Решение № 3705 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2016 г.

Решение № 3705 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Стоян Василев Георгиев за отмяна на решение № 12241 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 10718/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила решение № 1768 от 3.08.2015 г. по адм. дело № 1407/2015 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев против отказ рег. № 436р-8560/29.04.2015 г. на началника на Второ Районно управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна да издаде разрешение за придобиване на 1 бр. късо нарезно оръжие и до 50 бр. боеприпаси. Молителят поддържа, че посоченото решение противоречи на влязло в сила решение № 10070 от 12.11.2002 г. по адм. дело № 7201/2002 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Моли решението по адм. дело № 10718/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде отменено при условията на чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът по искането за отмяна не изразява становище. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: Производството по адм. дело № 10718/2015 г. на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на Георгиев против решение № 1768/3.08.2015 г. по адм. дело № 1407/2015 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Георгиев против изричен отказ на началника на Второ РУ на ОДМВР - Варна да му издаде разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие и боеприпаси. Касационната жалба е разгледана и с решение № 12241/17.11.2015 г. по адм. дело № 10718/2015 г., предмет на искането на отмяна, решението на Административен съд - Варна е оставено в сила. Цитираното и представено с искането за отмяна решение № 10070/12.11.2002 г. по адм. дело № 7201/2002 г. на Върховния административен съд, за което се твърди, че разрешава по различен начин същия правен спор, е образувано също по касационна жалба на молителя Георгиев против решение от 7.06.2002 г. по адм. дело № 1382/2001 г. по описа на Варненския окръжен съд. В този случай със съдебния акт решението на окръжния съд е отменено и е постановено ново решение по същество, с което е отменен мълчалив отказ на началника на Второ РПУ - Варна да се произнесе по заявление на Георгиев вх. № 302/18.02.2000 г. за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Решението, чиято отмяна се иска и влязлото в сила решение по адм. дело № 7201/2002 г. на Върховния административен съд, нямат идентичен предмет, тъй като са образувани по жалби против административни актове, които независимо че са издадени от един административен орган, са различни - постановени са в различни административни производства и по отделни заявления на подателя на искането за отмяна. Предмет на производството по делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска, е отказ рег. № 436р-8560/29.04.2015 г. на началника на Второ РУ на ОДМВР - Варна, постановен по заявление на Георгиев от 31.03.2015 г., а предмет на оспорване в производството по адм. дело № 7201/2002 г. на Върховния административен съд е мълчалив отказ на същия орган, постановен по заявление на Георгиев от 18.02.2000 г. При липсата на идентичност между предмета на двете дела, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Поради изложеното настоящият петчленен състав приема, че не са налице посочените в чл. 239, т. 4 от АПК основания за отмяна на решение № 12241/17.11.2015 г. по адм. дело № 10718/2015 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,