялата стока - откраднатата и унищожената в последствие поради негодност - каквато хипотеза предвижда чл. 206 от Регламент 2913/92 г. "стоката е невъзможна за ползване от когото и да било". Така също съдът не е съобразил, че стоката е с произход от Европейския съюз. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил установените по делото и относими за спора факти и обстоятелства, в резултат на което е стигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В подкрепа на изводите си съдът е изложил подробни съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция. С въвеждането на процесните тютюневите изделия на територията на страната и поставянето им под режим митническо складиране те попадат под митнически надзор и са обект на митнически контрол. До получаването на митническо направление тези стоки имат статут на временно складирани при определени от митническите органи условия, осигуряващи идентификацията и неотклоняването им от митнически надзор. Отговорността за неотклоняване на стоките от митнически надзор, съгласно чл. 101, б. "а" от Регламент 2913/92 г. на Съвета и чл. 107, т. 1 ЗМ, е на одобрения от митническия орган складодържател, какъвто в случая е касаторът. Настъпването на липси по време на съхраняването на стоките по същество представлява отклоняване от митнически надзор, което съобразно чл. 203, ал. 1 от Регламент 2913/92 г. има за последица възникване на вносно митническо задължение, чл. 54, ал. 1 ЗДДС за ДДС и чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС за акциз. Когато изчезнат стоките и липсата им не може да бъде задоволително обяснена, както е в настоящия случай, митническите органи могат да считат, че стоките са изразходвани или употребени в свободната зона или в свободния склад и при невъзможност да бъде установено лицето изразходвало или употребило стоките, отговорено за плащането на митническото задължение е последното известно на митническите органи лице, в случая складодържателят ( чл. 203, ал. 3, т. 4 и чл. 205 от Регламент 2913/92 г.). В съответствие с установените факти по делото съдът е приел, че твърдяната кражба не е установена по надлежния ред, както и че тя не представлява непреодолимо обстоятелство или сила. Не е налице и законово предвидено обстоятелство, което да води до освобождаване от вносно митническо задължение по смисъла на чл. 206 от Регламент 2913/92 г. В съответствие с установеното по делото е и изводът на съда, че оспорващият не е доказал безвъзвратна загуба на стоката, в резултат на самото естество на стоката, тъй като допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установила само търговска непригодност на наличната стока, от където не може да се направи извод, че в същия търговски вид са били и липсващите стоки. Освен това, пробите не са взети по реда на чл. 75 ЗМ и чл. 155 и сл. ППЗМ. Обосновано съдът не е кредитирал и заключението на ССЕ, съгласно което по-голяма част от процесните тютюневи изделия са били с произход ЕС. Правилно съдът е приел, че след като стоките са поставени под режим митническо складиране, към момента на въвеждането им в страната и поставянето им под този режим жалбоподателят не е имал доказателства за техния статут на общностни стоки, поради което се считат за необщностни стоки. Допълнително следва да се отбележи и обстоятелството, че складирането е обективирано в три броя митнически декларации от 2009 г. и два броя митнически декларации от 2008 г., т. е. след присъединяването на РБ към Европейския съюз, което опровергава твърдението, че стоките са общностни. Съгласно чл. 90 ЗМ и чл. 84 МК митническото складиране е режим с отложено плащане и касае необщностни стоки. Начините и формите за доказване на общностен статут са изчерпателно определени в чл. 314в от РПМК, но в случая те не са използвани за установяване на твърденията в този смисъл. По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,