Решение № 8597 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2015 г.

Решение № 8597 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Директора на дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, и ЕТ "Кони Ч И. Г." чрез адв. Х. срещу Решение № 17/8.01.2015 г. по АХД № 466/2014 г. С обжалваното решение Административен съд гр. П. е отменил Ревизионен акт № 161302297 от 23.09.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 26 от 6.01.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., в частта за: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г., ведно с лихви, както и вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г., ведно с лихви; вноски за здр. осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. с лихви; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. с лихви; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г., ведно с лихви, както и осигурителни вноски за годишно изравняване /ДОО, ДЗПО-УФП и 30 за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г./; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г., ведно с лихви, за разликата над 2 830.57 лв. и лихва над 698.60 лв.; ДОО - за разликата над 2085.60 лв. и лихви над 867.56 лв.; ДЗПО - за разликата над 948 лв. и лихви над 394.35 лв.; НЗОК - за разликата над 1 516.80 лв. и лихви над 374.35 лв. и е отхвърлил жалбата на ЕТ "Кони Ч И. Г." чрез адв. Х. в останалата й част, ведно със съответните прилежащи лихви. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни части, като се претендира неправилност по наведените основания за това. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е необосновано, неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата на ЕТ "Кони - И. Г." гр. К. и неоснователност на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира същите за процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е бил РА № № 161302297 от 23.09.2013 г., издаден от Е. С. - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 26 от 6.01.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. П., с който са определени следните задължения на ревизираното лице: данък по чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 12 459.77 лв. и лихви - общо 5 312.23 лв. /2007 г., 2008 г., 2010 г./; вноски за ДОО общо в размер на 6 965.40 лв. и лихви - общо 5 647.98 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 2 352.00 лв. и лихви - общо 1 729.44 лв.; вноски за 30 общо в размер на 3 201.60 лв. и лихви - общо 1 288.73 лв. За да постанови спорното решение, съдът е приел, че законосъобразно е извършена ревизията по реда на чл. 122 и следващите ДОПК, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По делото са изслушани свидетели, назначена съдебно - счетоводна експертиза и приети писмени доказателства. След подробен анализ на доказателствата първоинстанционният съд е приел, че приходните органи са достигнали до правилен извод относно размера на извършените за отделните ревизирани периоди разходи и размер на доходи, с изключение сумите по договорите за заем и предоставената от родителите сума. Вземайки предвид тези суми и заключението на вещото лице съдът е преизчислил задълженията на ревизираното лице. Приел е също така, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуалноправна, поради което се дължат съответните вноски за ЗО и ДЗПО-УПФ. Решението е частично неправилно. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" гр. П.: Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно в частта, с която първоинстанционният съд е уважил частично жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, като е приел за доказани заемните договори с шест физически лица, както и че е реално получена сумата от родителите на ревизираното лице. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, предвид близките им приятелски взаимоотношения. Следва да се посочи, че същите кореспондират с представените писмени доказателства - договори с разписка за връщане и документ, удостоверяващ връщане на сумите с лихва. Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд информацията на свидетелите следва да бъде квалифицирана като обективна, доколкото се установи удостоверяването й посредством писмени доказателства за финансовите им възможности /официални писмени документи за доходи от конкретен източник, вкл. на съпругите на част от лицата/. В този смисъл настоящата инстанция споделя изчерпателните мотиви в обжалваното решение, които не е нужно да бъдат преповтаряни и чрез които е изяснена фактическата обстановка. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства и е обосновал преценката си за тяхната доказателствена стойност. Кредитирал е тезата на жалбоподателя относно част от получените от трети лица парични заеми, защото, освен представените писмени доказателства и свидетелски показания относно заемите, е установил, че лицата са разполагали с финансови средства и са имали финансовата възможност към съответните моменти да предоставят отразените в договорите суми. Това важи и за сумата от 37705 лева, която родителите на ревизираното лице са получили обратно от дъщеря си, в резултат на имотни сделки, поради което обосновано и правилно съдът е приел, че към месец 12.2006 г. те са могли да разполагат със сумата от 37772 лв. с доказан източник. С оглед на посочените съображения, решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на ЕТ "Кони Ч И. Г.": В частта за установените задължения за осигурителни вноски за данъчните периоди от 2007 г. до 2011 г., първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ, ДЗПО и ДОО по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/18.05.16 г. по Тълкувателно дело № 3/15 г. на ОСС ВАС, I и II колегии. В тази част касационната жалба следва да бъде уважена и първоинстанционното решение и ревизионния акт да бъдат отменени относно определените задължения за ЗО, ДЗПО-УПФ и ДОО. Неоснователни са останалите оплаквания в касационната жалба на ревизираното лице относно липсата на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и за неправилност на решението в частта му, с която не е призната сумата от 60 000 евро, дадени на ревизираното лице от бащата на съпругата му. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като органите по приходите обосновават чрез изготвените парични потоци посоченото основание с наличието на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. Правилен е и извода на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за приходите на тъста на жалбоподателя К. К., като доказването им в случая е в тежест на ревизираното лице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,