Решение № 4148 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6744/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Стоева, чрез адвокат Т. Радуцов от АК Видин против Решение 2869 от 27.04.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 5503/2022г. С него е отхвърля жалба на Х. Александрова срещу Решение 2153-21-214/27.05.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане РНП-2-4-21-01106686 от 1.04.2022г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване в частта за вземането на НОИ в общ размер от 19 389.81 лева/главница и лихви/, произтичаща от неоснователно изплатена сума за пенсия, еднократна допълнителна сума и великденска еднократна сума за периода от 1.01.2015г. до 30.06.2020г. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно като необосновано, в нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Свеждат се до това, че обжалваното разпореждане е нищожно, и се прави възражение за давност, доводи, поддържани и разгледани от административния съд, сега поддържани в хипотезата на касационни отменителни основания. Поддържат се е и доводи по същество на спор за правомерно отпусната пенсия и добросъвестно/недобросъвестното й получаване, както и доводи по отношение на административни актове предмет на други административни и съдебни производства. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Участващия в производството представител на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона при касационната проверка констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се приема за основателна жалба на настоящия касатор срещу разпореждане от 1.04.2022г. на ръководител на ПО за погасяване по давност на вземане на НОИ, установено с Разпореждане РНП-2-4-21-01106686/1.04.2022г. за неоснователно изплатена сума за периода от 1.12.2013г. до 31.12.2014г. В останалата част жалбата е приета за неоснователна. С разпореждането от 1.04.2022г. се разпорежда Х. Стоева да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократни суми в общ размер от 22959.02 лева, от които главница за периода 1.12.2013г. до 30.06.202ог. в размер на 15368.26 лева и законна лихва в размер на 7590.76 лева. Разпореждането е издадено след постановяване на решение 1273 от 10.02.2022г. на Върховен административен съд по адм. дело 8651/2021г. С него се отменя Решение 3706 от 8.06.2021г. на административен съд София град по адм. дело 12318/2020г. в частта относно т. 3 на разпореждане [номер] от 25.09.202-г. на длъжностно лице по ПО с която се разпорежда надвзетата пенсия да се събере от Х. Стоева на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. В останалата част същото разпореждане е влязло в сила по т. 1 и т. 2, с които се отменя разпореждане [номер] от 27.04.2014г. и се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Стоева. Предмет на настоящето производство е размерът на сумата като неоснователно изплатена пенсия за осигурителен стаж и възраст, добросъвестно ли е получена, периода на вземането и прилагане на давността. Въпроси относими към осигурителен стаж, неговото установяване, доказателствата за него са извън предмета на настоящия спор и са разрешени с влязло в сила решение на административен съд. Въпросът с добросъвестността също е установен с предходни съдебни решения, в мотивите на които, обвързващи страните е прието, че Х. Стоева се е ползвала с документи с ясно съзнание, че не установяват действителен осигурителен стаж за отпускане на пенсия и такава е отпусната въз основа на невярното удостоверяване. По въпросите за размера съдът се е изложил мотиви относно приложената давност. По отношение компетентността на органа издал разпореждането също за изложени мотиви, като са приети доводите в тази насока за неоснователни. Решението е правилно. Поддържаните доводи за компетентност на органа, издал обжалваното разпореждане съдът правилно е приел, че такава е налице с оглед приложените доказателства. Доводите, развити в касационната жалба са неоснователни. Компетентността следва от закона и от актовете на компетентния орган да овласти друг орган с нея, пак по силата на закона за такава възможност. Личността на административния орган е без значение, поради което смяната на лицата заемащи длъжността е без значение. По отношение на изтеклата давност в полза на касаторката съдът се е произнесъл с убедителни мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Напълно се споделят и мотивите на съда относно наличието на недобросъвестност в касаторката при получаване на сумите. Доводите за нищожност на други влезли в сила административни актове, проверени по съдебен ред е извън предмета на настоящето производство и са неотносими към спора по същество относно размера на сумите за възстановяване, периода, лихвите, давността и добросъвестност при получаване. Предвид изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на НОИ се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение